Определение № 21 от 18.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 536/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс“ АД срещу решение № 24/07.01.2021 г. по в. т. д. № 3291/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 4405/22.07.2020 г. по т. д. № 10257/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗД „Евроинс“ АД да заплати на С. Й. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 35 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв.

В подадената от застрахователното дружество жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си към решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, възражения и твърдения?”

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими и допустими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“

3. „При прилагане на критерия за справедливост решаващият състав следва ли да съобразява съдебната практика в аналогични случаи?“

4. „Субективната преценка на увреденото лице относно необходимите за възстановяване на здравето му медицински услуги, които излизат извън обхвата на основния пакет здравни дейности, прекъсва ли причинно-следствената връзка между увреждащото деяние и възникналите в резултат на тази субективна преценка пасиви в имуществото на претендиращия обезщетение за вреди от непозволено увреждане?

По първите три въпроса се твърди отклонение от задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, както и практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 180 по т. д. № 1618/2014 г. на II ТО, решение № 190/2021 г. по гр. д. № 4079/2019 г. на IV ГО, решение № 222 по т. д .№ 425/2015 г. на II ТО, решение № 134 по т. д. № 34/2013 г. на II ТО, решение № 100 по гр. д. № 2682/2018 г. на IV ГО. Последният въпрос се формулира с цел точно прилагане на закона и развитие на правото.

При изложените доводи в касационната жалба се заявява искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции

От ответника по касация С. Й. И., чрез нейния процесуален представител, е подаден отговор, с който се прави оспорване на подадената касационна жалба. Сочи се, че не е налице основание, предпоставящо развитие на касационно производство. Изтъква се довод, че решението на въззивния съд е правилно. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от С. Й. И. срещу ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 80 000 лв. като е приспаднал извършено от застрахователя плащане на обезщетение от 15 000 лв. В мотивите на решението въззивният съд е преценил, че като спорен пред втората инстанция е изведен въпросът за справедливия размер на обезщетението, репариращо причинените на ищцата неимуществени вреди. При преценка възрастта на пострадалата /55г./ към датата на инцидента, констатираните от съдебномедицинската експертиза увреждания /комоцио на мозъка, разкъсно-контузна рана на дясна предмишница и счупване на десния акцетабулум, последното, представляващо най-тежкото счупване в човешкото тяло/, необходимия период за възстановяване /6-8 месеца/ и претърпените операции, преживения стрес от висок порядък, установен от изслушаната в хода на производството психиатрична експертиза, както и стандарта на живот в страната към датата на ПТП /04.06.2018 г./, съдът е формирал своя краен извод за размера на обезщетението. Относно претендираните имуществени вреди в размер на 350 лв., представляващи заплатена на МБАЛ П. цена за подобрени битови условия, съставът на Апелативен съд София е изложил мотиви, че тази сума не представлява луксозни разноски, а такива, на които пациентът има право, за да може пълноценно и спокойно да възстанови своето здравословно състояние. Съответно платените разноски са в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, поради което и тази претенция съдът е намерил за основателна.

Не са налице твърдените от касатора основания за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Първите два процесуалноправни въпроса намират своя отговор в разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и в сочената от касатора практика, от която въззивният съд не се е отклонил, тъй като е разгледал всички, събрани по делото, доказателства и оплаквания в жалбата. Въпреки това, не е намерил причина да приеме за основателни тези оплаквания. Следва да бъде посочено, че формулираните под номер едно и две въпроси не кореспондират с оплакване в касационната жалба кое точно доказателство или наведен довод въззивният съд не е обсъдил и, ако беше го обсъдил, би достигнал до друг извод. Оплакването е относно извършената от въззивния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал, ерго таргетират в правилността на въззивното решение, която не може да бъде преценявана в производството по селекция на касационните жалби, съобразно задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Поставеният под номер три въпрос няма характера на материалноправен въпрос, включен в предмета на делото и от значение за изхода му, поради което не удовлетворява общия селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, по отношение на него е безпредметно да бъде обсъждано дали е разрешен в отклонение от цитираната съдебна практика. Необходимо е да бъде отбелязано, че критериите за справедливо определяне на обезщетението, разяснени с ППВС № 4/1968 г., са били стриктно спазени от решаващия състав. Конкретният размер на обезщетението винаги се определя по вътрешно убеждение на съдебния състав и с оглед установените по всеки спор факти.

Последният въпрос също не може да обуслови достъп до касация, тъй като от касатора не са изложени твърдения коя норма се нуждае от разясняване, тъй като е непълна, неясна или противоречива, или неточно тълкувана и прилагана. Въпросът съдържа в себе си оплакване за неправилно приложение на чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД с оглед обема на вредите, за които въззивният съд е преценил, че следва да бъде присъдено обезщетение по справедливост.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС