Определение № 1066 от 08.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2328/02.02.2023 година, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място], против решение № 802/16.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 746/2022 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение № 260 405/14.06.2022 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-22 състав, постановено по т. д. № 571/2020 година като е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] да заплати на „Естрея транс“ ООД [населено място], на основание чл. 394, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 30 289.00 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица № 4704190200004873 от 22.03.2019 година и сумата от 1329.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 30 289.00 лева, за периода от 11.10.2019 година до предявяването на иска 16.03.2020 година. В подадената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 394, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Естрея транс“ ООД [населено място] е подал отговор с вх. № 8803/13.04.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 802/16.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 746/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 03.01.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2328/02.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд София е приел за установено, че между „Естрея транс“ ООД [населено място] и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] бил сключен договор за имуществено застраховане „каско“, клауза „пълно каско“ обективиран в застрахователна полица № 4704190200004873 от 22.03.2019 година, за товарен автомобил-влекач, марка „М.“, модел „А.“, с рег. [рег.номер на МПС], рама № и година на първа регистрация 2012 година, за застрахователната сума 68 000.00 лева, със срок на застрахователно покритие от 00. 00 часа на 26.03.2019 година до 00. 00 часа на 26.03.2020 година, при уговорена застрахователна премия по застраховката от 1335.18 лева, платима на четири вноски, в размер от по 333.79 лева, с падежи: 22.03.2019 година, 26.06.2019 година, 26.09.2019 година и 26.12.2019 година. Било уговорено, че застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или общо 26.70 лева, платим на горепосочените падежи на четири вноски, първата от които в размер на 6.69 лева, а следващите три по 6.67 лева. „Естрея транс“ ООД [населено място] било заплатил първата вноска (застрахователни премии и данък) в размер на общо 340.48 лева на 25.03.2019 година. От представеното свидетелство за регистрация №[ЕИК]/20.01.2015 година се установявало, че като собственик на автомобила било посочено дружеството ищец „Естрея транс“ ООД [населено място]. Върху това свидетелство за регистрация имало вписан ръкописен текст „прекр. per. откраднато ПС 05.02.2020 година“, под който текст имало поставен подпис, но не било посочено кое било лицето поставило подписа и в какво качество това лице било вписало текста. При подписването на полицата застрахованият бил декларирал, че бил запознат с общите условия на застрахователя и бил получил същите. Видно от същите клаузата „пълно каско”, застрахователят бил поел задължението да покрие всички щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия”, както и допълнително покрити рискове: кражба и грабеж на МПС; кражба или грабеж на допълнително монтирано стационарно оборудване в салона на МПС, срещу заплащане на допълнителна застрахователна премия; противозаконно отнемане на МПС с цел ползване и палеж или взривяване. Съгласно глава 5 от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие-кражба, застрахованият следвало да уведоми писмено компетентните органи и застрахователя в срок от 24 часа след узнаване на събитието, а при кражба на МПС с монтирана система за активно проследяване, застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно фирмата, извършила монтажа и предоставяща услугата по активно проследяване и застрахователя, но не по късно от 24 часа след узнаване за събитието. В ОУ било предвидено, че ако при кражба застрахованото лице-юридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалявал застрахователното обезщетение с 50 %. При кражба на цялото МПС се заплащало обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. От така определеното обезщетение се приспадали дължимите премийни вноски, санкциите за увеличение на риска и платените предходни обезщетения, за които не е извършено дозастраховане, а застрахователният договор се прекратявал поради отпаднал застрахователен интерес. В срока на действие на застрахователния договор, за времето от 15. 00 часа на 02.08.2019 година до 11. 30 часа на 26.08.2019 година, застрахованото МПС било противозаконно отнето от неизвестен извършител. В този период товарният автомобил бил паркиран в композиция с ремарке на платен паркинг, стопанисван от „Капитал-М“, находящ се в [населено място], [улица]. Във връзка със случая на 26.08.2019 година било образувано досъдебно производство ЗМ № 1693/2019 година по описа на 5-то РУ-СДВР за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, което производство било спряно с постановление на СРП от 18.12.2019 година поради неразкриване на извършителя. На 27.08.2019 година законният представител на „Естрея транс“ ООД [населено място] уведомил писмено застрахователя за настъпилото събитие, като в заявлението било вписано, че в автомобила при кражбата бил останал малкият талон на автомобила. Въз основа на заявлението била образувана щета, по която било взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 29 608.08 лева. Това обезщетение било определено на база приета действителната стойност на МПС-то към датата на събитието в размер на 60 578.00 лева, от която сума била приспадната санкция 50 % за липсата на регистрационен талон част II (30 289.00 лева) и неплатените застрахователни премии (680.92 лева). Така определеното като дължимо застрахователно обезщетение било наредено по посочената от застрахования банкова сметка на 30.01.2020 година. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установявало, че средната пазарна оценка на автомобила към датата на застрахователното събитие (26.08.2019 година) била 64 199.00 лева, действителната (средната пазарна) стойност на процесния автомобил към датата на сключване на застрахователната полица-22.03.2019 година, била 67 068.00 лева, като предвид вписаната в застрахователната полица застрахователна стойност от 68 000.00 лева, не било налице подзастраховане на превозното средство. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение за автомобила, без да е налице подзастраховане, бил равен на неговата действителна стойност към датата на събитието или 64 199.00 лева. При така установените факти съставът на Апелативен съд София е посочил, че спорно пред първоинстанционния съд, както и пред въззивната инстанция било законосъобразно ли застрахователят бил намалил дължимото застрахователно обезщетение с 50 %, позовавайки се на клауза от ОУ, която предвиждала, че ако при кражба застрахованото лице-юридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %. Страните не спорели по отношение на обстоятелството, че към момента на осъществяване на кражбата, тази част от свидетелството се намирала в автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 8 от КЗ застрахователният договор не можел да предвижда условия и да съдържа изисквания, включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които можело да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпването на застрахователното събитие. Тази норма съответствала на чл. 186, ал. 7 от КЗ (отм.). Задълженията на застрахования били определени в, ал. 1 на чл. 395 от КЗ, като вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки, и били аналогични на задълженията според разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.). Правата на застрахователя при неизпълнение на задълженията на застрахования били уредени в нормите по чл. 395, ал. 3 от КЗ като право да прекрати застрахователния договор, само ако не било настъпило застрахователното събитие, а при настъпването му-в, ал. 4 и, ал. 5. Отказът на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при имуществените застраховки можел да се основе на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Една от възможностите за допълнителни уговорки в застрахователния договор по отношение на създаване на задължения на застрахования била предвиждането на възможност застрахования да оставя част ІІ от регистрационния талон в МПС. В хипотеза на предвидено в застрахователния договор задължение на застрахования да не оставя в превозното средство регистрационния талон, при действието на КЗ (отм.) била формирана практика на ВКС, в която било прието, че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС“, при настъпване на застрахователното събитие-кражба, не съставлявало значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 от КЗ (отм.) и като такова не било основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 от КЗ (отм.). Нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, можело само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.) при положение, че застрахователното събитие вече било настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Разрешенията били мотивирани от обстоятелството, че оставянето на регистрационния талон в откраднатия автомобил не способствало за настъпване на застрахователното събитие „кражба“, но можело да затрудни откриването на извършителя и по този начин влияе върху размера на вредата. Съпоставяйки нормативната уредба по отменения и по действащия КЗ разликата в предоставеното право на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на предвидено в договора задължение било свързано с това дали неизпълнението било значително с оглед интереса на застрахователя-по КЗ (отм.), а по действащия КЗ правото произтичало както от интереса на застрахователя, така и от това дали събитието било следствие от неизпълнението на това задължение. Значителността на интереса не се извеждала само от предвиждане в договора на подобно задължение, т.е. причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на събитието не се презумирала, а било необходимо обективно установяване на такава връзка, като се преценявал видът на съответното неизпълнение спрямо вида на съответното събитие, според тълкуването в практиката на ВКС по КЗ (отм.). При действащия КЗ отказът за изплащане на застрахователно обезщетение бил свързан именно с доказването, че събитието било следствие от неизпълнение на задълженията на застрахования (неизпълнението било довело до настъпване на събитието) и следователно наличието на причинно-следствена връзка било включено от законодателя като елемент от фактически състав на правото на застрахователя. В нормата на чл. 395, ал. 5 от КЗ законодателят изрично бил предвидил, че при липса на причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не можело да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение. При законовата уредба на отговорността на застрахователя клауза от общите условия, която предоставяла право за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, в случай че в откраднатото превозно средство били оставени регистрационният талон или документите за собственост, не се прилагала, тъй като липсвала причинно-следствена връзка между неизпълнението на предвидено в договора задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие „кражба“. Правото на намаляване на застрахователното обезщетение в разглежданата хипотеза по КЗ (отм.) било мотивирано в практиката на ВКС с обстоятелството, че неизпълнението на задължението на застрахования било от естество да осуети евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата, което било свързано с интереса на застрахователя. В действащия КЗ (чл. 395, ал. 4, изр. 2) намаляването на обезщетението също, както и отказът, било свързано с наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на задължение по договора, но такова, което не било предвидено като основание за отказ. Държането на документите за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на кражбата дори и да затруднявало откриването му, по отношение на това обстоятелство не съществувало предположение, основано на опитните правила и логиката, че то било способствало за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото било довършено с отнемането на превозното средство от собственика. Правото на застрахователя да намали обезщетението по чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ било ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на вредите, а при невъзможност да се определи видът или размерът на вредата застрахователят бил длъжен да плати обезщетение съгласно чл. 395, ал. 5 от КЗ. В разглежданата хипотеза вредата била в размер на стойността на откраднатото имущество. В конкретната хипотеза страните по застрахователния договор не били направили уговорка за пълен отказ от заплащане на обезщетение, което се установявало от конкретно предвидените хипотези в глава 5, раздел 4 от ОУ на застрахователя. В глава 5 от същите условия страните били постигнали съгласие относно задълженията на застрахования при настъпването на събитието, необходимите документи, които застрахования следвало да представи, сред които били документ за придобиване на МПС, като в т .3 от същият раздел била предвидена възможността застрахователят да поиска за установяване на собствеността да се представи свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба, договор за дарение или замяна, както и всеки друг документ, удостоверяващ правото на собственост. В раздел 3 от глава 5 на ОУ, озаглавена „санкции при увеличаване на риска“ в т. 3 било посочено, че „ако при кражба застрахован-юридическо лице или търговец по занятие, не представи част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %“. В същите ОУ застрахователят не бил конкретизирал или посочил основание за увеличението на риска, което да било свързано непредставянето на част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части). Тълкувайки клаузите на ОУ в тяхната цялост въззивният съдебен състав намирал, че така създадената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] клауза на т. 3 от раздел 3, глава 5 от ОУ била създадена за да бъде заобиколена съществуваща към настоящия момент практика на съдилищата, изискваща установяването на причинно-следствената връзка между неизпълнението на задължение на застрахования и настъпването на вредоносния резултат. Това се потвърждавало и от твърденията на самия застраховател, които бил мотивирал отказа си с оставянето на малкия талон в автомобила и формално се бил позовал на клаузата от ОУ за непредставянето на изискан документ. Не било ясно с какво непредставянето на част II на свидетелството за регистрация (когато свидетелството за регистрация се състои от две части), било способствало за настъпване на застрахователното събитие. По отношение на това основание за намаляване на застрахователното обезщетение, във всички случай с 50 % не съществувало предположение, основано на опитните правила и логиката, че то било способствало за настъпване на застрахователното събитие. Не било налице и неизпълнение от страна на застрахования на задължение да представи документ за придобиване на МПС и/или документ за регистрация на същото. Съгласно чл. 19 от ППЗДвП на всяко регистрирано МПС се издавало свидетелство за регистрация. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба І-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, свидетелството за регистрация се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ, L 138/57 от 1 юни 1999 година ) и Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ, L 010/29 от 16 януари 2004 година ). Съгласно, ал. 2 част първа на свидетелството за регистрация служела за идентифициране на превозното средство и при необходимост се носела от водача при ползване на превозното средство. Съгласно, ал. 4 от същия текст част втора на свидетелството за регистрация служела за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носела от водача винаги при ползването на превозното средство. С оглед на тези нормативни изисквания непредставянето на част втора на свидетелството за регистрация, което служела за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носела от водача винаги при ползването на превозното средство не можела да бъде основание за намаляване на застрахователното обезщетение, тъй като същото не можело да се обоснове със съществуващите опитна правила и правилата на формалната логика, като основание за увеличаването на риска. Правото на застрахователя да намали обезщетението по чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ било ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на вредите. В конкретния случай, видно от посоченият размер на намаляването на застрахователното обезщетение при всеки случай на непредставяне на част втора от талона за регистрация на откраднато МПС без да са създадени правила за определяне на тежестта на извършеното нарушение, даващи възможност да се извърши контрол въззивният съд намирал, че противоречи на добрите нрави. Съгласно императивната разпоредба на чл. 395, ал. 5 от КЗ, при невъзможност да се определи видът или размерът на вредата, произтекла от неизпълнението на предвидено в застрахователния договор или ОУ към него задължение от застрахования, както и в случаите когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 на чл. 395 от КЗ не било в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие застрахователят бил длъжен да плати обезщетение. Тежестта на установяването на причинно-следствената връзка между неизпълнението на вменено със застрахователния договор и ОУ задължение от страна на застрахования (в конкретния случай не представянето на част втора от регистрационния талон) и вида и размера на вредата била на застрахователя. Същият следвало да установи, при условията на пълното и главно доказване вида и размера на вредата, които били настъпили от непредставянето на част ІІ от талона за регистрацията. След установяването на тази връзка, застрахователят можел да претендира законосъобразно намаляване на застрахователното обезщетение. По тези съображения въззивният съд намирал, че предявеният иск бил основателен. Видно от заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание СТЕ, неоспорена от страните средната пазарна оценка на автомобила към датата на застрахователното събитие (26.08.2019 година) била 64 199.00 лева. При кражба на цялото МПС се заплащало обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. От така определеното обезщетение следвало да се приспадат дължимите премийни вноски, поради което въззивният съд намирал, че дължимото обезщетение било 63 518.08 лева. От същото следвало да се приспадне и заплатеното от застрахователя преди предявяването на иска обезщетение в размер на 29 608.08 лева, поради което въззивният съд намирал, че искът бил основателен и доказан за сумата от 33 910.00 лева, но предвид разпоредбата за неприсъждане на свръхпетитум, намирал, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] следва да бъде осъдено да заплати сумата от 30 289..00 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане на задължението. С оглед изгода на спора по първия обективно съединен иск въззивният съд намирал, че иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение бил основателен и доказан. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] следвало да бъде осъдено да заплати мораторна лихва върху сумата от 30 289.00 лева за периода от 11.10.2019 година до датата на предявяване на иска в размер на 1329.35 лева. С оглед на горепосочените мотиви на Апелативен съд София при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] е поискало същото да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това нищожна ли е, като противоречаща на добрите нрави, клауза в Общите условия по застраховка „Каско“, с която се определя изрично между страните по застрахователния договор намаляване на застрахователното обезщетение с 50 % при настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС“, ако в превозното средство е оставена част II на свидетелството за регистрация на същото и за това нищожна ли е клауза в Общите условия към договор между търговци по занятие, каквито са страните в производството и каква следва да е дължимата грижа за всяка една от страните. Вторият от посочените по-горе въпроси е общ, без да е конкретизиран във връзка с правните изводи на въззивното решение на Софийския апелативен съд, което не позволява даването на конкретен отговор на същия. Затова той не покрива изискванията за правен въпрос, който да послужи като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Затова исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато по този въпрос. Първият от посочените в изложението на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси е включен в предмета на делото и е бил обсъждан от състава на Софийския апелативен съд, като е обусловил правните му изводи, при постановяване на обжалваното решение. Изложени са съображения, че по този въпрос въззивното решение е в противоречие с приетото в решение № 79/29.06.2012 година, постановено по т. д. № 802/2011 година, решение № 211/06.12.2012 година, постановено по т. д. № 1029/2011 година и решение № 22/12.09.2013 година, постановено по т. д. № 679/2011 година, трите по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.. Съгласно приетото в тези решения нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор (ОУ), както било в настоящия случай, може да доведе до намаляване на застрахователното обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.), при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило. Посочената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] практика на ВКС е постановена при действието на КЗ (отм.), като не е известна такава практика при действащия КЗ. Поради това касационното обжалване трябва да бъде допуснато по този въпрос за да се провери дали практиката, на която се позовава касатора, продължава да е актуална с оглед разпоредбите на действащия към момента КЗ или не. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 802/16.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 746/2022 година по подадената против него от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място], касационна жалба с вх. № 2328/02.02.2023 година и такова трябва да се допусне. На ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 632.37 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение