Определение № 665 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. З. срещу решение №434 от 13.10.2014г по гр.дело № 473/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което в обжалваната част, след отмяна и връщане на делото на ново разглеждане съгласно реш. № №217 от 11.06.2014г по гр.д №599/2014 на ВКС ІV г.о, е било отменено решение от 22.04.2013г. по гр.д. № 1149/2012 на Пазарджишки районен съд, отхвърлил искове срещу касатора на основание чл. 45 ЗЗД В обжалваната част въззивният съд е уважил обективно съединените искове на основание чл. 49 ЗЗД, като е присъдил обезщетение за имуществени вреди от 300 лева от унищожена орехова дървесина и пропуснати ползи от плододаването на отрязано орехово дърво в размер на 14000 лева, Присъдил е и обезщетение от 16 080лв по иска за необходими разходи по рекултивация на 160 кв.м. от дворно място след разрешаване на сграда, при дадена от въззивния съд квалификация по чл.49 ЗЗД. В приложеното към жалбата изложение се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да направи доклад по делото ,след като с отменителното решение е получил указания да извърши квалифициране на спорното право .Въззвният съд не е изготвил доклад и по този начин са нарушени чл. 146 ал.1 т.4, 5 и ал.2 ГПК. Касаторът се позовава на съдебна практика на ВКС, формирана преди приемането на ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК На следващо място е формулиран въпроса за отказа на съда да събере необходими и допустими доказателства ,поискани от ответника в първото заседание след връщане на делото за ново разглеждане Въпросът е поставен общо във връзка със служебните задължения на съда и конкретно с довода, че страната е имала право да се защитава и ангажира доказателства, щом квалификацията на иска е друга ,нова и различна от докладваната по реда на чл. 146 ГПК. По въпроса се изтъква и противоречие с реш. № 886 от 2010г по гр.д № 1553/2009г І г.о.като практика по чл. 290 ГПК ,изразяваща разбиране в какво се изразява принципът на служебното начало.Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК В отговор ответницата по жалбата Й. Н. Ш. изтъква, че не са формулирани въпроси ,а се изтъкват процесуални нарушения във връзка с правилността на решението, освен това същата не е обусловена от липсата на нов доклад. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че по първия поставен в изложението въпрос ,за задълженията на въззивния съд да изтогвя на свой ред доклад по делото, когато следва да промени квалификацията на иска, постановеното решение не е в противоречие с вече установената задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК ,що се отнася от необходимостта от нов доклад по делото. Тезата на касатора е ,че при така променената по делото квалификация на иска като предявен по чл. 49 ЗЗД, а не на основание чл. 45 ал.1 ЗЗД, нов доклад по смисъла на чл. 146 ал.1 ГПК, с нови указания относно доказателствената тежест или за доказване на обстоятелства от значение за спора, е бил задължителен с оглед защитата на ответника. В противен смисъл е даденото в ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК разрешение, според което нов доклад въззивният съд не прави, а указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия този съд е длъжен да даде, но ако има обективно основание да прецени ,че в следствие на неправилна квалификация са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, или доказателствената тежест. Тогава, когато въззивният съд променя квалификацията на иска и го приема за основан на едни изложени в исковата молба обстоятелства, а не на други, когато делото е върнато на този съд за ново разглеждане с решение на Върховен касационен съд при вече посочена и указана вярна квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД и при положение ,че относно релевантните по този фактически състав обстоятелства ответникът по въззивната жалба не е имал какво повече да изтъкне, или поиска при условията на чл.266 ал.3 ГПК,от решаващо значение са указанията и разясненията, даден в т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК, че задължението за указания не е безусловно произтичащо от променената квалификация, а е израз на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице и касационно обжалване следва да бъде допуснато по втория процесуалноправен въпрос на касатора, за отказа на въззивния съд да събере необходими и допустими доказателствени средства в случай, че те имат отношение към служебната му компетентност. Служебна е и компетентността на съда да прецени по кой именно въпрос са необходими специални знания на вещо лице – както в хода на процеса,така и при решаващата си дейност,когато възприема дадено заключение. Макар че защитата на касатора свързва въпроса не с тази, а друга конкретна служебна компетентност на въззивния съд, намерила израз при отхвърляне на доказателственото му искане за нова ,или допълнителна оценителна експертиза, доводите си касаторът обосновава с реш. № 886 от 2010г по гр.д № 1553/2009г І г.о. която практика по чл. 290 ГПК обективира разбирането на ВКС в какво се изразява принципът на служебното начало,закрепен в чл. 7 ГПК.По този въпрос, в контекста на служебните задължения на съда да прецени сам и необходимостта, и предметът на съответната допълнителна конкретната задача на вещото лице, когато страната не формулира точно същата, но иска чрез ангажиране на вещо лице да установи размера на едно свое задължение, за определянето на което съдът е имал нужда от специални знания, въпросът е решаващо произнесен от въззивния съд и е обусловил изхода на делото в една част – по претенцията за обезщетение на вредите от отразяно трайно насаждение, орехово дърво.Формиран е извода, че претенцията за възмездяване на пропуснати ползи от плододаване на орехово дърво се доказва от непротиворечивите заключения на единична и разширена експертиза, възприели стойност от 14000 лева след умножаване на средното годишно плододаване (50 кг.),по средната пазарна цена (4 лв /кг) за срок до предполагаемия остатък от живота на дървото (70 години). Същевременно този съд е изтъкнал като приложим закон и основание за изводите си НБЦТН ,относно нормативно посочените в тази наредба периоди на плодоползване за конкретния вид трайно насаждение включително ,без да провери, обсъди и съобрази, че заключенията на вещите лица не се основават на НБЦТН и нейната методика при оценката. Само тези решаващи мотиви и изводи на въззивния съд са резултат от разрешението по процесуалния въпрос за служебното начало в процеса при необходимост от специални знания на вещо лице, дадено в противоречие с формирана практика на ВКС по въпроса. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о. допуска до касационно обжалване въззивното решение само в частта ,в която е произнесен иска за обезщетение на пропуснатите ползи от отрязаното орехово дърво в имота, уважен за сумата 14 000 лева, с оглед на което