Определение № 1507 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3749/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от „Горубсо-Мадан“АД, представлявано от изпълнителния директор А., чрез процесуалния представител адвокат К. и от М. А. Ю. чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 155 от 12.05.2023г. по в.гр.д. № 43/2023г. на Окръжен съд Смолян, с което частично е отменено решение № 10008 от 20.01.2021г. по гр.д.№ 1/2020г. на Районен съд Мадан в отхвърлителната му част за сумата от 100 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдено„Горубсо-Мадан“АД да заплати на М. А. Ю. сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за влошаване на здравословното състояние, изразено в непрекъснати болки и страдания от 1992г.до настоящия момент, в резултат на причинена при трудова злополука на 25.02.1992г. гръбначно-мозъчна травма с пълно обездвижване на долните крайници, ведно със законната лихва от 20.11.2017г., потвърдено е решението в останалата част и са присъдени разноски. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 50260 от 18.01.2023г. по гр.д.№ 5152/2023г., състав на ІІІ г.о. на ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане. В отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е прието, че в случаите, когато с решение на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидност с 100% загуба на работоспособност в резултат на травма, получена при трудова злополука, при настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалото лице, не се изисква издаването на ново решение на ТЕЛК, защото не е предвидена административна възможност и не може да се очаква издаване на акт с по-висок процент на ТНР. Доколкото – в тази хипотеза – доказването на настъпване на усложнения е възможно с всякакви доказателствени средства, делото е върнато със задължителни указания за назначаване на експертиза, която да установим дали е налице ексцес и дали същият е в причинна връзка с трудовата злополука. При постановяване на акта си, въззивният съд е възприел заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, която категорично установява промяна в сравнение със състоянието, за което вече е било присъдено обезщетение – чрез влошаване - на здравословното състояние на пострадалия и че това влошаване е в причинна връзка с претърпяната трудовата злополука /а не се дължи на други фактори/. При определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е съобразил, че уврежданията са многобройни и са засегнали почти всички системи и органи, а именно: 1.настъпило е пълно и трайно обездвижване на долните крайници /през 1992г.-1993г.е прието, че това е била възможна неблагоприятна прогноза/, 2. В резултат на фрактурата на трети поясен прешлен и на гръбначния мозък, както и на настъпилото пълно и трайно обездвижване на долните крайници е нарушена функцията на тазовите резервоари /уринирането е затруднено, често е налице самоволно изпускане, налагащо използване на памперси/, 3. Развила се е бъбречно- каменна и хронично уроинфекция /макар и овладени към настоящия момент, трудно предсказуемо е бъдещето развитие/, 4.Настъпили са тежки анатомични и функционални промени в поясния отдел на гръбначния стълб, които грубо са променили формата и размерите на гръбначния канал. Деформирани са телата на съседните прешлени, налице е локална кифоза, тежко-степенни спондилоатрозни промени на ниво Л2-3 и Л4, дискови хернирания с компресия на медуларните структури, които изменения предизвикват постоянни болки и страдания. 5. Настъпили са съдови и възпалителни усложнения – флегмон на десния крак, флегмон на мишница и предмишницата вляво, тромбофлебит на десен крак. Те са в следствие от неблагоприятното влияние на полученото гръбначно-мозъчно увреждане върху почти всички органи и системи в организма и са провокирани от нарушаване на кръвообращението в резултат на обездвижването, 6. Нарушена е сексуалната функция до степен на детеродна неспособност, 7. Настъпила е промяна и в тежестта и интензитета на търпените болки и страдания. Особено силни са в поясната област, а като времетраене – през нощта. Касае се за болки с хроничен характер, които с времето прогресивно се засилват и задълбочават. Ако до 2015г., по скала до 10 единици, описаната от ищеца болка през деня е до 5,а през нощта до 7, то за периода 2021- 2022г. тя е през деня до 7, а през нощта – 9,10. В тази връзка се е съгласил на операция в Турция, но тя не е облекчила състоянието му. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, че всички настъпили промени са само негативни, като експертът квалифицира състоянието на ищеца като „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Настъпилите промени са и във физически, и в психически аспект, като се отразяват пряко на начина на живот на пострадалия. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът „Горубсо-Мадан“АД се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, изр.последно ГПК, поставяйки следния изрично формулиран въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да следи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и при непълен доклад да извърши нов, като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване? Позовава се на противоречие на въззивния акт с множество решения на ВКС, които посочва и прилага. Друг въпрос не е формулиран, както и не са изложени доводи, във връзка с твърдяната очевидна неправилност. В изложението към касационната си жалба, касаторът М. А. Ю. се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставяйки девит въпроса, повечето от които, свързани с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г. и цитираната от него практика, а именно: 1. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при ексцес, длъжен ли е въззивният съд да вземе пред вид всички обстоятелства, включително характерът на увреждането, тежестта на допълнителното увреждане на здравето, причинените морални и психически страдания, осакатяванията, възрастта на увредения, възможността той да продължи трудовата си кариера, да работи, да получава доходи за собствената си и на семейството си издръжка, продължителността и интензивността на страданието и лечението, възможността за лечение и подобрение, опасността за живота му, извършените медицински манипулации, настъпилите трайни последици, възможността лицето да се социализира, засилването и интензивността на изпитваните болки, икономическата конюктура и др?, 2. Кои обстоятелства следва да се вземат пред вид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при ексцес?, 3. Изисква ли принципът за справедливост обезщетяване в най-пълна степен причинените вреди?, 4. При увреждане от трудова злополука, дължи ли се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и при екцес?, 5. Неизлагането на аргументи относно всички обстоятелства за конкретния случай – представлява ли липса на мотиви?, 6. Длъжен ли е съдът да основава решението си на закона и на доказателствата по делото?, 7. Длъжен ли е съдът да мотивира актовете си?, 8. Необсъждането на доказателствата и твърденията на страните, представлява нарушение на задължението за мотивиране на актовете?, 9. Длъжен ли е съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на релевантните за спора факти? Срещу всяка от подадените касационни жалби е постъпил отговор от другата страна, чрез съответния процесуален представител, с който оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на основание за допускане на касационно обжалване, така и нейната основателност. По касационната жалба на „Горубсо-Мадан“АД касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото единственият поставен от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора /защото не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд / и не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. Това е така, защото същият съдържа условие /че първата инстанция е извършила процесуално нарушение, изготвяйки непълен доклад/, което не отговаря на фактите по делото. Доколкото делото е за втори път пред касационната инстанция, по аргумент на чл.295 ГПК, основанията за допустимост, които страната може да излага във връзка с второто решение на въззивната инстанция могат да засягат само нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Съгласно т.2 от ТР № 1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС- за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Въззивният съд се произнася по основателността на подобни оплаквания, само ако те са обосновани и ако са наведени от страните във въззивната жалба или в отговора, а в случая подобни доводи /във връзка с доклада/ въобще не са били изтъквани от нито една от страните. Твърдението на касатора, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение като не му е указала да ангажира доказателства относно твърдението му, че сумата за операцията в Турция, която е присъдена на пострадалия като имуществена вреда, е довела до обогатяването му, защото тя е събрана чрез дарения, не кореспондира и с произтичащото от чл.154, ал.1 ГПК задължение на всяка от страните за установи фактите, на които основава своите възражения. Посоченият от касатора въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. След като касаторът не е формулирал други въпроси и съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, касационно обжалване по подадената от „Горубсо-Мадан“АД жалба не може да се допусне. Постановеният въззивен акт не може да се определи като очевидно неправилен. Основанието по чл.280, ал.2 ГПК предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а подобен порок в случая не се установява. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване само по касационната жалба на М. А. Ю., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по първите четири поставени от него въпроси, свързани с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради евентуално противоречие на въззивния акт с указанията, съдържащи се в т.ІІ от ППВС № 4/1968г., доразвити в последвалата съдебна практика. В случая следва да се провери дали са съобразени в достатъчна степен обстоятелствата, на които се акцентира в жалбата – видът, броят и характерът на настъпилите след присъждане на първоначалното обезщетение увреждания, тяхната тежест с оглед реално причинените морални и психически страдания, установеното осакатяване, възрастта на увредения и възможността за полагане на труд и за получаване на доходи, продължителността и интензивността на страданието, включително и с оглед предприетото допълнително лечение, наличието на опасност за живота, настъпилите трайни последици, интензивността на изпитваните болки. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение