Определение № 151 от 04.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 471/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 374 от 04.11.2013 г. по ч. т. д. № 329/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 1035 от 12.09.2013 г. по т. д. № 419/2013 г. С първоинстанционния акт е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по същото дело решение № 286 от 15.08.2013 г. с присъждане на разноски. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такава именно е и настоящата хипотеза. В чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър е предвидено, че решението, с което окръжният съд се е произнесъл по жалба срещу отказа на Агенцията по вписванията, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед обстоятелството, че решението по чл. 25 ЗТР е изключено от касационен контрол, такъв е недопустим и за определението, с което съдът се е произнесъл по молбата за допълването му в частта за разноските. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение