Определение № 181 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 1066/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Бужка Л. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №11980/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отменено първоинстанционното относно вината на съпруга П. Т. за разстройството на брака им със съпругата – касатор, а упражняването на родителските права за малолетното дете на страните М. Т., род. през 2004 г., и ползването на семейното жилище са предоставени на бащата при определен режим на лични отношения с майката и месечна издръжка, която да заплаща на детето. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Поставя въпроси само от предмета на небрачните искове за предоставяне упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №1/74 г., е решен въпросът за предоставяне упражняването на родителските права в интерес на детето, след изследване на всички обстоятелства, от значение за този интерес – пол; привързаност към и лични грижи от страна на родителите; техните възпитателски качества, морал и авторитет; домашни условия, бит и манталитет на родителите и обкръжението им. Във връзка с това от значение за спора според касаторката са процесуалните въпроси за необходимостта да се обсъдят всички факти и обстоятелства по делото и за характера на социалния доклад и достатъчността на констатациите в него при решаване на спора, които въззивният съд е решил в противоречие с трайна практика на съдилищата по цитираните и приложени решения. За да предостави упражняването на родителските права на бащата, въззивният съд е приел, че той има по –добри възпитателски качества – не са установени обстоятелства, които да накърняват моралния му и родителски облик, докато майката е препятствала контактите на детето с бащата, не е полагала грижи за издигане авторитета му пред детето, а е допуснала то да се привърже към мъжа, с когото съжителства, като към баща, срещу нея се води и наказателно дело по чл.182, ал.2 от НК. Така е лишила детето от исконно общуване с другия родител, от чието присъствие, напътствия и грижи то се нуждае, за да изгради чувство за идентичност според произхода си и да получи успешна социална реализация. Не са обсъдени обаче подробно изложените данни за бита, социалната среда, възпитанието, самочувствието, физическото обгрижване и емоционална привързаност на детето - момиче, което от раздялата на страните в края на 2008 г. трайно живее с майка си и с обкръжаващите я лица – мъж, с когото тя съжителствува и друго малолетно дете, за което полага приемна грижа, наред с родителската за детето М., в обстановка на разбирателство и привързаност между децата. Съгласно цитираното в изложението ППВС №1/74 г., което е задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, от значение при определяне на мерките за упражняване на родителските права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Като е придал решаващо значение само на част от обстоятелствата, без да ги обсъди наред с другите установени и актуални по делото, въззивният съд е постановил решението си по иска с пр. осн. чл.59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права в противоречие с тази практика. Това налага допускане на обжалването на решението по този иск на осн.чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, а поради обусловеността им – и по исковете за издръжка и за предоставяне ползването на семейното жилище след развода, с пр. осн. чл.56 от СК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.