Определение № 385 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 237/2012 г.

Производството по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 317/08.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 4464/2011г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 28.11.2011г. по ч.гр.д.№ 16052/2011г. на Софийския градски съд за оставяне без разглеждане на молба по чл.390, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че подадената частна касационна жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че бъдещият иск, за обезпечаването на който е подадена молбата по чл.390 ГПК, е предявен по образуваното т.д.№ 262/11г. на СОС, поради което този съд е компетентен да се произнася по молбите за допускане на обезпечение. Съставът на апелативния съд не е възприел съображенията на СГС, че отказът по друго дело да се допусне обезпечение е пречка за страната да подаде отново молба по чл.390 ГПК. Частният жалбоподател поставя два въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на първия въпрос - за пределите на компетентността на съда, разглеждащ дела за обезпечение на бъдещ иск, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормите на чл.390 и чл.389 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване – определен е компетентният съд за разглеждане на молбата преди предявяване на иска, който съд определя и срок за предявяването на бъдещия иск, а при предявен иск – обезпечението се допуска от съда, пред който делото е висящо. Двата момента – преди предявяването и след предявяването са точно разграничени по законодателен път. Вторият въпрос – за приложението на нормата на чл.126, ал.1 ГПК в обезпечителното производство, е без значение за спора, тъй като въззивният съд изрично е счел за неправилни изводите на първоинстанционния съд. Възможността да се подава молба за обезпечение на иска, независимо от отхвърляне на направено по друго дело искане за допускане на обезпечение, е обсъдена от състава на апелативния съд. Съображенията на първоинстанционния съд не са обусловили изводите на въззивния съд и следователно не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По тези съображения касационно обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд