Определение № 356 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5108/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. П. срещу решение №.829/21.06.16 по г.д.№.766/16, на Варненски окръжен съд, 5с. Със същото е потвърдено решение №.29/5.01.16 по г.д.№.7300/15 на Варненски районен съд, 33с., с което е признато за установено, че Е. Д. П. дължи на П. В. А. общо 6000лв. - представляващи сбор от задължения по сключени между страните в периода 20.01.14-20.06.14 договори за заем, всеки на стойност под 5000лв. - която сума е присъдена по заявление по чл.410 ГПК, предмет на ч.г.д.№.5014/15 на В., със Заповед №.2575/8.05.15 - съдържаща подробна индивидуализация на отделните договори за заем и дължимите суми по всеки от тях. Ответната страна П. В. А. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В случая въззивното решение е постановено по иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищцата общо сумата 6000лв. по множество заемни правоотношения от различни дати и за различни суми - всяко от които е с цена под 5000лв. При това положение същата е под установения в чл.280 ал.2 ГПК минимум-5000лв. Поради това и решението не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. На ответната страна се дължат направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 650лв. за платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО