Определение № 54 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7354/2014 г.

Производството е образувано по подадена частна жалба от В. Н. Д., [населено място], против разпореждане № 393/05.11.2014 г., постановено по гр. дело № 104/2013 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната като недопустима подадената от него жалба с вх. № 2224 от 28.10.2014 г. срещу решение № 350 от 24.07.2013 г. Въззивният съд е приел, че цената на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, определена според данъчната оценка на спорния имот, е в размер на 335, 80 лв., т.е. до 5000 лв., поради което постановеният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалваното разпореждане, че касационната жалба е недопустима. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. Релевантен критерий за допустимостта на касационното обжалване е цената на иска, разгледан от въззивния съд. Съгласно чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е данъчна оценка на спорния имот или ако няма такава – пазарната оценка на вещното право. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно имот, чиято данъчна оценка е в размер на 335, 80 лв., респективно цената на иска е под 5 000 лева, поради което постановеното решение не подлежи на касационно обжалване. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.