Определение № 37 от 24.01.2022 г. на ВКС по д. № 2658/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Д. и Й. Т. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1730/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от А. С. срещу касаторите иск по чл.31, ал.1 ЗЗД, като е унищожен договорът за учредяване на вещно право на ползване върху недв. имот в полза на П. С./баща на страните/ и за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължението за издръжка и гледане на П. С., сключен с нот. акт №16/12.03.18 г., н.д. №16/18 г. на нотариус с район на действие РС Асеновград, между ищцата, представлявана от пълномощника й П. С., като прехвърлител и учредител на вещното право и ответниците – като приобретатели на имота. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, видно от проследяването на пратката на л.35 от касационното дело, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намират, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени следните значими за спора правни въпроси:1. Дали е налице законна предпоставка ищцата да предяви иска в хипотезата, че тя има качеството на ответник по заместване на наследодателя си/ П. С./, починал в хода на производството преди първото по делото заседание? 2. Допустимо ли е съдът да разгледа иска, след като ищцата е конституирана и като ответник по заместване на починалия наследодател? 3.Налице ли е правен интерес у упълномощителя, предоставил на трето лице пълномощно да прехвърли от негово име собствения му недвижим имот, да предяви иска по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договора, ако е поискано поставяне под запрещение на упълномощеното лице преди неговата смърт и ако с пълномощното са му предоставени права да договаря сам със себе си и да се разпорежда с продажната цена както намери за добре? 4. Допустимо ли е упълномощителят да иска унищожаване на договора, сключен от пълномощник, по чл.31, ал.1 ЗЗД, позовавайки се на порок на волята на пълномощника, ако последният е изпълнил точно волята на упълномощителя, изразена в даденото пълномощно? 4.Според репрезентационната теория за представителството чия воля изразява представителят, извършващ правните действия/ сделки – своята или на представлявания? 6. Допустимо ли е упълномощителят да търси правна защита срещу действията на пълномощника като предяви иск по чл.31, ал.1 ЗЗД, вместо по чл.40 ЗЗД? 7. Допустим ли е иск по реда на чл.31,ал.2, пр.1 ЗЗД, предявен от упълномощителя за унищожаване на договор за прехвърляне на негов собствен недвижим имот, сключен от упълномощеното лице в случай, че упълномощителят е съдействал за осъществяване на прехвърлянето, напр. чрез предоставяне на декларации по чл.264 ДОПК и чл.26 ЗННД? Според касаторите от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради огромното практическо значение на извършването на сделки чрез пълномощник, е въпросът за приложението на чл.31, ал.1 ЗЗД при унищожаване на договора поради порок на волята на упълномощения, а не на упълномощителя/ страната по договора/, като визирано в закона лице. От значение за развитието на правото е и възприетата от въззивния съд теория за представителството, според която при сключване на договора пълномощникът е изразител на собствената си воля, а не на тази на представляваното лице. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Във връзка с процесуалните въпроси въззивният съд е приел, че процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, а именно, че той е носител на накърненото от ответника чрез възникналия спор материално право. Ищцата е легитимирана да предяви иска за унищожаване на договора, сключен за нея от представител/ пълномощник/, като се позове на пороци на волята на представителя. Според възприетата у нас репрезентационна теория за представителството представителят формира и изявява своя воля при извършване на правните действия, за които е упълномощен, а не предава на третото лице/ съдоговорител/ чуждо волеизявление. Затова пороците във волята на представителя имат значение за действителността на сключения чрез представител договор. Унищожаването на договор, сключен чрез представител, може да бъде искано от представлявания, тъй като на осн. чл.36, ал.2 ЗЗД последиците от извършените от представителя правни действия възникват направо за представлявания/ в неговата правна сфера/. Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по дело, че към датата на сключване на процесния договор-12.03.18 г., пълномощникът на ищцата П. С. е страдал от психично заболяване, нарушило способността му правилно да преценява обстоятелствата от заобикалящата го действителност, да оценява евентуалните последици от постъпките си и да формира и изявява валидна воля. Процесният договор е унищожен на осн. чл.31 ЗЗД, като сключен от дееспособно лице, в качеството на пълномощник, което към момента на сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си по см. на чл.31 ЗЗД. При данните по делото първите два въпроса – за допустимостта на иска, след като ищцата е конституирана и като наследник на починалия ответник П. С., не обосновават допускане на обжалването. Материалното право, учредено в полза на починалия П. С. с процесния договор, е ненаследимо и се е погасило със смъртта му, поради което наследяването не се отразява на материалноправната легитимация на страните по спора. Искът за унищожаване на договора е разгледан и уважен при конституиране в процеса на страните по оспорения договор – ищцата/прехвърлител/ и ответниците/ приобретатели/. Не се установява противоречие на изводите на ОС с цитираната практика на ВКС по поставените материалноправни въпроси – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В решение на трето г.о. по гр.д. №470/12 г., р. по гр.д. №3228/17 г. на трето г.о. и по т.д. №379/11 г. на първо т.о., също както в обжалваното въззивно решение, е посочено, че сключеният договор от дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем, а правната квалификация на иска за недействителността му е по чл.31 ЗЗД. Унищожаването на договора след смъртта на лицето може да се иска само в два случая – ако приживе е поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произтича от същия договор, като двете предпоставки не са процесуални, а за тях съдът се произнася по същество – опр. по ч.гр.д. №94/10 г. на трето г.о. Решение по гр.д. №1269/11 г. на четвърто г.о. е неотносимо за случая, тъй като е постановено по иск с друго основание и квалификация – чл.29, ал.1,вр. с чл.27 ЗЗД. Не се установява и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като отговор на поставените въпроси е даден от закона и в практиката на съдилищата. Правният интерес на ищцата да предяви иска по чл.31 ЗЗД произтича от възникналите в правната й сфера последици от действията на пълномощника, чрез когото е сключен договорът. В ТР №5/16 г. ОСГТК, т.4 е посочено: „ Съгласно по-съвременната репрезентационна теория (и нейните разновидности), волеизявлението на упълномощителя е от значение единствено за самото упълномощаване, т.е. - за учредяването на представителната власт и очертаването на нейния обем, а пълномощникът, макар да действа от името на представлявания в рамките на представителната власт, изразява своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на упълномощителя”. Затова представляваният, в чиято правна сфера са възникнали последиците от действията на представителя, може да се позове на недействителността им, вкл. в хипотезата на чл.31 ЗЗД. Искът по чл.40 ЗЗД се основава на споразумяване във вреда на представлявания, т.е. на съзнателно действие на представителя за увреждане на представлявания/ ТР №5/16 г. ОСГТК/. В случая твърдяното и установено по делото болестно състояние на представителя обосновава порок на волята му, на който се е позовала ищцата и искът е уважен поради невъзможността на представителя да разбира и ръководи действията си/да извършва съзнателно действие/ по см. на чл.31 ЗЗД. При позоваването на чл.31 ЗЗД е спазено и изискването на ал.2 от с.р. – преди смъртта на представителя е поискано поставянето му под запрещение/ р. по гр.д. №3228/17 г. на трето г.о./. За унищожаването на договора поради установен порок във волята на представителя по чл.31 ЗЗД е без значение, че действието му е в пределите на предоставената му с упълномощаването представителна власт / защото не се твърди и не е предмет на иска липсата или надхвърлянето й с последиците по чл.42 ЗЗД/; неотносими към основанието на иска са и представените при изповядване на договора декларации от прехвърлителя по чл.264 ДОПК и чл.26 ЗННД. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.