Определение № 1934 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 168/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Е. – Ж. Н. чрез адв. Л. срещу решение № 3624/18.06.2024 г. по гр. д. № 4553/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, III – ти въззивен брачен състав. Ответниците не са взели становище по жалбата. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което след частична отмяна на решение № 20002458/11.01.2022 г. по гр. д. № 8095/2021 г. на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав, постановено в производство по чл. 128, ал. 1 СК, е определен режим на лични отношения на бабата Е. М. К. и дядото С. В. К. с малолетното дете Е. М. К., родено на 03.09.2017 г., с родители: майка П. Е. – Ж. Н. и баща М. С. К. като същите да имат право да виждат и вземат детето при себе си на територията на Република България всяка нечетна седмица от месеца от четвъртък 17. 00 ч. (или след приключване на учебните или извънкласните занимания) до петък в 18. 00 ч. с преспиване, както и за 7 (седем) дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че ищците Е. и С. К. са родители на М. С. К., който пък е баща на детето Е. М. К., родено на 03.09.2017 г. Съобразил е данните от изготвените социални доклади съответно от ДСП – М. и ДСП - С., за извършеното социално проучване, според които детето Е. се отглежда и живее при майка си на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] и посещава предучилищна група в 36 ДГ, а бащата М. К. живее в жилище под наем в кв. Горубляне. Сочи се, че детето поддържа контакт с баща си в определения режим на лични отношения, а се вижда и с родителите му (ищците), когато е при него. Изтъкнато е, че срещите на детето с бабата и дядото по бащина линия се осъществяват в тяхното жилище, където е осигурено всичко необходимо за детето. При социалното проучване се сочи, че бабата Е. К. работи като учител по български език и литература в частно училище „В.“, а дядото С. К. е пенсионер. Констатирано е също, че детето посещава и допълнителни занимания по народни танци и художествена гимнастика. В заключителната на доклада е отразено, че в интерес на детето е да се осигури отглеждането му в условия, осигуряващи физически, психически и емоционален комфорт. Установено е от назначената съдебно - психологична експертиза, че детето Е. има изградена емоционална връзка с баба си и дядо си по бащина линия. То демонстрира добра свързаност, внимание, изразено уважение и любезност. Отношението на детето към бабата и дядото по бащина линия е характерно за връзка с близък човек, каквото е отношението между баба, дядо и внуче. Не се наблюдават белези на отхвърляне или на неприемане на бабата и дядото. Сочи се също, че детето Е. е контактно, ориентирано с подредено поведение, като няма налични фиксирани травматични емоционални преживявания. Според експертизата не се наблюдава конфликт на лоялност по отношение на никой от родителите, а детето е със съхранена връзка и сигурна привързаност с двамата родители. След раздялата на родителите майката е тази, която полага основно грижи за детето, но бащата участва често и извън определения режим в грижата за него. Отчетен е като добър разполаганият и от двамата родители родителски капацитет със заключение, че при детето се наблюдава силно изградена връзка с двамата родители и с разширеното семейство, бабата и дядото по бащина линия. Констатирано е, че родителите са успели да не въвлекат детето в родителския конфликт след раздялата като принос за това имат и изследваните баба и дядо – ищците Е. К. и С. К.. Вещото лице е предложило родителите на бащата М. К. да имат отделен режим на лични отношения с детето от този на бащата, като не се нарушава времето за общуване на детето с неговата майка. Даден е примерен режим на лични отношения на бабата и дядото с детето – контактите да се осъществяват до навършване на 14 годишна възраст на детето, след което то само ще си регулира отношенията и ще се договаря с баба си и дядо си кога да се виждат. Примерният режим не изисква съдействие от страна на майката на детето, защото е в седмицата, когато бащата има режим на лични отношения и един ден по-рано ще се предава детето на бабата и дядото, като по този начин няма да се засегне майката. Уточнява, че времето за контакт с бабата и дядото не е достатъчно, тъй като детето има много добра връзка особено с дядо си и имат свои занимания, които детето очаква с нетърпение, затова има нужда от повече време. Детето е общувало с баба си и дядо си достатъчно, за да изградят добри отношения, но времето не е достатъчно за поддържането на тези добри отношения между детето и неговите баба и дядо. Експертът е установил, че от всички възрастни, които участват в живота на детето, най - вече бабата се занимава с него. То познава буквите, знае да чете, има предварителна училищна подготовка. При тези фактически установявания, второинстанционният съд е приел, че преценката за най-добър интерес по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето спрямо детето Е. налага то да поддържа лични отношения със своите дядо и баба по бащина линия. Развити са доводи, че последните притежават качества и финансови възможности да полагат адекватни грижи за детето - по отношение на непосредственото му обгрижване и в емоционален аспект, че имат необходимите жилищни условия. От значение за формиране на горния извод е намерена и мотивираността на дядото и бабата по бащина линия да полагат всестранни грижи за отглеждането и възпитанието на внучката си, а също и наличието на емоционална привързаност на детето към тях. Аргументирано е виждане, че с оглед на вече изградените лични отношения между баба и дядо по бащина линия, от една страна и внуче, от друга, е необходимо срещите помежду им да продължат да са самостоятелни, без присъствието на майката. При определяне на конкретен режим на лични отношения на детето с ищците инстанцията по същество е съобразила потребността на детето да посещава съответното учебно заведение, фактът, че двамата му родители живеят разделени и работят, както и че на всеки от тях е необходимо време за ежедневни контакти с детето – да се отчита комплекса от обстоятелства, от значение за правилното и пълноценно отглеждане, възпитание и развитие на детето. Тук значение е придаден на установения режим на детето на обучение, почивка, включително и на общуването с родителя, който не упражнява родителските права, както и на емоционалните потребности на детето навършило шест години, живеещо само с майка си. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на дядото и бабата по бащина линия. Не на последно място, въззивният съд е и съобразил правата и отговорностите на родителите на детето, които имат задължение да му осигурят всички условия за нормалното и правилното изграждане като личност – т. е. приел е, че приоритет за детето е да общува максимално с всеки от родителите си, а едва след това да има и време за контакти с останалия семеен кръг (вкл. баба и дядо). В тази връзка са изложени съображения, че детето навлиза в ученическа възраст и това изисква от родителя, който непосредствено упражнява родителските права, да отделя достатъчно време за създаване на нови учебни умения и навици, както и достатъчно време за утвърждаването им. С оглед на тези мотиви е определен и атакувания режим на лични отношения между баба и дядо по бащина линия и детето Е.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът счита, че поставеният правен въпрос е обуславящ изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираният правен въпрос е следният: „Настъпва ли преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца и съществува ли в тези производства задължение на съда служебно да събира доказателства за относими към този интерес обстоятелства?“ По поставения въпрос е установена съдебна практика на ВКС, изразена в решение № 110 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 4085/2018 г., решение № 563 от 03.10.2024 г. по гр. д. № 4618/2023 г., и двете по описа на III г. о. и др. Според там даденото разрешение в производството по чл.128 ал. 2 СК, съдът следва да се ръководи от интереса на детето, за който има задължение да следи и служебно. При осъществяване на тази дейност съдът събира доказателствата както в подкрепа така и в опровержение на правнорелевантните факти, включени в съдържанието на „най-добрия интерес на всяко дете“ и е длъжен да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. При осъществяване на основната си функция да осигури прилагането на закона в производство, в което законът е възложил на съда да следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца, проявление на основното начало на законност (чл. 5 ГПК) и на служебното начало (чл. 7 ГПК) в процеса е още съдът да съдейства и изисква от всяка от страните да изразят и пояснят позициите си; да посочат гледната си точка и изявят кое е най-важното за всяка от тях по спора, с цел редуциране на спорните моменти в отношенията им с оглед изясняване и закрила на най-добрия интерес на детето. С оглед на тези принципни положения до приключване на съдебното дирене в процеса за страните и за съда не настъпва преклузия за навеждане на твърдения и за посочване/събиране на нови доказателства, когато те касаят установяване на най-доброто за детето и неговия висш интерес в конкретното производство, в което се засягат негови права (така и разясненията по т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение по гр.д. № 1901/2023 г. на ВКС, III г.о.). Обжалваното решение не е в отклонение с горните правни разрешения. Напротив. При постановяването му въззивният съд е приел, че преценката на всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното отглеждане и възпитание на детето, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност (по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗЗДет.), налага извод то да има възможност за самостоятелни лични контакти с неговите баба и дядо по бащина линия, извън тези определени за срещи с бащата, като родителя, който не упражнява родителските права върху детето. Отчел е изградената отпреди емоционална връзка между баба, дядо и внуче, основана на внимание, изразено уважение и любезност и е приел, че контактите трябва да продължат и за бъдеще в тази семейна среда, където детето получава възпитание, подкрепа, придобива знание и формира опит за различни житейски ситуации. Наличието на създадена съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос и съобразяването й от въззивния съд в обжалваното решение, изключва приложно поле на соченото селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В обобщение, липсват предпоставки за допустимост на обжалването, поради искането за достъп до касация не може да се удовлетвори. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,