Определение № 5449 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. П. и С. Г. П., чрез процесуалния представител адвокат Н. Г. от САК и касационна жалба на Г. Г. П., К. И. З. и Д. А. З., чрез процесуалния представител адвокат В. П. от АК-П., срещу решение № 1377 от 29.11.2023 г. по в.гр.д.№2499/2022г. на Софийския апелативен съд.

Д. А. П. и С. Г. П. обжалват въззивното решение, в частта, с която е:

• отменено решение №260408 от 2.02.2022г. по гр. д. № 16217 /2018г. на СГС, като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение и е признато за установено по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС, предявен от Г. Г. П. срещу Д. А. П. и С. Г. П., че ищецът е собственик на апартамент № * на [улица], на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор *, заедно с избено помещение № *от 5.61 кв.м. и таванско помещение №* от 8.53кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието;

• потвърдено решение №266041 от 08.10.2021г. по гр.д.№16217 /2018 г. на СГС в частта, с която Д. А. П. и С. Г. П. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Г. Г. П. владението върху описания имот;

• потвърдено решение №266041 от 08.10.2021г. по гр.д.№ 16217 /2018 г. на СГС в частта, в която Д. А. П. и С. Г. П. са осъдени да заплатят на основание чл. 59 ЗЗД на К. И. З. и Д. А. З. сума от по 2940 лв. за неоснователно обогатяване за времето от 16.02.2018 г. до 18.07.2018г. и са осъдени да заплатят на основание чл. 86 ЗЗД на К. И. З. и Д. А. З. сума от по 83лв., като лихва за забава на плащането на обезщетението по чл. 59 ЗЗД за времето от 16.02.2018г. до 18.07.2018г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално- неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат отхвърлени със законните последици.

В приложеното към касационната жалба на Д. А. П. и С. Г. П. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено срещу ненадлежен ответник, предвид твърдението на касаторите, че са се разпоредили със спорния имот преди завеждане на делото.Твърди се, че още преди подаване на исковата молба от 03.12.2018 г., на 19.06.2018г. Д. А. П., със съгласието на своя съпруг С. Г. П., са прехвърлили собствеността на процесния имот - ап. №*, находящ се на [улица], с идентификатор *. на турския гражданин С. А., който владеел и ползвал необезпокоявано процесния имот.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, Г. Г. П., К. И. З. и Д. А. З., чрез процесуалния си представител адвокат В. К. от АК-П., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части.

Г. Г. П., К. И. З. и Д. А. З. обжалват въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решение № 266702 от 25.11.2021 г. по гр. д. № 16217/2018 г., СГС, 1-13 с-в, с което е оставена без уважение молбата на Г. Г. З. за допълване на решението от 08.10.2021г. като се приеме, че Г. П. следва да бъде въведен във владение на 2/36 ид.ч. от общите части на сградата и земята, на която е построена и прилежащото дворно място.В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално- неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. за отмяната му.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, по въпросите:

1. „Допустимо ли е постановеното от въззивния решаващ състав решение в обжалваната му част, изложена на страници 7-ма, 8-ма и 9-та и развита на непредявени от въззивната страна основание и предмет“;

2. „Длъжен ли е съдът, в условията на императивните разпоредби на чл.38 и чл.98 ЗС, в случай, като процесния, на пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята, да прояви инициатива и проучи статута на прилежащото дворно място и ако установи, че продавачът има дял в него, както в случая, той е длъжен да го приобщи към диспозитивите за собственост и въвода във владение на решението“

3.„Нов иск ли е претенцията за включване на съответните на прехвърленото жилище 2/36 ид. части от земята, на която е построена сградата и прилежащото дворно място поради това, че предмета/дворното място/ и основанието - задължителните за спазване в иска по чл.108. ЗС императивни разпоредби на чл.38 и чл.98 ЗС, били нови, поради което следвало да бъде разгледан в отделно производство“.

Навеждат се доводи, че по първия въпрос касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а по отношение на останалите два по т.1, тъй като изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №154/01.12.1964г. по гр.д.№131/1964г. на ОСГК на ВС.

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

Касационната жалба на К. и Д. З., която е насочена срещу решението на въззивния съд, с което се потвърждава това на първоинстанционния, който е оставил без уважение искането за допълване на основното решение, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена от лица, които не са страна в това процесуално правотношение.От съдържанието на първоинстанционното и въззивно решения се установява, че и двете инстанции са приели, че ищец по иска по чл.108 от ЗС, е само Г. З..Дори да се е касаело за непълнота на решението на СГС, тъй като съдът не се е произнесъл по претенциите на останалите двама ищци, с изтичане срока за въззивно обжалване се е преклудирала възможността да се направи искане за допълване на решението.Поради изложеното жалбата на К. и Д. З. се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

В останалата част касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск от Г. П. с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост на същия спрямо ответниците Д. А. П. и С. Г. П. върху апартамент № * на [улица], на партера, на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор *, заедно с избено помещение № * от 5.61 кв.м. и таванско помещение №* от 8.53кв.м., заедно с 2/36ид.части от общите части на зданието и осъждането на ответниците да му предадат владението върху процесния недвижим имот; иск, предявен от К. и Д. З. срещу ответниците Д. А. П. и С. Г. П. за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 5880 лв. за периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. за ползването без основание на процесния апартамент; иск, предявен от К. и Д. З. срещу ответниците Д. А. П. и С. Г. П. за заплащане на лихва по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за ползване на имота в размер на 166 лв. за периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г.

От фактическа страна е прието, че на 15.02.2018г. е влязло в сила решение по гр.д.№74/1999г., СГС, 1-20 с-в, с което е обявен за окончателен предварителен договор, по силата на който К. З. и Д. З. са закупили апартамент № * на [улица], на партера, на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор *, заедно с избено помещение № * от 5.61 кв.м. и таванско помещение № * от 8.53кв.м., заедно с 2/36 ид.части от общите части на зданието.

С нотариална покана от 10.07.2008 г., К. и Д. З. са поискали от Д. М. заплащане на обезщетение в размер на 1000 евро месечно като поканата е изпратена на адрес на [улица], ет. 3 и е връчена на 15.07.2008 г. на Д. М.. С нова покана от 23.04.2018г. от З. изпратена до Д. и С. П. на адрес [улица], ап.***, партер и връчена на 10.05.2018г. е поискано заплащане на обезщетение в размер на 500евро от 15.02.2018г. до освобождаването на апартамента.

Посочено е, че с нотариален акт № 21 от 18.07.2018 г. К. И. З. и Д. А. З. са прехвърлили на Г. Г. П. процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителите съгласно т. 2 са си запазили правото на пожизнено ползване на имота.

По делото са приложени като писмени доказателства фактури на името на Д. М. за задължения към Топлофикация и към етажната собственост на Г. № 46.Приложени са призовки по дела връчвани на [улица], ап. * на Д. П. на 28.01.2019 г. и 13.03.2019 г.Друга призовка е връчена на С. П. на [улица], ат. 1, ап. * на 16.11.2018г.В протокол за опис на движими вещи, изготвен от ЧСИ на 8.01.2020г. е отразено, че при посещение на имота в него е намерен С. П., който е посочил, че остава в имота и го наглежда, без да го притежава - той и семейството му.Приложен е частен документ за такса почистване за ап. *** за период юли до декември 2018 г. - л. 4, без адрес. Приложени са и приходни квитанции за данък от 2018 г.

От ССЕ е установено, че за процесния период средния месечен наем възлиза на 980лв., като лихвата за същия период върху неизплатените суми е 166.0лв.

От правна страна съдът е приел, че исканията за признаване на право на собственост извън апартамент № * на [улица], на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор *, заедно с избено помещение № * от 5.61 кв.м. и таванско помещение № *от 8.53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието, а именно - за 2/36 ид.ч. от земята, на която е построена и прилежащото дворно място не са надлежно предявени в процеса.Посочено е, че съдът ги е включил в определението, с което е докладвал делото, но това не ги е направило част от исковата претенция.В случая изменението на иска не е допустимо /с постъпила в хода на производството молба едва на 12.08.2019г./, тъй като на изцяло ново основание /твърдейки наличие на грешка и неприлагане на чл. 98 ЗС/ ищците са въвели напълно нов предмет на ревандикационната си претенция - нов обект, а именно - идеални части от земята и прилежащото дворно място. Посочено е, че при ново основание и нов петитум се касае за нова искова претенция, която не е надлежно въведена в процеса, не е администрирана, за нея не плащана държавна такса и пр.По тази искова претенция съдът не се е и произнесъл и ако е било постановено решение по нея, то същото е подлежало на обезсилване, като недопустимо и постановено по непредявен надлежно иск, поради което жалбата срещу първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК е неоснователна.

Изложени са съпътстващи мотиви, че дори и да е била приета за разглеждане, претенцията в тази част е подлежала на отхвърляне, тъй като правата на собственост, основани на обявения за окончателен предварителен договор не са включвали земята и дворното място.В случай, че се претендира право на собственост върху тях на някакво друго правно значимо основание - давност, сделка, приращение, грешка в нотариално производство и пр. това следва да бъде установено в друг процес.Тъй като иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил уважен в обем, който не удовлетворява страната - това е следвало да бъде коригирано по реда на инстанционния контрол или чрез отстраняване на очевидна фактическа грешка.За всеки собственик на обект в сграда, в която има повече от няколко самостоятелни обекта е налице признатата възможност да разполага с общите части по смисъла на чл. 38 ЗС, съгласно който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, и пр., и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.В конкретния случай правата, които З. са придобили в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и в последствие прехвърлили на П. са както върху жилището, така и върху земята, в качеството й на обща част по своето естество.Тъй като в решението на СГС, 1-20 с-в, е вписано, че купувачите са станали собственици на апартамент и 2/36 ид.ч. от общите части на зданието, съответно по пътя на тълкуването, те са придобили и съответните 2/36 ид.ч. част от земята под зданието, тъй като тя е обща част.С оглед съдържанието на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва, че ищецът има права само до обема вписан в съдебния акт, т.е. съответните идеални част от общите части на зданието, следователно и от земята под сградата, но не и върху дворното място.Няма данни за разпростиране на правото на собственост върху двора, извън чертите, в които се намира постройката.

Прието е, че от влизане в сила на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, купувачите З. са станали собственици на процесния имот - т.е. от 16.02.2018 г. На 18.07.2018 г. те са прехвърлили апартамента и притежаваната от тях идеална част от общите части на зданието на Г. Г. П., който е придобил правото на собственост върху процесния имот.

За неоснователно е прието оплакването, че имотът не се намира във фактическата власт на ответниците, респ. че поради този факт искът срещу тях не следва да се уважи.От събраните по делото писмени доказателства е установено, че ответниците са се намирали в апартамента, където са получавали книжа, вкл. от служител и на ЧСИ, поради което ревандикационният иск срещу тях е основателен в очертания обем на права.

Във връзка с претенцията по чл. 59 ЗЗД, е прието, че от 16.02.2018 г. до 18.07.2018 г. ищците З. са разполагали с правото на собственост върху целия имот, имали са правомощието да го владеят, да го ползват и да се разпореждат с него, поради което могат, в качеството си на собственици, да претендират от лицето, което ползва вещта им без основание, обезщетение.Дори и да не са ползвали вещта, ответниците дължат обезщетение ако са създавали пречки за ползването й и така са осуетили възможността собственикът сам да се полза от нея.С оглед събраните писмени доказателства, имотът не е бил във фактическата власт на ищците, тъй като пречки за това са създавани от ответниците. Установено е, че топлоснабдителното дружество е оформяло партида на тяхно име, в етажната собственост те са били титуляри на партидите за общите сметки, претенциите за заплащането им са били отправяне към тях и пр.Отделно от това е установено, че по време на исковия период от 10.05.2018г./когато на адреса на процесния имот е връчена нотариална покана, получена от ответницата/ до датата на продаването на имота 18.07.2018г., жилището е ползвано от ответниците.Последните са получавали съдебни книжа и съобщения там многократно, вкл. са били намирани на адреса от ЧСИ, пред който ответникът С. П. е заявил, че обитават и наглеждат имота със семейството си.На основание чл. 83 от ЗС би могло да се приеме, че който е ползвал вещта в различни времена /от преди началото на исковия период и след него/, то той я е ползвал и в промеждутъка, доколкото не се доказва противното.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, която се обжалва от ответниците Д. А. П. и С. Г. П..В жалбата на касаторите се навеждат доводи за недопустимост на въззивното решение в тази му част, тъй като е постановено по отношение на ответници, които не са пасивно легитимирани по предявения иск за собственост.Този довод е неоснователен, тъй като пасивната процесуалната легитимация се определя въз основа на наведените от ищеца фактически твърдения, с които се очертава естеството на възникналия с насрещната страна извънпроцесуален спор.Дали в действителност е възникнал такъв спор не е въпрос, който касае допустимостта, а основателността на предявения иск.

Решението в посочената част не може да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е обосновал надлежно извода си защо приема, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота.По делото са представени доказателства, от които се установява, че същите са получавали книжа на адреса, на който се намира спорния имот.Допълнителен аргумент в полза на тази извод е и обстоятелството, че макар и формално ответницата Д. П. да се е разпоредила с идеални части от имота в полза на трето за процеса лице, което действие се е осъществило преди подаване на исковата молба в съда, тя е запазила за себе си правото на ползване върху имота.Ответникът С. П. обитава имота в качеството си на съпруг на Д.П..

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен от касатора въпрос, който не е правен, а фактически.

Следва да бъде допуснато касационно обжалване по втория и третия правни въпроси, които са разрешени от въззивния съд в противоречие както с посочената в изложението съдебна практика на ВКС, така и на служебно известното на съда решение № 138 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 265/2009г., I г. о., според което прехвърлянето на обект в етажна собственост включва и общите части от сградата, в това число и земята, и без изрично да е посочено в договора.Правилото на чл. 98 ЗС няма да намери приложение само когато етажната собственост е учредена в сграда, която е суперфициарна собственост по чл. 63 ЗС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение