Определение № 1681 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 146/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД „Алианц България„ АД, [населено място], срещу решение №657 от 31.10.2023г. по т.д.695/23г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация –ЗАД „ ОЗК- Застраховане“АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк.Ст. Х. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.С. М. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поставил е въпроса - 1/ „Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля, както и да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни заинтересован свидетел?“. Страната подробно е изложила оплакването си за неправилност на акта, поради това, че съдът е взел предвид показанията на участник в ПТП и в заключение лаконично е отбелязано, че съдът допуснал “съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установени от константната съдебна практика,“ – посочено едно решение на ВКС. Поставен е въпрос №2 / „ При установяване на правнорелевантен факт по делото, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност или може да формира изводи за този факт само въз основа на някое от тях?“ Страната е изложила оплаквания за неправилност на акта, като е развила довод за необоснованост на решението, твърдейки че съдът не бил обсъдил в съвкупност представените доказателства. Посочено е противоречие с решение на ВКС, относно това, че решението на въззивния съд следва да бъде постановено въз основа на всички представени доказателства. Поставен е въпрос № 3 „ Когато и двамата участника в ПТП са нарушили правилата за движение, при обсъждане на въпроса относно вината, длъжен ли е съдът да отчете поредността, съставомерността и „ тежестта“ на нарушенията и кое от двете противоправни поведения е първопричина за настъпване на ПТП?“. Направени са оплаквания за неправилност на акта в този смисъл. Посочено е и решение на ВКС. Поставен е въпрос № 4“ Съобразно принципите по чл.12 от ГПК допустимо ли е съдът да прави изводи за правно релевантен факт при липса на доказателства за същия?“. Направено е оплакване за неправилно възприета фактическа обстановка от въззивния съд. Този въпрос е поставен при посочен допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което основание не са изложени доводи. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, като е възпроизвела буквално оплакванията си изложени към въпрос № 2. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в поддържаните хипотези. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е фактически- изведен от конкретни факти и тяхното доказване, обоснован с фактически твърдения, неустановени по спора и съдържащи оплакване за неправилност на акта. Този извод се потвърждава и от развитите от страната оплаквания, които нямат връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съдържащо изискване да бъде посочено конкретно противоречие при разрешаване на поставения въпрос. Не съставлява такова посочване и лаконичното оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които според страната били установени от“ решения на ВКС“. Вторият въпрос третира задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и възражения на страните в тяхната съвкупност. Релевантността на този въпрос, значим по всяко дело се определя от конкретното посочване на касатора, кои доказателства не е обсъдил съдът и как това необсъждане се е отразило на постановения правен резултат. В случая, страната е поддържала, че съдът в мотивите си е обсъдил доказателствата, но не ги е ценил така както тя счита за правилно. Т.е.оплакването е за неправилност и необоснованост на изводите на съда, а не е свързано с изискването на общия критерий- посочване на конкретно необсъдено доказателство. Тези оплаквания не обосновават, нито релевантност на въпроса, нито са относими към тази фаза на касационното производство. Третият поставен въпрос не е релевантен, тъй като е фактически относим към конкретното доказване. Извън това, същият се базира и на некоректно интерпретиране на мотивите на решаващият състав, който, противно на оплакването на страната е обсъдил не „вината“/като правна категория/, както неправилно е посочено в съдържанието на въпроса, а конкретните нарушения и тяхната причинна връзка с вредоносния резултат, като ги е съпоставил. Четвъртият поставен въпрос също не е релевантен, не само поради хипотетичния си характер, но и поради това, че същият е обоснован изцяло с оплакване за неправилност на изводите на състава. Дори обаче да бъде приет за релевантен соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е напълно необосновано съобразно разяснената дефинитивност на основанието с ТР ОСГТК №1/09г. – т.4. Следва също така да се отбележи и по отношение на допълнителния критерий. В изложението липсва конкретизиране на съдебна практика сравнена с отговор даден от въззивния съд на поставените въпроси в отклонение от нея. Цялостното съдържание на изложението е отговор на въпросите от страна на касатора, чрез съдебна практика, което е ирелевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание изисква общ критерий – правен въпрос, изведен от решаващите изводи на съда и допълнителен критерий – конкретно посочване на съдебни актове, с които тези правни въпроси са били разрешени различно. В случая, касаторът е поставил въпроси,свързани със защитната му теза, но дори и от тях да бъде изведен правен въпрос / въпреки, че съставът на ВКС няма такова процесуално задължение – то е задължение единствено на касатора/ то липсва обоснован допълнителен критерий, а именно конкретно противоречие при разрешаване на тези правни въпроси. Сочените решения във връзка с общите постановки относно процесуалните задължения на въззивния съд и развитото разбиране за неправилност на съдебния акт не са предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство, като неотносими към поддържаното основание. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, по което при смесване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ изложени буквално същите мотиви/ е направен довод за необоснованост на изводите на състава, поради направения извод относно тежестта на нарушението на единия водач. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Всички развити оплаквания са насочени към твърдението за неправилност на решението, което не се разглежда в тази фаза на касационното производство. С оглед изложеното, касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски – за защита от юристконсулт в размер на 300лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение