Определение № 3621 от 18.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1719/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 217 от 01.03.2025 г. по в. гр. д. № 2439/2024 г. на Варненски окръжен съд, потвърждаващо решение № 274 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 4896/2021 г. на Варненски районен съд, с което са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Р. А. Д. от [населено място] не му дължи сумите: 24214.10 лв. – главница по договор за банков кредит от 15.05.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 26.03.2010 г. - до окончателното погасяване на задължението; 1513.69 лв. – просрочена редовна лихва за времето от 15.05.2009 г. до 12.01.2010 г.; 1019.76 лв. – просрочена наказателна лихва за времето от 15.06.2009 г. до 25.03.2010 г. и разноските по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.05.2010г. по ч. гр. д. № 4195/2010 г. по описа на Варненски районен съд и са предмет на изпълнение по изп. д. № 139/2020 г. по описа на ЧСИ П. Л. И., peг. № 883. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода, че по отношение на ищцата Р. Д. вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Според касатора, в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ОСГТК, при преценката за това, дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, въззивният съд не е взел предвид изпълнителните действия, извършени по изпълнителното дело по отношение на другия солидарен длъжник А. Д., в резултат на което погрешно е приел, че перемпцията спрямо ищцата е настъпила на 20.05.2012 г. (две години след образуване на изп. дело) и при липсата на доказателства за други действия, прекъсващи приложимата в случая 5-годишна давност, вземанията срещу нея са погасени на 20.05.2017 г., т. е. преди завеждане на настоящото дело. Именно с въпроса „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството“, с твърдението, че е разрешен в противоречие с посочената тълкувателна практика на ВКС, е аргументирано и искането за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по касация – Р. А. Д. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.07.2025 г. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно, че: В полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по ч. гр. д. № 4195/2010 г. на Варненски районен съд, е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение срещу солидарните длъжници А. К. Д. и Р. А. Ж. за посочените в него суми; По молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, въз основа на същия изпълнителен лист, на 20.05.2010 г. е образувано изп. д. № 20107120400233 на ЧСИ И. С.; Освен проучване на имуществото и връчване на призовка за доброволно изпълнение, извършените по делото процесуални действия спрямо ищцата Р. А. Ж. се свеждат до изпращане на запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД за налагане на запор върху банковите й сметки; По молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 22.10.2013 г., с оглед сключен между това дружество и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД договор за цесия, същото е конституирано като взискател по изп. д. № 20107120400233; С акт на ЧСИ от 17.10.2019 г. производството по посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; По молба на взискателя от 17.02.2020 г. е образувано ново изпълнително дело – изп. д. № 20208830400139 по описа на ЧСИ П. И.; В молбата е направено искане за налагане на запор върху банкови сметки на ищцата; На 05.02.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в отговор на което е постъпило уведомление, че по банковата сметка няма секвестируема наличност, но вземането се признава. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Р. А. Ж. искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че процесните вземания не съществуват, въззивният съд е споделил формирания в него краен извод за погасяване на същите по давност. Съобразявайки задължителните указания в ППВС № 3/1980 г., т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК, решаващият състав е приел, че: С подаване на молбата от 20.05.2010г. за образуване на изп. д. № 20107120400233 на ЧСИ И. С. давността за процесните вземания е прекъсната и е спряла да тече до прекратяването на производството; Прекратяването е настъпило по право на 20.05.2012 г., доколкото по отношение на ищцата същински изпълнителни действия по това дело не са извършвани в рамките на предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок; След прекратяване на производството по изп. д. № 20107120400233 е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането по заповедта за изпълнение, която е изтекла на 20.05.2017 г., т. е. преди подаване на исковата молба на 02.04.2021г., по която е образувано исковото производство по чл. 439, ал. 1 ГПК. Доколкото към датата на образуване на новото изп. д. № 20208830400139 по описа на ЧСИ П. И. давността вече е била изтекла, наложеният по искане взискателя от 17.02.2020 г. запор на банкова сметка на ищцата, който се явява първото ефективно извършено изпълнително действие срещу нея, не може да бъде зачетено. Като ирелевантно за преценката относно перемирането на първото изпълнително дело въззивният съд е счел изпращането на запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД за налагане на запор върху банкови сметки на ищцата, като е застъпил становището, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има за последица прекъсване на давността, само ако същият бъде ефективно реализиран, докато в случая, поради липса на постъпил отговор от банковата институция, запорът не може да се счете за ефективно наложен и следователно няма прекъсващ давността ефект. За неотносимо към спора обстоятелство е преценил и наложеният на 08.08.2013 г. запор на трудово възнаграждение на солидарния длъжник на ищцата А. Д. по съображения, че наличието на изпълнителни действия спрямо един солидарен длъжник не прекъсва давността спрямо останалите и че действията на солидарните длъжници и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите, с изключение на хипотезата на извършено плащане. Прекъсващ давността ефект е отречен и на молбата на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 22.10.2013г. за конституирането му като взискател, тъй като в случая се касае за заместване на първоначалния взискател във вече съществуващото правоотношение и за същото вземане, а не за присъединяване на нов кредитор, което действие, съобразно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е сред годните да прекъснат течението на давностния срок. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от касатора въпрос е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въпросът е разрешен в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК