Определение № 619 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 991/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. С., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат К. Д., срещу въззивно решение №435 от 14.11.2019 г. по гр. дело № 618/2019 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1281 от 17.07.2019 г. по гр.дело №8615/2018 г. на Русенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу П. С. Ч. - И. иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарение на апартамент № 7, находящ се в [населено място],[жк], [улица], бл."В. П. ", вх.3, ет. 6, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 79.31 кв.м., поради отказ на дарената да даде издръжка на ищцата-дарител, като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищцата е на 78 г., страда от хронично заболяване- "Хипертонична болест на сърцето", както и от други придружаващи заболявания с хроничен характер, което налага ежемесечен прием на лекарства. Средствата, необходими за закупуването на лекарства и за задоволяване на потребностите за водене на нормален начин на живот, са в размер на 669.38 лв. средномесечно съгласно приетата по делото комплексна експертиза. Същата получава пенсия и съответни добавки към нея, чийто размер от м. юли 2019 г. възлиза на 443 лв. Към момента не притежава недвижими имоти, има срочен депозит в "Банка ДСК" с налични средства от 999.11 евро. Жилището, което обитава, е в много добро експлоатационно състояние, след основен ремонт, оборудвано с миялна машина, хладилник с фризер, кафе- машина, плазмен телевизор, климатик, готварска печка, микровълнова печка и др. луксозни вещи. Установено е, че предвид местоположението на жилището и състоянието му е възможно една стая от него да се отдава под наем за сума от 100 лв. Ответницата по иска работи по трудов договор с месечно възнаграждение от около 900 лв. Съпругът е регистриран в АЗ като безработно лице и инцидентно реализира доходи. Същата погасява банков кредит с месечна вноска от 236.50 лв., заплащала е такса за детско заведение на детето си в размер на 290 лв. месечно. Към настоящия момент детето посещава ДГ "Русалка"- Р. като ответницата заплаща месечна такса от 40 лв. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява, както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение и пр., така и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Преценката е конкретна за всеки отделен случай като следва да се съобразят личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, условията на икономическия живот в страната. В настоящият случай е безспорно установено, че жалбоподателката дарява на ответницата по жалбата апартамент в [населено място] като си запазва пожизнено право на ползване. Налице е и писмена покана до надарената за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., обосновава с влошено здравословно състояние и ниските доходи. Съпоставяйки реализираните от ищцата месечни доходи и необходите й средства за покриване на разходите си, трябва да се приеме, че е налице недостиг на средствата, което дава основание да се приеме, че е налице трайна нужда от издръжка. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че същата в периода м. май 2018 г.- м. октомври 2018 г. е теглила суми от депозитната си сметка в размери, както следва: 401 евро, 250 евро и 351.50 евро. Съобразявайки социалната среда и индивидуалните потребности на жалбоподателката трябва да се приеме, че в процеса е установено наличието на трайна нужда от издръжка, тъй като тя не реализира доходи, които да покриват месечните й потребности. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, при иск за отмяна на дарение в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случая възражението на дарената за невъзможност да дава издръжка е основателно.Установено е, че ответницата по жалбата е семейна и от брака си има дете на три години. Същата работи по трудово правоотношение като реализира средномесечен доход от 900 лв., съпругът й е безработен и инцидентно реализира доходи от упражнявана от него професия. Няма доказателства ответницата или нейния съпруг да притежават имущество, от които могат да реализират допълнителни месечни доходи, което е установено и с представената декларация за семейно и имотно състояние. С оглед на това за дарената е налице обективна невъзможност да дава необходимата издръжка на жалбоподателката, тъй като с реализираните доходи същата трудно покрива собствените си потребности и тези на семейството си. В настоящият случай не е налице проява на непризнателност от страна на ответницата, тъй като поради липса на достатъчно средства, с даването поисканата издръжка на дарителя, би поставил а себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Ответницата по касационната жалба П. С. Ч.,град Р., оспорва жалбата. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и когае налице непризнателност на дарения. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това във връзка с посочените въпроси има позоваване и на очевидна неправилност на решението. Представени са ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №381 от 11.11.2019 г. по гр. дело № 394/2019 г. на Софийския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Въззивният съд обаче е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според посочената от касатора задължителна практика на ВКС е възможно неочаквано да възникне остра нужда на дарителя от издръжка с траен характер. Тогава обаче следва да се преценяват и възможностите на дарения. Противното би създало възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в дарствения акт и на практика дарението да се трансформира впоследствие в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното. Право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Липсват обосновани и конкретни доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение. Няма основание да се приеме и че то е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство, защото такива не са поискани и направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.