Определение № 3199 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 997/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Е. С. срещу решение № 168 от 19.02.2024г. по в.гр.д. № 2321/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 2291 от 04.05.2023г. по гр.д. № 7302/2022г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 78 000 лева до претендираните 160 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.07.2021г. в [населено място], със законната лихва от 19.10.2021г. до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост. Той не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и продължителността на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозата за отзвучаването им. Във въззивното производство са били приети доказателства, свидетелстващи за пожизнено увредено здравословно състояние на касатора. Дължимото обезщетение е 200 000 лева. Същевременно процентът на съпричиняване следва да е до 20%. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредите.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Може ли съдът да приеме съпричиняване от страна на пострадалия, както и на базата на какво следва да определи неговия размер при положение, че по делото не са доказани и събрани категорични доказателства за действия или бездействия от страна на касатора, които да са способствали и/или допринесли за настъпване на вредоносния резултат?

Според касатора въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в противоречие с ППВС № 17/1963г., Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 117 от 08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 118 от 27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 15 от 19.02.2020г. по т.д. № 146/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и какви са критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя? В тази връзка и при определяне на справедлив размер има ли задължението въззивната инстанция при постановяване на решението си да обсъди и анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и на базата на тях да мотивира решението си?

Според касатора въззивният съд е постановил решението си в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсва формулиран от касатора въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване. Същевременно обжалваното решение не противоречи на посочената в изложението съдебна практика. Страната споделя мотивите, с което въззивният съд е постановил решението си, и намира същото за правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 23.07.2021г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Фолксваген Фаетона“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 12.45 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]е [улица]е настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на водач на автомобила Г. К. К. – при движение с 28 км/ч и извършване на маневра завиване на ляво, той не е спрял и не е пропуснал насрещно движещия се срещу пътен знак Б-3 мотоциклет „Ямаха“, модел „RJ07“ с ДК [рег.номер на МПС], управляван от касатора, при което е последвал удар и изпадане на мотоциклетиста на превозното средство. За причините за ПТП е било изслушано заключение на съдебна автотехническа експертиза, възприето от въззивния съд изцяло.

При пътния инцидент на Ц. Е. С., тогава на 43 години, са били причинени множество травматични увреждания. Получена е била компресивна фрактура на 12-ти гръден прешлен, фрактура на бодилестите израстъци на шиен, гръден и лумбален прешлен, фрактура на напречни израстъци, фрактура на дясна ключица, контузия на гръдния кош с минимален плеврален излив, фрактура на 8-мо ребро вляво и разкъсно-контузна рана на горната устна. За времето от 23.07.2021г. до 05.08.2021г. (13 дни) касаторът е бил хоспитализиран. Раната на горната устна е била хирургично обработена и зашита. Поставена е била имобилизираща превръзка на дясната ключица. Извършена е била оперативна интервенция с поставяне на титаниеви полиаксиални винтове за стабилизиране на засегнатия гръбначен сегмент. Проведено е било антибиотично и антикоагулантно лечение. Тъй като е имало отваряне на оперативната рана касаторът бил хоспитализиран отново на 06.08.2021г. Претърпял е нова оперативна интервенция поради изразен възпалителен процес. Бил изписан на 02.09.2021г. и лечението продължило в домашни условия. Фрактурата при касатора е предизвикала трайно затруднение на движенията на снагата за срок поне от 10 месеца. Фрактурите на бодилестите и напречни израстъци на множеството шийни, гръдни и поясни прешлени са причинили трайно затруднение на движенията на шийния и гръден отдел на гръбначния стълб за срок до 2 месеца. Контузията на гръдния кош със счупване на ребро е причинила болки и страдания, отшумели за 2-3 седмици. Възстановяването на счупената ключица е била за около 1.5 месеца след инцидента. Уврежданията при ищеца са се характеризирали с продължителни и интензивни болки, ограничени и затруднени движения, принудителен постелен режим, необходимост от чужда помощ в ежедневието. Възстановителният и оздравителният период при травми с характер на процесните продължават следно до 18 месеца, но при касатора освен настъпилите усложнения с гнойно-възпалителен характер, са се появили и масивни сраствания в зоната на задния надлъжен лигамент, а също и персистиращо проникване на задно-горната част на прешленовото тяло към гръбначния стълб. Касаторът има болки в гърба, усилващи се при продължително движение, вдигане и носене на тежест по-голяма от 5 кг, минимални сътресения. Трайно е била нарушена работоспособността му (50% намалена работоспособност). Останал е и белег от проведените операции. Тези обстоятелства са били приети за установени от въззивния съд въз основа на представените медицински документи, заключението на комплексна медицинска експертиза с участието на невролог и съдебен лекар, както и показанията на съпругата и брата на Ц. Е. С..

Въз основа на обстоятелствата на конкретния случай, за справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД от въззивния съд е била определена сумата от 120 000 лева, намалена на 78 000 лева поради съпричиняване (35%) на вредоносния резултат от увредения касатор – управляване на мотоциклета с превишена скорост (65 км/ч при разрешени 50 км/ч в населено място). При максимално разрешената скорост от 50 км/ч водачът е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара. В този смисъл също е било заключението на съдебната автотехническа експертиза. Превишаването на скоростта, според въззивния съд, се е явявало значително за населено място (по основна пътна артерия,) което не е безопасно. Не може да се направи извод за по-уязвим участник в движението, чиято отговорност е незначителна.

При тези мотиви на въззивния съд, първият формулиран от касатора въпрос в частта на питането дали може да се приеме съпричиняване при положение, че не са събрани категорични доказателства за поведение на касатора, способстващо и/или допринасящо за настъпване на вредоносния резултат, не е правен въпрос от значение за изхода на делото. Въпросът е предпоставен от преценка на правилността на обжалваното въззивно решение (обосноваността на извода на съпричиняване) и поради това не представлява правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно от това в касационната си жалба касаторът не оспорва наличието на съпричиняване, а определеният от въззивния съд негов завишен процент.

Първият въпрос в частта му относно критериите, въз основа на които следва да се приеме определен принос на увредения за вредоносния резултат, може да бъде определен като правен въпрос от значение за изхода на делото. В случая въззивният съд е приел съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в конкретен процент (35%) и е намалил определеното базово обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Касаторът оспорва този процент като завишен.

Не е осъществена допълнителната представка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с въпроса.

Според съдебната практика при определянето на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се взема предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и увреденото лице и съотношението между техните действия или бездействия. При извод, че поведението на увреден е в причинна връзка с настъпването на злополука и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението в поведението на участниците в движението с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. В този смисъл са решение № 117 от 08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и някой от посочените от касатора съдебни решения на състави на ВКС. С тях са доразвити постановките на Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВКС (т. 7), Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС (т. 7) и Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022г. по т.д. № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС, също посочени от касатора.

В случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с посочената практика. Определеният процент на съпричиняване почива на установения от съда факт, че касаторът е управлявал мотоциклета със скорост от 65 км/ч. Касаело се е за нарушение на режима на скоростите, съществен с оглед безопасността на движението. Скоростта на управление е била над разрешената за населено място и то на оживено кръстовище (основна пътна артерия в [населено място]). Съпоставено с поведението на водача на лекия автомобил (който при движение с 28 км/ч не е пропуснал насрещно движещия се срещу пътен знак Б-3 мотоциклет) е бил определен принос на увредения от 35%, съответно на тежестта на допуснатото от него нарушение на правилата за движението по пътищата.

Вторият поставен от касатора въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД и определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, също е материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Пред съда е била подадена молба за присъждане на парично обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди от непозволено увреждане, налагащо определяне на конкретния размер на обезщетението по правилата на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение на въпроса отново не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, на която се позовава и касаторът - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване.

По делото това е било направено от въззивния съд. Отчетено е било, че при пътния инцидент от 23.07.2021г. касаторът е претърпял множество травматични увреждания, от някои от които все още не се е възстановил, а те са ограничили частично работоспособността му. Наложил се е двукратен болничен престой и манипулации, с последващо възстановяване при домашни условия, при ограничения в бита и нужда от чужда помощ. Болките са били интензивни, с остатъчен загрозяващ белег на гърба. Всички тези отрицателни последици са били оценени и присъдено обезщетение от 120 000 лева. Обезщетението съответства на практиката на ВКС по сходни случаи (решение № 55 от 24.08.2020г. по т.д. № 1842/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

С подадения отговор на касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 120 лева.

Воден от горното съдът