Определение № 1006 от 22.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 325/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 740, ал. 2 от ТЗ. К. И. П. обжалва определение № 795 от 14.12.2023 г. по т.д. 479/23 г, САС, ТО, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 260169/21.04.2023 г. по т.д. 2992/17 г, СГС, ТО, 8 състав, с което е прекратено на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ, производството по несъстоятелност на „Транс 5“ ЕООД. Счита, че обжалваното определение не е обосновано, като не е съобразено, че споразумението не било сключено с всички кредитори. Счита, че не е доказано наличието на цесия, както и че имало още предявени вземания от НАП, извън твърдението, че вземанията на НАП са погасени, освен това, това погасяване било извършено за сметка на длъжника. Не било вярно изложеното в отговорите на „Ен Ви фармашутикъл“ ЕООД и „Транс 5“ ЕООД, че споразумението било сключено с всички кредитори. Това означавало, че не е сключено надлежно споразумение. Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството, като счита, че следва да се преценят предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. „Ен ви фармашутикъл“ ЕООД оспорва жалбата. Излага подробни съображения, че на кредиторите, с неприети вземания, какъвто е и жалбоподателят, както САС правилно бил посочил, законодателят не бил предвидил изрично право на обжалване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, доколкото тази категория кредитори по общо правило не разполагала с правно гарантирани права по отношение етапите на развитие на производството по несъстоятелност, следващи по време това за осребряване и разпределение на имуществото. Изложените правни съображения се поддържат от ответника, като излага съображения за неоснователност на частната жалба. Изрично подчертава, че К. П. не е кредитор, не е приет като кредитор и без значение за постановеното съдебно решение, на основание чл. 740 от ТЗ, дори и да е предприел евентуално съдебно установяване на правата си с предявяване на иск. Моли да се потвърди определението на съда. На длъжника „Транс 5“ ЕООД е връчен препис от частната жалба, същият не е подал отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Изрично следва да се подчертае, че производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК, поради това, че се обжалва акта на въззивния съд, с който е преградено развитието на производството по делото, като е приета за недопустима жалбата на К. П. срещу решението, постановено в производството по несъстоятелност, на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ на „Транс 5“ ЕООД. Актът е постановен от въззивния съд, с него е преценена допустимостта на жалбата и жалбата е подадена по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК, не по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Поради това не подлежат на изследване, предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК, както сочи жалбоподателят. С определение № 795 от 14.02.2023 г.. по т.д. 479/23 г, САС, ТО, е оставена без разглеждане въззивната жалба на К. П. срещу решение № 260169 от 21.04.2023 г. по т.д. 2992/17 г., СГС, ТО, 8 състав, с което е прекратено производството по несъстоятелност на „Транс 5“ ЕООД, постановено на основание чл. 740, ал. 2 от ГПК. В жалбата си до Апелативен съд - София срещу решението на съда по несъстоятелността, постановено на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ, К. П. е изложил обстоятелства, че към момента на сключване на договора между длъжника и кредитора „Ен Ви Фармашутикъл“ ЕООД, последният не е бил кредитор. Освен това имало наличен кредитор – НАП, който не бил участвал в споразумението между длъжника „Транс 5“ ЕООД и кредитора. Макар и да нямало погасяване на вземания, то били налице и допълнителни такива, които като други публични вземания на държавата възникнали след откриване на производство по несъстоятелност, синдикът, на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ, следвало да впише служебно. Поради липса на служебно вписване на вземанията на НАП, като единствен кредитор на несъстоятелността, в споразумението бил посочен „Ен Ви Фармашутикъл“ ЕООД, което било неправилно, според жалбоподателя П.. Жалбоподателят К. П. изтъква обстоятелството, че бил предявил иск по чл. 694 от ТЗ на 27.04.2023 г. вх. № 173755 на исковата му молба до Софийски градски съд, относно вземане срещу длъжника „Транс 5“ ЕООД. В производството по чл. 694, ал. 2 от ТЗ било задължително участието на синдика и всички кредитори. В случай, че производството по несъстоятелност било прекратено имало опасност длъжникът да се разпореди с имуществото си и жалбоподателят като кредитор, който ще установи вземанията си по предвидения в закона ред, да не може да се удовлетвори. Моли да се отмени решението. Ответникът „Транс 5“ ЕООД чрез управителя И. А. П. е оспорил въззивната жалба. Оспорва качеството кредитор на жалбоподателя. Легитимираният кръг от кредитори за целите на споразумението по чл. 740 ТЗ се определял според момента на сключване на споразумението. В производството по сключване на извънсъдебното споразумение участвали единствено кредитори с неоспорени по реда на чл. 69 4 от ТЗ вземания. „Ен Ви фармашутикъл“ ЕООД бил единствен кредитор, в резултат на прехвърляне на приетите вземания на кредиторите „Данеста“ ЕООД, В. И. П. и „Сторм 21“ ЕООД. „Транс 5“ ЕООД имал задължения към други кредитори, посочени в списък към оня момент – НАП и СО, в размер, които те самите били посочили, без значение за споразумението и последващото решение. Не следвало да участват кредитори, чиито вземания са предмет на неприключили съдебни производства. Въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е легитимиран да обжалва решението, постановено по реда на чл. 740, ал. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Транс 5“ ЕООД. За да мотивира този извод, въззивният съд е приел, че с решение № 1588 от 26.07.2018 г. по т.д. 2992/17 г, СГС, ТО, 8 състав, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Транс 5“ ЕООД. С определение по делото съдът по несъстоятелността бил одобрил, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ списъка с приети вземания на кредиторите, списъка на неприетите вземания, списъка на предявените вземания и списък на неприети вземания. С определение № 2089 от 12.04.2019 г. на съда по несъстоятелността освен това бил одобрил списък № 3 на приетите от съда предявени вземания. С решение № 260651/20.04.2021 г. по т.д. 2992/17 г., на основание чл. 710, вр. чл. 711 ТЗ бил обявен в несъстоятелност длъжникът, постановено било прекратяване на дейността му. С определение от 21.04.2019 г. бил одобрен списък № 4 на приетите вземания. На 18.4.2023 г. съдът бил се произнесъл по списък № 5 относно неприети вземания и оставил без уважение възражението на К. П. срещу списъка с неприети вземания. „Ен Ви Фарамшутикъл“ ЕООД бил придобил приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Транс 5“ ЕООД на кредиторите „Данест“ ЕООД, В. И. П. и „Сторм 21“ ЕООД, както и че погасил изцяло вземанията на НАП и Столична община, за които по силата на законовата суброгация следвало да се счита погасило дълга на тези лица. Представени били доказателства за уведомяване на длъжника за цесиите по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, по силата на които за кредитор на „Транс 5“ ЕООД следвало да се счита „Ен Ви Фарамшутикъл“ ЕООД. Прието е, че е представено постигнато извънсъдебно споразумение между останалия кредитор „Ен Ви фармашутикъл“ ЕООД и „Транс 5“ ЕООД, с което страните са се споразумели относно начина на погасяване на дълга на длъжника по делото, което споразумение било приложено в оригинал по делото. Това споразумение било приложено от кредитора с искане да бъде одобрено от съда. Сочейки правната същност на производството по чл. 740, ал. 1 от ТЗ, въззивният съд подчертава, че в производството по сключване на извънсъдебно споразумение не се зачитат правата на кредитори, които още не са заявени към датата на сключване на споразумението, макар сроковете да не са изтекли, т.нар. вземанията, възникнали в производството съгласно чл. 688, ал. 3 от ТЗ. Освен това, въззивният съд е приел, че в споразумението не участват кредитори, чиито вземания са предмет на неприключили съдебни производства по чл. 637, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, както и не са легитимирана страна и кредитори, чийто вземания не са били приети, дори и тези кредитори да са предприели съдебно установяване на правата си чрез положителен установителен иск, какъвто бил именно случаят на жалбоподателя К. П.. От своя страна при одобряване на споразумението съдът не бил компетентен да изисква разширяване кръга на оправомощени за сключване на споразумението кредитори, като приравни неприетите вземания на приети. Това можело да стане на основание чл. 9 от ЗЗД само по общо съгласие на всички кредитори с приети вземания и длъжника, като последното е подчертано от въззивния съд, че е хипотетично. Право на обжалване следвало да се признае на всички страни, участници в извънсъдебното споразумение. Право на жалба следвало да се признае на длъжника, кредиторите-участници в споразумението и кредиторите с приети вземания, които са били пропуснати в споразумението. Съдът е изложил съображения, че право на обжалване следва да имат и кредиторите, предявили вземания, произнасянето, по които не е приключило. По отношение на кредиторите с неприети вземания, според въззивния съд, не се признавало право на жалба доколкото тази категория кредитори, по общо правило не разполага с правно гарантирани права по отношение етапи на развитие на производството, следващи по време производството по чл. 692 – чл. 693 от ТЗ – за осребряване и разпределение на имущество на длъжника. Само по изключение такива кредитори можело да получат права, като например с оглед чл. 673, ал.1 и чл. 703, ал. 1 от ТЗ. Не можело тези правила да се прилагат по аналогия. Липсата на изрични процесуални норми, уреждащи възможността за обжалване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и от други лица, неучастващи в сключването на споразумението, в. т.ч. и кредиторите с неприети вземания, не можела да бъде попълнена по пътя на тълкуване и прилагане по аналогия. Така са изложени съображения, че легитимирани да обжалват решението са само участниците в споразумението, с което е изключил правото на жалба на К. П.. Той нямал качеството легитимирана страна по споразумението, не е кредитор, чийто вземания са приети по делото. Легитимираният кръг следвало да се определи към момента на споразумението. Изрично е подчертано, че жалбоподателят е кредитор с неприето вземане. Предмет на обжалване, в настоящето производство, е определение на въззивния съд, с което е отречено право на жалба срещу решение за прекратяване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 740 от ТЗ, поради постигнато извънсъдебно споразумение между длъжника и всички кредитори с приети вземания, на лице, твърдящо, че е кредитор на длъжника. Съгласно чл. 740, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 258 от ГПК с право на въззивна жалба срещу решението по чл. 740, ал. 2 от ТЗ разполагат лицата, които са участници в споразумението, както и кредитори, с приети вземания, които са пропуснати в извънсъдебното споразумение, както и неучаствалите в споразумението кредитори с предявени вземания, по отношение, на които не е приключило производството по приемане. За съда съществува служебно задължение да провери дали има предявени вземания, по които синдикът не се е произнесъл и дали са приключили процесуалните действия по предявяване и приемане приемане на вземанията. Кръгът на заинтересованите кредитори следва да се определи към момента на сключване на споразумението (решение № 112 от 20.09.2010 г. по т. д. № 191/2010 г., I ТО на ВКС.) В настоящия случай жалбоподателят е кредитор с неприето вземане, който е предявил установителен иск за съществуване на вземането си чрез иск с правно основание чл. 694, ал. 2, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 740, ал. 2, изр. 2 от ТЗ решението по чл. 740, ал. 2 от ТЗ подлежи на обжалване. Право на жалба ще имат всички лица, легитимирани да участват в производството по сключване на споразумение, като право на жалба ще следва да се признае само кредиторите с приети вземания, респ. с приети, но оспорени по реда на чл. 694, ал. 1 от ТЗ вземания. Кредитори, с приети вземания са всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания, чиито вземания са възникнали преди, на или след датата на откриване на производство по несъстоятелност, като установяването на качеството на кредитор става посредством предявяване на вземанията им производството по несъстоятелност – чл. 685 и чл. 688 от ТЗ вр. чл. 639 от ТЗ, съответно приемането им и включване в одобрения от съда списък с приети вземания. Според дефиницията на чл. 693 от ТЗ в производството по несъстоятелност се смята за прието вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 от ТЗ с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. От значение за сключване на споразумение между длъжника и кредиторите е какъв е кръгът на кредиторите, към момента на сключване на споразумението. Ако списъците с приети вземания са допълвани с последващи определения, в споразумението следва да участват и кредитори с допълнително предявени или съдебно признати вземания. Легитимираният кръг от кредитори се определя според момента на сключване на споразумението. По-късното сключване на споразумение увеличава броя с оглед чл. 688 и чл. 694 и чл. 637, ал. 1 и 3 от ТЗ. Освен това законодателят е предвидил, че в случай на оспорване на прието вземане, следва да приключи производството по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, за да може да бъде прекратено производството по несъстоятелност, поради сключено споразумение с кредиторите, на основание чл. 740 от ТЗ. За целта съдът е длъжен и служебно да извърши проверка приключило ли е произнасянето по всички предявени вземания, както и дали са приключили производствата по чл. 694 ал. 1 от ТЗ за оспорване на приети вземания. Действителността на споразумението е обусловена от участие на всички кредитори с приети вземания, към момента на сключването му. Отсъствието на един кредитор води до нищожност на извънсъдебното споразумение. В производството по чл. 740 от ТЗ съдът дължи да провери дали са приключили процесуалните действия по приемане на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност, произнасянето от синдика по всички предявени вземания, съответно произнасянето на съда по всички постъпили възражения срещу неприети вземания, както и дали са приключили производствата по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Законодателят в чл. 740, ал. 1 от ТЗ е приел, че следва да участват в споразумението само кредитори с приети вземания. Законодателят е приел, че право на жалба имат само кредитори, участвали в извънсъдебното споразумение и кредитори с приети вземания. Не е придал правно значение на правата на кредиторите с неприети вземания. Нямат право на жалба кредитори, предявили вземанията си, които не са приети и за които продължават искови производства на основание чл. 637, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, респ. са предявени искове с правно основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ. В настоящия случай К. П. се е позовал на предявеното от него вземане в производството по несъстоятелност, което е станало с молба вх. № 311446 от 16.11.2022 г. (преди сключване на споразумението) в размер на 2 560 1384,40 лв, на основание чл. 125 от ТЗ. Това вземане било включено в списъка с неприети вземания, срещу което е подадено възражение от 19.01.2023 г. С определение от 18.04.2023 г. съдът бил оставил без уважение възражението. Безспорно било установено наличието на правен интерес от завеждане на установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Приложил е искова молба, подадена в съда на 27.04.2023 г. С решение № 260169 от 21.04.2023 г. съдът по несъстоятелността е приел, че споразумението между страните е депозирано на 19.04.2023 г. Следователно това е релевантния момент към който следва да се преценяват дали са участвали всички кредитори с приети вземания. Въпреки подаденото искане за приемане на вземане, което е възникнало до откриване на производство по несъстоятелност с решение № 1588/26.07.2018 г. по т.д. 2992/17 г., на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, същото е включено в списъка с неприети вземания. Съгласно законодателното разрешение, въведено с чл. 740 от ТЗ, само кредитори с приети вземания, респ. установени вземания, за които са приключили производствата за установяване несъществуването им, на основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, следва да се прецени дали участват в споразумението. За кредитори, чийто вземания не са приети, дори да са оспорили неприемането им и да са предявили иск за установяване съществуването на вземанията, не се признава право на жалба от законодателя. Поради това и жалбоподателят К. П. няма право на жалба срещу постановеното на основание чл. 740, ал. 1от ТЗ решение, който извод се основава на обстоятелството, че е кредитор с неприето вземане, което макар и да е оспорено не му дава право на жалба срещу решението, постановено на основание чл. 740, ал. 2 от ТЗ. Правото на жалба е предвидена от закона и определена в него процесуална възможност. Нормите са процесуални и както е посочил и въззивният съд не могат да се тълкуват разширително. Обстоятелството, че е предявил иск срещу длъжника за установяване съществуване на предявеното му вземане, не му дава право на жалба срещу постановеното от съда по несъстоятелност решение. Изводите на въззивния съд са съответни на нормата на чл. 740, ал. 2 от ТЗ, поради което следва да се потвърди определението на въззивния съд. Не може да се приеме, че са релевантни оплакванията за неучастие на кредитори в извънсъдебното споразумение, доколкото жалбоподателят няма право на жалба. Върховния касационен съд на Р България