Определение № 50349 от 22.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1454/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. А. Д. ЕГН: [ЕГН] - в качеството му на ЕТ“АРИ 2009-Д. Д.“ ЕИК[ЕИК] срещу решение № 12 от 14. 01.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №1295/2021г. с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение №260080/15.02.2021г. по гр.д. № 3191/2019 г. на РС-Казанлък в обжалваните пред въззивния съд части и е прекратил производството по съответните искове, поради недопустимостта им в частта, с която е било признато за установено по предявените от Д. А. Д. ЕГН: [ЕГН] в качеството му на ЕТ“АРИ 2009-Д. Д.“ ЕИК[ЕИК] срещу адвокат И. Д. Н. ЕГН: [ЕГН] с постоянен адрес гр. Ст.З., [улица] искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.първо от ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на ищеца за упълномощаване на адвокат И. Д. Н., декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 0.10.2019 г. и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без дата, представени в търговския регистър, са неистински документи относно авторството. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която въззивният съд е обезсилил като недопустимо Решение №260255/14.05.2021г. по гр.д. № 3191/2019г. по описа на РС Казанлък, в частта, с която се допълва Решение № 260080/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 3191/2019г. по описа на Районен съд – [населено място], като се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от същия ищец срещу „АРИ БИО“ ЕООД с ЕИК:[ЕИК], и Х. А. К. ЕГН: [ЕГН] искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на ищеца за упълномощаване на адвокат И. Д. Н. ЕГН: [ЕГН], Декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ /без дата/, и Декларация по чл.13 ап.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 10.10.2019 г., са неистински документи относно авторството им.Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК, както и че въззивното решение е очевидно неправилно-в очевидно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно изводът за липса на правен интерес на ищеца от двата иска по чл.124 ал.4 ГПК. Ответниците по касационната жалба адвокат И. Д. Н., „АРИ БИО“ ЕООД с ЕИК:[ЕИК], и Х. А. К. ЕГН: [ЕГН] в отговорите на същата изразяват становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и съдебният акт подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение по отношение на исковите претенции, които е счел за недопустими, съдебният състав на ОС-Стара Загора е изложил следното: Правният интерес от търсената съдебна защита винаги е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. В настоящия случай, наред с горепосочените искове по чл.124, ал.4 ГПК, ищецът, е предявил, при условията на обективно кумулативно съединяване с тях, иск по чл.42, ал.2 ЗЗД само срещу първия ответник „АРИ БИО“ ЕООД да се признае за недействителен, на основание чл.42, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД, договор за продажба на търговско предприятие от 07.10.2019 г., акт №148, т.1Х, рег.№21857 с нотариално удостоверяване на подписи рег.№21857/08.10.2019г. и на съдържание рег. №21858/08.10.2019г., том V, акт 159, на Нотариус рег.№181 на НК, с район Районен съд -Стара Загора, сключен между Х. А. К. като пълномощник на Д. А. Д. ЕГН: [ЕГН] в качеството му на ЕТ“АРИ 2009-Д. Д.“ ЕИК[ЕИК]-продавач и „Ари Био “ ЕООД с[ЕИК], със седалище и адрес на управление (адрес) представлявано от управителя отново Х. А. К. като купувач поради превишаване пределите на представителна власт от страна на пълномощника ответника К.. С първоинстанционното решение, този иск е уважен, като съдът е признал спрямо ответник „АРИ БИО“ ЕООД горепосоченият договор за недействителен, на основание чл.42, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД. Поради необжалването му, решението на РС е влязло в сила в тази част. Предметът на търсената защита с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД е правото на ищеца да иска да поиска да се прогласи по съдебен ред недействителността на сключения от негово име, без представителна власт, договор за продажба на търговското му предприятие, в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД, съгласно който, представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. С предявяването на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, ищецът е реализирал правото си изрично да възрази срещу извършените от негово име, без представителна власт действия, респ. да откаже да ги потвърди, с което възникналата висяща недействителност на сделката се стабилизира, като се трансформира в окончателна недействителност. Според съда, с предявяването на този иск, ищецът получава най-пълна защита на нарушените си права, тъй като сключената без представителна власт от негово име сделка не е породила до момента правни последици нито за него, нито за купувача, а с позоваването на недействителността по съдебен ред и настъпването на окончателната й недействителност, санирането й с обратна сила, възможно само при потвърждаване по см. чл.42, ал.2 ЗЗД, вече става невъзможно, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици. В исковата молба, уточняващата молба от 13.01.2020г. и становището си от 10.06.2020, ищецът е обосновал правния си интерес от предявените, наред с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, искове по чл.124, ал.4 ГПК с твърденията си, че ответникът И. Н., въпреки че не му е бил пълномощник, е подал от негово име заявление и документи до Търговски регистър (ТР) за вписване на прехвърлянето на търговското му предприятие и за заличаването му от ТР. Посочва също, че документите, чиято истинност е оспорена, са част от комплекта документи, подаден от ответника И. Н. в ТР за вписване на обстоятелства по партидата на ищеца, които не са в негов интерес и че с подаването им се цели първият ответник „АРИ БИО“ЕООД да стане собственик на търговското предприятие на ищеца и последният да бъде заличен. Според съда, всички въпроси относно вписването на прехвърлянето на предприятието на ищеца в ТР и заличаването му, както и относно ненадлежното му представляване в производството пред ТР са второстепенни, доколкото касаят единствено инициираната процедурата по вписване на промените по партидата на ищеца в ТР и интересът на ищеца тя да завърши с отказ да се впишат заявените обстоятелства. Изходът на процедура пред АВп, ТРРЮЛНЦ обаче е обусловен основно от въпроса за действителността на сделката за прехвърлянето на предприятието на ищеца на „АРИ БИО“ЕООД, който е предмет на спора по предявеният от ищеца иск по чл.42, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е изложил, че правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът следва да извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право. С оглед гореизложеното е направен извод, че в настоящия случай, предвид предприетата защита на правата на ищеца с иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, с който ще се разреши въпроса за съществуването изобщо на спорното правоотношение (договорът за прехвърляне на търговското предприятие на ищеца), установяването по исков ред на истинността на документи, касаещи единствено осъществяването на процедурата по вписване на обстоятелства по партидата на ищеца в ТР, свързани със сключването на въпросната сделка, е лишено от правен интерес за ищеца. Според въззивния съд това следвало, както от принципа за процесуална икономия, изразяващ се в случая в липсата на правен интерес за ищеца от установяване неистинността на процесните документи, при положение че е оспорена действителността на самата сделка, така и защото въпросните документи не са пряко свързани със съществуването, съдържанието и последиците на спорното правоотношение, а само с осъществяване на процедурата по подаденото заявление пред ТР. Според съда, възможността оспорените като неистински документи да бъдат използвани отново занапред била напълно хипотетична и също не обосновавала интерес от предявените искове. Отделно от това за въззивния съд ,по отношение на ответниците „АРИ БИО“ЕООД и едноличния му собственик К. изобщо липсвал интерес от обвързването им със СПН относно истинността на процесните документи (пълномощно в полза на адв. Н. и 2 бр. декларации по чл.13, ал.4 ЗТР), тъй като те пряко не черпят права от същите, нито са страна в регистърното по производството пред ТР, по което са представени. Колкото до пасивната легитимация на ответника Н., последната била „ безпредметна“, предвид предприетата от ищеца защита чрез иска по чл.42, ал.2 ЗЗД. Ето защо, липсата на правен интерес от предявените от ищеца искове по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК срещу „ответниците по тях обуславяла извод за недопустимост на постановените решения (основно и допълнително) и налагала обезсилването им в обжалваните части, на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част в хипотезата на очевидна неправилност по чл.280 ал.2,предложение трето ГПК – изразяваща се в очевидна необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относно изводът за липса на правен интерес на ищеца от защита чрез двата иска по чл.124 ал.4 ГПК. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, поради което, съдът