Определение № 499 от 27.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2418/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Българско грозде“ ЕООД срещу решение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените от „Ем Пи Проект Консулт“ ЕООД искове по чл. 266 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение и лихва за забава по договор за изработка с предмет консултантски услуги, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбата.

За обосноваване на допускането на касационно обжалване в жалбата и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани въпросите

• след направено възражение за унищожаемост на основния договор поради измама, следва ли съдът да се произнесе по действителността му, преди да разглежда исковете, произтичащи от анекси, и

• може ли съдът да установява приемане на извършена работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД при липса на изискуемата от закона форма за установяване на извършването й, закрепена в императивна правна норма.

Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. В настоящото производство възражение за унищожаване на договора поради измама не е предявено, не е включено в предмета на спора и не е обсъждано от въззивния съд. Поради това така формулираният въпрос като неотносим към мотивите на въззивното решение не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

По отношение на начина на приемане на изработеното въззивният съд е приел, че ищецът е изпълнил поетите задължения по първия етап (за подготовка на проекта) а именно консултирал е ответника за предоставянето на финансова помощ, изготвил е бизнес-план, както и документи за ДФ „Земеделие“. Приел е, че въпреки непредставянето като доказателства по делото на бизнес-плана и на протокол за приемането му от страна на ответника, след като заявление за финансово подпомагане, заедно с плана и съпътстващата документация, са били депозирани в ДФ „Земеделие“, и след като въз основа на тях между фонда и ответника е бил сключен договор за финансово подпомагане (предвиден в процесния анекс като условие за заплащане на уговореното в анекса допълнително възнаграждение за резултат), то ответникът е приел извършената работа без възражения по смисъла на чл. 264 ЗЗД.

Значението на въпроса се обосновава с установените в Наредба № 4/30.05.2018 г. на министъра на земеделието и храните задължения на бенефициера, като се поддържа, че установяването на извършените дейности е регламентирано подробно в императивна правна норма и не подлежи на договаряне между страните.

С оглед така изложените доводи въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място, правилата по цитираната наредба са неприложими в разглеждания спор, който обхваща обстоятелства, предхождащи по време издаването и влизането в сила на наредбата. На второ място, правилата по наредбата уреждат отношения между съответния бенефициер и ДФ „Земеделие“, съответно предвиденият начин на установяване на извършените дейности се отнася до доказването на изпълнението на задълженията на бенефициера по съответния договор с ДФ „Земеделие“, а не до доказването на изпълнението на задълженията по сключения между бенефициера и консултанта договор за изработка.

Независимо от горното следва да се посочи, че не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото посоченият правен извод на въззивния съд е съобразен с установената практика на ВКС. Съгласно последната (изразена по т. д. № 726/2017 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о., т. д. № 2769/2018 г. на ВКС, ΙΙΙ г. о., както и цитираната там практика) приемането на изработеното, освен фактическо, представлява и правно действие, включващо признанието, че изработеното съответства на уговореното, като това признание може да бъде направено не само изрично, но и с конклудентни действия. В разглеждания случай въззивният съд е основал извода си за приемане без възражение на установените въз основа на събраните доказателства обстоятелства за подаване на заявлението за финансово подпомагане, плана и документацията, както за подписването на съответния договор с ДФ „Земеделие“, т. е. на приемане с конклудентни действия съобразно посочената практика. Доколко този извод от фактическа страна е правилен, т. е. дали изтъкнатите обстоятелства са достатъчни да обосноват извод за наличието на одобрение, е въпрос по правилността на решението извън предмета на настоящата фаза на касационното производство, а релевантен в тази насока процесуален въпрос за задължението на съда за съобразяване на всички доказателства и обстоятелства по спора от страна на жалбоподателя не е формулиран.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

С тези мотиви съдът