Определение № 2835 от 03.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. П., чрез адв. В. Т., срещу решение № 620 от 02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 8655/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20087904 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 1263/2021 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба на апартамент № с площ от 162,84 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.***.*.* по КККР на [населено място], заедно с 1/3 ид.ч. от дворно място с идентификатор *****.****.***, върху което е построена сградата, цялото с площ от 501 кв.м. по скица, а по документ за собственост - 496 кв.м.; гараж № с площ от 15,57 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.***.*.* по КККР на [населено място], заедно с прилежащите части от общите части на сградата; офис № с площ от 10,46 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.****.***.*.* по КККР на [населено място], заедно с прилежащите части от общите части на сградата; жилище с идентификатор *****.****.****.*.* по КККР на [населено място], съставляващо източната част от едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48 кв.м., заедно с таванска стая с площ от 14,5 кв.м., таванско складово помещение и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от дворно място с идентификатор *****.****.****, в което е построена сградата, цялото с площ от 536 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 540 кв.м., при квоти на съделителите, както следва: 2/3 ид.ч. за А. Д. К. и 1/3 ид.ч. за Е. И. П.. Касаторката обжалва въззивното решение само в частта за квотите на съделителите. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът дали съдът е длъжен да установи обективно лицата, които трябва да участват в делбата, и техните квоти. Сочи се, че е останало неизяснено дали и кога е починал бащата на ищцата, колко и кои са наследниците му и какви дялове имат те. От ответницата по касационната жалба А. Д. К., чрез адв. Д. Б., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответница по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Производството по делото е образувано по предявен от А. Д. К. против Е. И. П. иск за допускане на съдебна делба на недвижими имоти, останали в наследство от майка им Я. К. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че наследодателката на страните е починала на 10.05.2012 г., като е оставила за наследници преживял съпруг Д. Г. Д.-К. и дъщери А. Д. К. и Е. И. П., както и че процесните имоти са собственост на наследодателката. Д. Г. Д.-К. е починал на 23.10.2012 г. и е наследен от дъщеря си- ищцата А. Д. К.. Съдът е посочил, че по делото е представено саморъчно завещание на Д. Г. Д.-К., с което той е завещал цялото си имущество на съпругата си Я. К., но съгласно чл. 20 от ЗН завещателното разпореждане не е породило действие, тъй като Я. К. е починала преди него, поради което приложение намират общите правила за наследяване от наследника му по закон. Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ответницата Е. П., че по делото не е изяснено колко и кои са наследниците на Д. Г. Д.-К.. Изложени са мотиви, че първоинстанционният съд е отправил искане за установяване на тези обстоятелства чрез съдебна поръчка на основание Хагската конвенция от 18.03.1970 г. От писмо от 03.10.2022 г., изходящо от служба Д. /месторождението на Д. Г. Д.-К./, е констатирана липсата на поддържане на единен регистър за гражданска регистрация, чрез който да се установи едно лице какви деца има съгласно английското законодателство. Британските власти не могат да издадат удостоверения за гражданско състояние на британски граждани като удостоверение за наследници или за адресна регистрация. В отговор на изготвената поръчка е посочена интернет-страница, на която според изпълняващия орган може да се извърши проверка за наследниците на Д. Г. Д.- К., като при извършена такава от ищцата се сочи, че не са открити резултати. Въззивният съд е споделил извода на районния съд, че след като страните не са направили искане за изготвяне на повторна съдебна поръчка, съдът не следва служебно да събира доказателства в процеса, тъй като насрещната страна е тази, която следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения - в случая за различни наследствени квоти с оглед твърдението, че съделителката К. не е единствен наследник на своя баща. Посочил е, че в делбеното производство съдът следи служебно дали участват всички лица, за които по делото има данни, че притежават дял от имота, предмет на делбата, към момента на предявяване на иска за делба. Съдът е оказал съдействие на страните при изясняване на спора в тази връзка, но не са установени данни по делото за други лица, които притежават дял от делбените имоти, а Е. П. не е ангажирала доказателства в подкрепа на възражението си. Ето защо въззивният съд е приел, че делбата на съсобствените недвижими имоти, следва да бъде извършена между страните в производството при квоти 2/3 ид.ч. за А. Д. К. /с оглед установената наследствена трансмисия/ и 1/3 ид.ч. за Е. И. П.. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна уредба по разглеждания правен спор, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от коригиране. По поставения въпрос е налице практика на ВКС /решение № 98/20.10.2020 г. по гр. д. № 663/2020 г. на ВКС, І г.о./, която не се нуждае от осъвременяване Приема се в практиката на ВКС, че съгласно нормата на чл. 344, ал. 1 ГПК, с решението по допускане на делбата, съдът се произнася относно това между кои лица, за кои имоти и при какви квоти се допуска делбата. В делбеното производство всички лица, притежаващи дял в съсобствеността към момента на предявяване на иска, са задължителни необходими другари и за конституирането им съдът следи служебно. Т.е. съдът следи служебно дали в делбеното производство участват всички лица, за които по делото има данни, че притежават дял от имотите, предмет на делбата, към момента на предявяване на иска, и които имат качеството на задължителни необходими другари. В конкретния случай въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика и по делото са участвали наследниците на Я. К.. Съдът е посочил, че на страните е оказано съдействие за изясняване на спора относно кръга лица, които следва да участват в производството по делба –направена е съдебна поръчка за установяване кои са наследниците на Д. Г. Д.-К., като от изпратената в отговор на поръчката информация съдът е констатирал, че съгласно английското законодателство не се поддържа единен регистър за гражданска регистрация и британските власти не могат да издадат удостоверение за наследници. Съдът е посочил също, че и ответницата, която твърди, че починалият има други наследници освен ищцата, не е представила доказателства в подкрепа на възражението си. Като е съобразил доказателствата по делото, вкл. и предприетите действия за установяване наследниците на Д. К., съдът е приел, че липсват данни, от които може да бъде направен извод, че и други лица, освен страните по делото, притежават дял от делбените имоти и следва да участват в производството. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и сочено от касатора основание за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Следователно в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. С оглед изхода на спора в полза на А. Д. К. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 900 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение