Определение № 1669 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2026 г.

Производство по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх.№ 73391/16.06.2025 г. на М. Д. Д. срещу определение № 9508 от 16.05.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3537/2024 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба против определение № 2678/18.01.2024 г. по гр.д. № 41038/2022 г. на Софийски районен съд, за прекратяване на производството по отношение на предявения от жалбоподателя против Софийски окръжен съд иск за сумата 15 000 лева, като обезщетение на причинените имуществени вреди. Частната касационна жалба съдържа оплаквания за неправилност, тъй като е постановено от съдебен състав, който многократно се е отвеждал по други дела на жалбоподателя. Изложени са съображения, че съдът неправилно е прекратил частично производството в нарушение на закона, като е посочена разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с довод за нарушение на правото на ЕС за разглеждане на делото в справедлив процес от безпристрастен и независим съд – чл.6 ЕКПЧ. От данните по делото е видно, че срещу определението на Софийски градски съд, което потвърждава частичното прекратяване на производството по делото, е подадената в срок частна жалба, която е оставена без движение с указания на съда от 17.06.2025г., 30.01.2026г. и 18.02.2026г. за отстраняване на допуснатите нередовности - частната касационна жалба да се приподпише от адвокат или представител (родител, дете или съпруг) с юридическа правоспособност, като се представи надлежно пълномощно и удостоверение по ЗСВ; да се внесе дължимата държавна такса в размер на 7,67 евро и да се представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, като при неизпълнение на указанията, постъпилата жалба ще подлежи на връщане. В хода на администриране на частната жалба е поискано освобождаване от задължението за внасяне на определената държавна такса, но молбата по чл.83, ал.2 ГПК от 14.07.2025 г. е оставена без уважение с определение от 04.08.2025 г. на СГС, потвърдено с определение от 23.10.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 2474/2025 г. на САС и недопуснато до касационно обжалване по ч.гр.д.№ 69/2026 г.от състав на ВКС, III г.о., тъй като молителят е вписан като управител и член на съвета на директорите в търговски дружества. След влизане в сила на определението, от жалбоподателя е подадена нова молба вх.№ 21248/16.02.2026 г., на основание чл.83 ГПК, чието съдържание е идентично с предходната. При тези обстоятелства, съдията-докладчик по в.ч.гр.д. № 3537/2024 г. на СГС приема, че е налице нередовност на постъпилата жалба, но с разпореждане № 14689/04.08.2025 г. изпраща делото в касационната инстанция, с оглед на процесуалното поведение на жалбоподателя и приложение на чл.77 ГПК. Според мотивите на администриращия съд, не са налице промяна в обстоятелствата, а искането за освобождаване е отхвърлено с влязло в сила определение на съда, въз основа на декларираните вече обстоятелства /В същия смисъл са определение № 272/19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1724/2019 г., ІІІ г.о., определение № 258/06.07.2020 г. по ч.т.д. № 775/2020 г., ІІ т.о. и др./ Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Частна касационна жалба е подадена в срок срещу определение на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото (чл.274, ал.3, т.1 ГПК). След изрични указания от Софийски градски съд, жалбоподателят е представил „молба кас основания“, в която се позовава на хипотезата в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и доказателства за юридическа правоспособност на приподписалия частната жалба, като е направил ново искане в молба вх.№ 21248/16.02.2026 г., на основание чл.83 ГПК, с идентично съдържание на предходната, въз основа на която му е отказано освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса. При тези данни, подадената частна касационна жалба е останала нередовна, но е образувано частно производство, съгласно т.11, ІІ от Правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, които в случая не са налице. Съгласно разясненията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи относим към изхода на делото матералноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсата на правен въпрос в изложението на ксатора е достатъчно основание за недопускане на касация. Независимо от изложеното, за да остави без уважение частната жалба против преграждащото определение на първоинстанционния съд, Софийският градски съд е приел, че в процедурата по отстраняване на нередовности в исковата молба е подадена молба вх.№ 60825/06.03.2023 г., с изявление за оттегляне на иска за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства от 15 000 лева. Според съда, ищецът ясно и недвусмислено е посочил кой от предявените искове оттегля, на основание чл.232 ГПК, молбата изхожда и носи неговия подпис, а противното не се твърди в частната жалба и не се установява, поради което районният съд правилно е прекратил производството в тази му част, без да иска съгласието на ответника, доколкото оттеглянето е извършено преди първото по делото съдебно заседание. При тези мотиви на въззивния съд не се обосновава хипотезата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При надлежно направено изявление за оттегляне на исковата претенция (или на част от нея) съдът е десезиран от решаването на спора и е длъжен да прекрати образуваното пред него производство. С постановяване на определение по чл.232 ГПК, изявлението за оттегляне на молбата не може да произведе правно действие, тъй като вече са се осъществили последиците от десезирането на съда /В същия смисъл са определение № 4373/14.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 4469/2022 г., III г.о., решение № 16/14.03.2013 г. по гр.д.№ 534/2012 г., II г.о. и определение № 352/05.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3678/2017 г., ІІІ г.о./ Отделно от изложеното, в съдебната практика се приема последователно, че участието на съдия, за когото са налице предпоставките за отвод, не винаги обосновава порок поради допуснато съществено нарушение, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, тъй като отказът да бъде приет отвод следва да се преценява във всеки конкретен случай, съобразно процесуалното поведение на съда в производството, спрямо съответната страна – решение № 505/16.11.2011 г. по гр.д.№ 1590/2010 г,, IV г.о. и решение № 120/13.04.2011 г. по гр.д.№ 1333/2010 г., III г.о. При тези съображения и липсата на конкретно формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, настоящият състав на ВКС намира че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение