Определение № 443 от 16.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2885/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. акционерно дружество „ А.” – [населено място] против решение от 30.05.2014 г. по гр.д. №11108/2013 г. на Софийски градски съд. Ответникът по касация –А. А. Димитров от [населено място], чрез пълномощника си – адв. И.Л. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи по неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочил, че съдът се е произнесъл по въпроса „ свързани с доказателствената сила на актовете постановени от органите на досъдебното производство, във връзка с механизма на ПТП и доколко съдът би могло да основе становището си по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД единствено на тези актове.” Страната е поддържала, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС – решение №43/909г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 43 /11г. на ВКС, ІІ т.о. от които страната е възпроизвела части Други доводи не са развити. От поставеният от касатора въпрос може да бъде изведен релеванттнен въпреки че същият е формулиран с оглед становището на страната, а не във връзка с решаващите изводи на съда. Въззивният съд е приел изрично с оглед подобно оплакване заявено и пред него, че и след отчитане правилността на изводите на първостепенния съд с оглед установените факти по спора, че механизма на ПТП отразен в приетото като доказателство по делото постановление за освобождаване от наказателна отговорност от 16.01. 2009г., изготвено от СРП и внесено в СРС въз основа на което е образувано нахд №674/09г. по описа на СРС, НК изцяло кореспондира с описания механизъм на ПТП отразен в констативния протокол изготвен от дежурен ПТП при ПП – СДП, след посещение на място. Така е обоснован извода за доказаност на механизма на ПТП и с оглед това, че тези документи не са били оспорени по надлежния ред от ответника по спора – сега касатор и отразените в тях обстоятелства се ползват с материал на доказателствена сила. Следователно, с оглед тези решаващи мотиви на съда, от формулирания от страната въпрос би могло да бъде изведен релевантен. Това, обаче би установели единствено общо основание за допускане на акта до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1 т1 ГПК – поддържано от касатора е обосновано от него с противоречие с две решение на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. От които страната не е изложила конкретни доводи за противоречиво разрешаване на поставения от нея въпрос, а е възпроизвела части от тези решения. С оглед така развитото изложение не се установява поддържаното противоречие тъй като с решение № 43/11г. на ВКС, ІІ т.о. – служебно приложено е формирана задължителна практика по въпроса за значението на актовете на органите на досъдебното производство, като е прието че същите не съставляват доказателства за механизма на ПТП. Това решение би било релевантно ако съдът се беше позовал единствено на постановлението за прекратяване на наказателното производство, то същият е изложил конкретни решаващи мотиви свързани с това че описания в постановлението механизъм на ПТП кореспондира изцяло с протокола за ПТП, надлежно съставен от дежурен при отразяване на неговите непосредствени наблюдения относно този механизъм В тази връзка този протокол е официален свидетелстващ документ е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти. – решение №15/25.07.2014г. по т.д. 1506/13г. на ВКС, І т.о., постановено по чл.290 и обективиращо задължителна практика по въпроса –за съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП, чиито изложени по-горе съображения, настоящият състав изцяло приема.Следователно, като е съобразил тази задължителна практика въззивният съд не се отклонил от нея нито е постановил решението си в противоречие с цитираната от страната практика, която не разглежда този въпрос.Същото е относимо и към цитираното решение №43/09 на ВКС, ІІ т.о. което третира доказателствената сила на обвинителното заключение и обвинителния акт, съответно ирелевантно спрямо разглеждания случай. Следователно, касаторът не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното и при така обоснованото приложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. Ответната по касация страна е поискала и установила разноски в размер на 1000лв., поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК същите следва да й бъдат присъдени. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение