Определение № 237 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 963/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Л. А., чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 73 от 23.02.2021 г. по в.ч.т.д. № 38/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание от 18.01.2021 г. по т.д. № 57/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на производството по предявените от настоящата частна касаторка против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, до окончателното приключване на наказателното производство по ДП № 273/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен. В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост, и се моли за отмяната му. Поддържа се, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел образуваното досъдебно производство като основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – в случая престъплението не е въведено като елемент от фактическия състав на деликта, поради което и не е необходимо изследване на въпросите относно съставомерността на деянието, а всички останали елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане могат да бъдат установени със способите на гражданския процес. По делото са налице достатъчно данни, за да се установи извършването на деликта и да бъдат поправени последиците от него, като изходът по спора не зависи от реализирането на наказателната отговорност на причинителя на вредата, поради което спирането на делото ще накърни правото на пострадалата за бързо уреждане на претенцията й. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните процесуалноправни въпроси, разрешени според жалбоподателката в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., определение № 450 от 06.11.2020 г. по ч.т.д. № 1446/2020 г. на ВКС, II т.о. и определение № 733 от 11.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6790/2013 г. на ВКС, IV г.о., а именно: 1. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?; 2. Основание за спиране на гражданското производство по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза?; 3. Винаги ли при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средствата на ГПК?; 4. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза? и 5. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес? Поставя се и въпросът - 6. Следва ли съдът да приложи процесуалноправна норма от националното право, ако същата противоречи на норма от правото на ЕС?, по отношение на който се твърди наличието на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с посочване на Решение от 15.07.1964 г. по дело C-6/64 – Costa v E.N.E.L. Допълнително се поддържа, че е налице селективният критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос, със значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 7. Имат ли мотивите на тълкувателните решения на ВКС задължителна сила по отношение на въпросите, които не са били поставени за разглеждане по надлежния ред и по които липсва диспозитив? В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез процесуалния му пълномощник, в който са изложени съображения, относими единствено към правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, като се моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е съобразил, че производството по т.д. № 57/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е било образувано по искова молба на ищцата срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 200 000 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие смъртта на Л. Ц. А., настъпила при ПТП на 23.12.2018 г., при твърдяна отговорност на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК [рег.номер на МПС] – И. С. Т.. Отчел е, че с отговора на исковата молба ответникът е отрекъл наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради липса на деяние, виновно извършено от застрахованото към ответното дружество лице; причинно-следствената връзка на неговите действия/бездействия с настъпилия деликт и негативните последици от него, противоправността на действията на застрахования към „Застрахователна компания „Лев инс“ АД водач и механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, като е изразил и становище за спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство с оглед прилагането на чл. 300 ГПК, доколкото в ПТП са участвали три лица, без да е ясно кой от участниците е предизвикал леталния изход. От приложените по делото постановления от 27.06.2019 г. и 28.06.2019 г. на старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОД на МВР Плевен, съставът на въззивния съд е заключил, че по досъдебно производство № 273/2018 г. на Окръжна прокуратура – Плевен са привлечени като обвиняеми: 1. П. Б. Ч. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК във връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 23.12.2018 г. към 17:50 часа при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Т.“, с ДК [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани със Закона за движението по пътищата, посочени в постановлението, и причинил по непредпазливост смъртта на падналия в пътната му лента от насрещно движещо се пътно превозно средство – конски впряг, Л. Ц. А.; и 2. И. С. Т. за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „б“, предл. първо, във връзка с ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 23.12.2018 г. към 17:50 часа при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в постановлението, допуснал пътнотранспортно произшествие в лентата си на движение, блъскайки отзад преднодвижещ се конски впряг с каруца и причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц. А., като след извършване на деянието деецът избягал от местопроизшествието. При тези данни за предмета на производството по т.д. № 57/2020 г. на Окръжен съд – Плевен и образуваното във връзка с пътнотранспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на Л. Ц. А., досъдебно производство № 273/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, по което са привлечени като обвиняеми водачите на двата леки автомобила, въззивният съдебен състав е приел, че отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования и е налице идентичност на деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали последното е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощие да констатира факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди. С оглед изложеното по-горе е преценено, че образуваното досъдебно производство № 273/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен е от значение за изхода на спора по т. д. № 57/2020 г. на Окръжен съд – Плевен по прекия иск на В. Л. А. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, защото се касае за установяване на факта на престъпление, който не може самостоятелно да се изследва от гражданския съд. От съществено значение за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение е прието противоправното поведение на застрахования водач, а в случая като обвиняеми по образуваното във връзка с пътнотранспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на Л. Ц. А., досъдебно производство са привлечени две лица, управлявали различни моторни превозни средства, застраховани при двама застрахователи. По тези съображения е прието, че в случая предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК са налице. За неоснователно е прието и позоваването в частната жалба на правото на Европейския съюз, по съображения, че бързината на производството не може да е за сметка на законосъобразността на процесуалните действия. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните причини: Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от частната жалбоподателка съдебна практика, тъй като сочените като необсъдени доводи на страната не са в състояние да променят обжалвания резултат по делото. Формулираните от жалбоподателката въпроси от № 2 до № 5, вкл., най-общо се отнасят до възможността исковото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК в случай, че срещу водача – делинквент, чиято отговорност е застрахована от ответното застрахователно дружество, е образувано досъдебно наказателно производство; и какви са условията за това. По тези въпроси е налице актуална и многобройна практика на ВКС, ТК, споделяна от настоящия съдебен състав (вж. определенията по: ч.т.д. № 852/2019 г. на І т.о., ч.т.д. № 1611/2019 г. на І т.о., ч.т.д. № 1735/2019 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 428/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 302/2020 г. на І т.о., ч.т.д. № 1567/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 1705/2020 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 1520/2020 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1457/2020 г. на І т.о., ч.т.д. № 213/2021 г. на ІІ т.о.), на която обжалваното определение изцяло съответства. На съда са служебно известни и определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в които е отречено правомощието на съда да спре исковото производство на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на досъдебното, когато в последното водачът – делинквент не е бил привлечен като обвиняем (вж. определенията по ч.т.д. № 468/2020 г. и ч.т.д. № 1303/2020 г., двете на І т.о.), но настоящата хипотеза не е такава. Определението на ВКС, ТК, на което частната жалбоподателка в случая се позовава, е инцидентно и се намира в противоречие с изброените по-горе, формиращи трайното становище на съставите на ТК на ВКС по релевантния процесуалноправен въпрос. Второто посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение на ВКС не кореспондира на фактическата обстановка по настоящия казус (касае образуване на прокурорска преписка по сигнал на една от страните по делото), поради което не може да се приеме, че въззивното определение на Великотърновския апелативен съд му противоречи. С оглед изложеното се налага изводът, че липсват допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Що се отнася до шестия въпрос, касаещ приоритетната приложимост на Директива 2009/103/ЕО „за бързо уреждане на претенцията на пострадалото лице“, следва да се посочи, че единствено чл. 18 от същата, озаглавен „Право на пряк иск“, има отношение към процесния случай на спряно производство по такъв иск, без обаче да е налице друга разпоредба в Директивата, гарантираща, че разглеждането на такъв осъдителен иск следва да става по някакъв облекчен ред, т.е. извън установеното в националния процесуален закон общо правило на чл. 13 ГПК. Поради това е недопустимо въз основа на текстове от Директива, датираща от 16.09.2009 г., да се съобразява практика на Съда на Европейския съюз от средата на 1964 г. По отношение на последния въпрос, формулиран при условията на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се посочи, че същият изобщо не е засегнат от въззивния съд при постановяване на атакуваното определение, поради което не се явява обуславящ за крайния изход от спора, респективно – няма значението, изисквано в общата хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън това, не е надлежно обоснована, съгласно указанията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и поддържаната допълнителна селективна предпоставка по този въпрос. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение