Определение № 220 от 17.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1796/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Г. Т. и К. Г. Т. срещу решение №764 от 16.04.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №211/2015 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение по гр.д. № 13717/2013г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени частично исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма] за разликите както следва: от по 60 000 лева до 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Росица К. Т. на 08.01.2013 г. в следствие на ПТП на същата дата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба не изпраща отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска за обезщетение за неимуществени вреди е над 10 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима, редовна и подадена в срок. За да се произнесе с решението в обжалваната част,съставът на въззивния съд е приел, че майката на двамата ищци като пътник в МПС, управлявано от виновния водач е претърпяла ПТП на 08.01.2013 г.. Гражданската отговорност на водача на МПС, е обект на застраховане в ответното дружество. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищците от загубата на своята майка, въззивният състав е обсъдил,че двамата ищци са пълнолетни и са живели в отделни домакинства от своята майка, но въпреки това загубата на родителя е изживяна много тежко и е определил обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лева за всеки. На база заключението на СМЕ и обясненията на вещото лице в отрито съдебно заседание,съдът е счел, че пострадалата е била без предпазен колан като пътник на дясна предна седалка в лекия автомобил, което е допринесло за тежките наранявания и смъртта на същата. С оглед този факт е прието съпричиняване на вредоносния резултат на 40 % от страна на пострадалата,съобразно което е редуциран размерът на дължимото обезщетение, поради което и искът е приет за основателен до размер на 60 000 лева за всеки ищец ,а за остатъка до от по 120 000 лева е отхвърлен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора за обезщетение за неимуществени вреди правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и за това, от кога се дължи законната лихва върху обезщетението и за обосноваността на приетото съпричиняване. Касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос за проверка за съответствие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По втория въпрос, ВКС ще се произнесе при произнасянето си по основателността на КЖ. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК. С оглед изложеното, съдът