Определение № 5053 от 05.11.2025 г. на ВКС по д. № 2859/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Районен съд – Велико Търново и Административен съд – Велико Търново, относно съда, който е компетентен да разгледа депозираната от Д. С. Х. жалба срещу писмен отказ на главния директор на ГД „Охрана“ главен комисар Г. Ж., обективиран в писмо рег. № 4645 от 16.06.2025 г., за преизчисляване на дължимото му обезщетение след прекратяване на служебните му правоотношения с ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието. Жалбата е подадена пред Административен съд – Велико Търново, като с определение № 2369/15.07.2025 г. по адм. д. № 546/2025 г. на Административен съд – Велико Търново производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Районен съд – Велико Търново. Прието е, че делото не е подсъдно на административните съдилища, тъй като искането на жалбоподателя за увеличаване размера на изплатените му обезщетения по чл. 234 ЗМВР подлежи на разглеждане от общите съдилища. Посочено е, че обжалваното писмо не създава правни последици за своя адресат, а е в изпълнение на вече създадени такива със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл то не представлява индивидуален административен акт, съответно не подлежи на съдебен контрол. Съдът е счел, че приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 125 ЗДСл, съгласно която имуществените спорове, свързани със служебни правоотношения, се предявяват в тригодишен срок по общия исков ред, респективно правният спор подлежи на разглеждане от компетентния първоинстанционен граждански съд. С определение № 1786 от 22.07.2025 г. по гр.д. № 2349/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, производството по делото е прекратено, като съдът е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Приел е, че делото е подсъдно на Административен съд – София-град, тъй като съгласно чл. 145, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорват пред съда относно тяхната законосъобразност. На оспорване подлежи както първоначалният индивидуален административен акт, така и отказът за издаването му. Констатирано е, че жалбоподателят Д. Х. изрично е посочил конкретни основания за незаконосъобразност на оспорения отказ за преизчисление на дължимото му обезщетение – чл. 146, т. 1, т. 6 и т. 7 АПК. Съдът е приел, че липсват и изложени фактически обстоятелства или петитум, с които Х. да търси от съда защита на правото на обезщетение по чл. 234 ЗМВР. По съществото си оплакванията му са насочени конкретно срещу писмения отказ рег. № 45/16.06.2025 г. на главния директор на ГД „Охрана“, като преценката дали същият представлява индивидуален адиминистративен акт и дали подлежи на отделен съдебен контрол, следва да се извърши от административния съд. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: В подадената от Д. С. Х. жалба се твърди, че със Заповед № ЧР-76/25.03.2025 г. на главния директор на ГД „Охрана“ служебното му правоотношение с Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, считано от 01.04.2025 г. Дължимите след прекратяване на служебното правоотношение обезщетения са изплатени съобразно месечното му възнаграждение преди неговата актуализация със Заповед № ЧР-06-30/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието, с което в сила от 01.01.2025 г. е утвърдена нова таблица на основните месечни възнаграждения на държавните служители в ГД „Охрана“. Изложени са съображения, че законоустановеното обезщетение, следва да бъде преизчислено съобразно актуализираните възнаграждения, тъй като към 01.01.2025 г. Х. е бил служител на съответната държавна структура. Сочи се, че в оспорвания отказ № 4658/16.06.2026 г. на главния директор на ГД „Охрана“ неправилно е прието, че заповедта за утвърждаване на новата таблица за основните месечни възнаграждения няма обратно действие, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и на принципите на равнопоставеност, законност и справедливост. С оглед твърденията и формулираното искане в подадената жалба, следва да се приеме, че жалбоподателят оспорва конкретен акт на административен орган, а именно: отказ на главния директор на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието за преизчисляване и заплащане на обезщетение, изразяващо се в неполучената разлика от увеличения размер на месечното възнаграждение за заеманата от него длъжност и възнаграждението, получавано към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Исканата от Х. защита се изразява в установяване по реда на АПК на незаконосъобразност на постановения отказ за преизчисление на обезщетението, дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение, и неговата отмяна поради нарушение на административнопроизводствените правила и принципите на равнопоставеност, законност и справедливост. При това положение, доколкото като предмет на искането не е заявен за разрешаване гражданскоправен спор във връзка с размера на имуществените вземания, а то касае отмяната на постановения отказ за преизчисление на полагащото се обезщетение, компетентен да се произнесе по оспорването му /вкл. чрез преценка дали отказът представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК/ е административният съд, на който са подведомствени всички дела по искания за отмяна на административни актове /чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК/. С жалбата не е заявено искане до съда за присъждане на обезщетение, а за отмяна на отказа на административния орган за преизчисляване на посоченото обезщетение. В нея не са изложени фактически твърдения и петитум, които да предпоставят общата хипотеза на чл.125 АПК за разглеждане от гражданския съд на иск по чл.234 ЗМВР. С оглед горното жалбата, с вх. № 3013/01.07.2025 г. на Д. С. Х. срещу постановения отказ от главния директор на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието за преизчисляване на полагащото му се обезщетение след прекратяване на служебното му правоотношение, следва да се разгледа от административен съд. Съобразно правилата за родова и местна компетентност, уредени в чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 АПК, компетентен да разгледа жалбата е Административен съд – Велико Търново. По изложените съображения, на основание чл. 135, ал. 5 ГПК настоящият смесен петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,