Определение № 332 от 03.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1673/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Ал.И. касационна жалба на ответника ЗД„Бул инс“ АД, [населено място], срещу решение № 23/12.02.2024г. по възз.т.д.№ 224/23г. на АС - Велико Търново. Искането е за отмяна и за отхвърляне изцяло на исковете на А. Ц. или за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3, предл.1 и 2 на чл.281 ГПК. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на възраженията във въззивната жалба и позоваване на заключенията на експертизите, без да се вземе предвид медицинската документация. Релевирано е и оплакване, че в обжалваното решение не са изследвани и оценени правилно всички критерии по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. Доказана ли е в условията на пълно главно доказване пряка причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на наследодателката на ищцата с давност след пътния инцидент и на фона на констатирана в медицинските документи „Двустранна интерстициална пневмония Ковид-19“ като причина за смъртта? Съдът може ли да възприеме установената причина за смъртта интерстициална пневмония Ковид-19, а не само въз основа на приети по делото експертизи, които приемат като причина за смъртта пневмония и инфекция, но възникнала от травмите и неизвестен болестен агент, а не от Ковид-19? Кое следва да е по-меродавно за съда - становището на лекарите, които са провели лечението и извършили аутопсия на трупа и издали съответни документи или становището на експертизите по делото, които са изготвени въз основа на документи, на които заключението на екпертизата противоречи? Може ли да се приеме, че ищецът е провел пълно доказване на главен факт по делото относно причинната връзка между ПТП и смъртта? Длъжна ли е въззивната инстанция да преценява всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства? В случай, че съдът постанови решението си, без да обсъди събраните по делото доказателства или част от тях, постановено ли е решението в противоречие с процесуалните норми на чл.235, ал.2 ГПК?

2. Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС № 4/68г.?

Въведено е бланкетно и основанието за допускане до касация „очевидна неправилност - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В подадения чрез адв.Г. Г. от АК - Плевен ищцата А. Ц. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на ответника. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Срещу решение № 23/12.02.2024г. по възз.т.д.№ 224/23г. на АС - Велико Търново е подадена чрез адв.Г.Г. от АК - Плевен съвместна насрещна касационна жалба от ищците А. Ц. и С. К.. Искането е за отмяна на решението в обжалваните от ищците части и за уважаване на исковете. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ищците са въведени основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на загубата на единствено дете следва ли да се отчита какво е било състоянието на ищцата в периода на проведено лечение на починало лице/преди настъпване на смъртта/ и ангажираността на родителя в този период?

2. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се отчита състоянието на родителя с прогресиращо влошаване на здравословното състояние и нужда от помощ в т.ч. на придружител?

3. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се отчита облстоятелството, че с кончината на единственото дете и след смъртта на преживелия родител – родът, от който произхожда майката, престава да съществува?

4. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на бабата следва ли да се отчете обстоятелството, че същата е полагала непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на своята внучка в продължение на 5 години в периода на начално училищно образование, както и обстоятелството, че всички лични празници са организирани и провеждани в дома и в присъствието на бабата до момента на кончината на внучката?

5. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се отчете обстоятелството, че с кончината на единственото внуче и след смъртта на бабата и преживелия продител – родът по майчина линия престава да съществува?

Релевирано е и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 – очевидна неправилност.

С подадения чрез адв. Ал.И. писмен отговор ЗД „Булинс“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваните от ищците части и основателността на подадената от тях насрещна касационна жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и от двете страни срещу първоинстанционното решение, с което ответното ЗД „Булинс“ АД е осъдено да заплати застрахователни обезщетения по договор за ЗЗ „ГО“на автомобилистите от смъртта на И. Ц. - дъщеря на ищцата А. Ц. и внучка на ищцата С. К., настъпила на 22.03.2022г. в резултат от ПТП, реализирано на 09.02.2022г., както следва: 180 000лв. за неимуществени и 4140.60лв. за имуществени вреди на А. Ц. и 20 000лв. за неимуществени вреди на С. К., ведно със законната лихва, а за разликата до предявените размери частичните искове на двете ищци са отхвърлени.

С обжалваното решение решението на първоинстанционния съд е отменено в частите, с които е отхвърлен искът на А. Ц. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за размера над 180 000лв. до 220 0000лв., ведно със законната лихва от уведомяването на застрахователя на 13.07.2022г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. на С. К., и вместо него е постановено друго, с което на А. Ц. е присъдено допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва от 13.07.2022г. до окончателното изплащане, искът на С. К. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен и първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част.

От фактическа страна въззивният състав е приел за установено и безспорно, че на 09.02.2022г. е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при ответното дружество водач на лек автомобил, който е починал, а на дъщерята на ищцата А..Ц. и внучка на ищцата С.К.– И., тогава на 23г., която е била пътник в лекия автомобил, са били причинени множество травматични увреждания – гръдна, коремна и гръбначна травми и счупване на лявата подбедрица и изкълчване на ляво коляно, като след инцидента тя е била откарана в болница в много тежко състояние в травматично-хеморагичен шок, с дихателна недостатъчност. За установено и безспорно е прието, че на И. е провеждано болнично лечение в продължение на 42 дни, като е била поставена на белодробна вентилация за целия престой в болничното заведение, извършени са й били седем операции: за обработка и възстановяване на увредените съдове на левия долен крайник, за ампутация на крайника над коляното, поради настъпили тромбози и впоследствие гангрена, коремна операция по повод кръвоизлив и впоследствие при настъпил перитонит и перфорация на сигмата, състоянието й е било персистиращо тежко, като, независимо от лечението, тя е починала на 22.03.2022г. Въззивният съд е обсъдил заключението на СМЕ пред първоинстанционния съд, според което смъртта на И. не се дължи на ковидна инфекция. По релевираното от застрахователя оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в оставяне без уважение на искането му за допускане на повторна медицинска експертиза, с оглед оспорване на заключението на СМЕ и поддържане на възражението за липса на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на И., въззивният съд е допуснал допълнителната СМЕ с в.л. интернист-пулмолог. Обсъдил е заключението му, като е констатирал, че в него се съдържа подробен анализ на обективните данни от проведените рентгенови изследвания и описаното състояние при приемането и проведеното лечение. Въз основа на заключението е установил, че липсват рентгенови данни, въз основа на които може да се постави диагноза „Ковид-пневмония“, и, че, въпреки изолирането на вирусна РНК, за лечението на И. не са били използвани специфични медикаменти за лечение на Ковид -19, а причина за настъпилата остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност е състоянието на белия дроб вследствие на гръдната травма и настъпилия поради нея възпалителен процес. Изложил е мотиви, че заключенията и на двете СМЕ следва да бъдат кредитирани, тъй като са теоретично обосновани и подробно аргументирани с медицинска документация и взаимно се подкрепят досежно извода, че смъртта на И. е настъпила като пряка и непосредствена последица от получените травми при ПТП. Обсъдено е, но е счетено за неоснователно, предвид установеното от двете експертизи, оплакването на застрахователя, че всяко от причинените на И. травматични увреждания не е било опасно за живота й. Материалната легитимация на ищцата А. Ц. за обезщетение за вреди от смъртта на дъщеря й е приета за безспорна. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди въззивният състав е обсъдил, че И. е единствено дете, което ищцата А..Ц. е отгледала от 7-годишната му възраст сама с помощта на своите родители и установените въз основа на свидетелските показания топли и сърдечни отношения майка-дъщеря. При така доказаното съдържание на връзката съставът на апелативния състав е намерил, че не се нуждаят от доказване твърдените в ИМ болки и страдания, тъй като те са нормално присъщи - шок, силна тревога и притеснение дали И. изобщо ще оцелее и възстанови и как ще приеме ампутацията на крака, както и безутешната скръб, безпомощност и безнадеждност от смъртта, меланхолията и изживяването на загубата, нарушенията на съня и изолацията. Въз основа на заключението на съдебно-психологичната експертиза решаващият състав е установил, че за ищцата А. Ц. не се установява разстройство, надхвърлящо нормалните психологични изживявания на скръб от смърт на дъщеря, но в периода 09.02.-22.03.2022г. при нея са били налице психологични реакции на т.нар.преждевременна скръб, при която човек се тревожи за загуба, която предстои предвид състоянието, в което е видяла дъщеря си при пристигането й в болницата, състоянието й в болницата и прогнозите на лекарите, че ищцата е изживяла кошмарно очакване повече от месец, а след като й се обадили през нощта, че И. е починала, тя се е сринала емоционално, била е в потиснато настроение, с нарушен апетит, отслабнала е с 20 кг и е имала нарушения на съня, като оттогава до освидетелстването от вещото лице е налице лека редукция в описаната симптоматика и въпреки персистиращите симптоми ищцата е постигнала задоволително решение на кризисната ситуация и не се е достигнало до психична дезорганизация, при формирания механизъм на психологическа защита – изолация. Въззивният съд обаче е установил въз основа на заключението на СМЕ, че при ищцата А. Ц. са настъпили специфични неимуществени вреди в причинна връзка със събитието – настъпилото бързо влошаване на здравословното й състояние по повод хроничните й сърдечни и бъбречни заболявания. При определяне на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди на ищцата А..Ц. въззивният състав е съобразил към релевантния момент икономическата конюнктура в страната, критерии за което са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната и средната работна заплата за страната, практиката на съдилищата при сходни случаи и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Направен е краен извод, че определеният от първия съд размер на обезщетението е занижен, поради което на ищцата А..Ц. е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., а за разликата до пълния предявен размер от 250 000лв. искът е неоснователен. Неправилността на първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищцата С.К., е обоснована с липсата на активна материално-правна легитимация. Приел е за установено, че след напускане на семейството от бащата на И. за известен период от време бабата е подпомагала майката при отглеждането на И. и е живяла с тях двете, но след като И. е навършила 11-12- години бабата се е върнала да живее на село. Въззивният състав е намерил, че не се отличава с изключителност установеното от свидетелските показания, че И. е прекарвала всяка ученическа ваканция при баба си и дядо си, ходела е при тях събота и неделя и са празнували заедно рождени дни и празници, а отношенията баба-внучка са се характеризирали с голяма близост, искрена взаимна обич и привързаност. Счел е този извод да не се променя от факта, че за известен период бабата е замествала бащата, участвайки в грижите по отглеждане и възпитание на И., предвид изминалия оттогава значителен период от време. За естествено съставът на апелативния съд е приел, че нелепата и мъчителна смърт на И. се е отразило негативно на баба й – възрастна жена на 77 години, която е загубила единствената си внучка. Приел е, че не е установено претърпените от ищцата С.К. болки и страдания да са изключителни – да надхвърлят по интензитет и продължителност страданията, които би изпитала всяка баба от смъртта на своя внук. Позовал се е и на заключението на съдебно-психиатричната експертиза по делото, въз основа на която е установил, че при ищцата С.К. не се установява психично разстройство, съответно емоционалните й преживявания не надхвърлят нормалните психологични реакции, свързани със загубата на близък член на семейството, тя е преживяла нормален процес на скръб и е нормално това състояние да е констатирано и към момента освидетелстването – 1 година след инцидента.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Поставените въпроси по п.1 касаят правилността на извода, че е налице пряка причинна връзка между причинените при ПТП травматични увреждания и смъртта на И.. Те са израз на въведената и последователно поддържана теза от застрахователя, че всяко от причинените увреждания не е било опасно за живота, а смъртта на И. е настъпила в резултат на ковид инфекция. Въззивният съд е обсъдил оплакването във въззивната жалба на застрахователя за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение и го е намерил за основателно, като е допуснал, на осн. чл.266, ал.3 ГПК, допълнителна СМЕ. Изводите в обжалваното решение са основани на двете заключения на СМЕ. Правилността на направените изводи е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

Поставеният от ответника правен въпрос № 2 е материалноправен, свързан с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Той касае задълженията на съда да съобрази изведените от съдебната практика критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Тъй като касаторът не е посочил конкретно несъобразените обстоятелства и критерии, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

За пълнота на изложението по този въпрос не е налице и въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване. В случая при присъждането и определянето на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не се е отклонил от формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като е взел предвид възприетите от нея критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото и е изложил свои собствени мотиви. Правилността на извършената от въззивния съд преценка на отделните факти по делото, относими към присъждането и определяне на конкретния размер на обезщетенията при спазване на установения в нормата на чл.52 ЗЗД принципа за справедливост е предмет на същинския касационен контрол, производството по чл.290 ГПК, но е извън предмета на производството по чл.288 ГПК и не може да обоснове допускането на обжалване.

Не е налице приложното поле и на въведеното основание за директен достъп до касационен контрол- очевидна неправилност. Изведена от съдебната практика на касационната инстанция, очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК насочва към особено съществени пороци на обжалвания въззивен акт, установими обективно и пряко от мотивите му, без извършване от касационния съд на проверка по същество. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК би била налице при постановяване на въззивния акт в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното ѝ съдържание, при прилагане на несъществуваща или отменена норма или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност не е тъждествена с общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В случая от мотивите не се констатират поддържаните тежки пороци на обжалвания акт. Изложените конкретни доводи касаят правилността на обжалваното решение по см. на чл.281, т.3 ГПК.

Тъй като липсва основание за допускане на обжалване по касационната жалба, на осн. чл.287, ал.34 ГПК, насрещната касационна жалба не следва да се разглежда. За предоставената безплатна правна помощ на ищцата А..Ц. за защита по подадената касационна жалба следва да се присъди адв. възнаграждение по чл.38 ЗА. Съобразно фактическата и правна сложност на производството по чл.288 ГПК и извършените от процесуалния представител действия за подаване на писмен отговор, без явяване в открито съдебно заседание дължимото адв. възнаграждение по чл.38 ЗА е в размер на 2500лв.

Така мотивиран, съставът на I т.о.: