Определение № 77 от 23.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3971/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Г. като пълномощник на Н. Т. Х. срещу въззивно решение № 156, постановено на 06.07.2020 г. по в. гр. д. № 193/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от касатора – ищец срещу Е. А. Х. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че придобития по време на брака между страните с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 116, т.1, н. д. № 102/08.02.2011 г., недвижими имоти: апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], на втория етаж в жилищната сграда, с площ от 54 кв. м., с идентификатор ***** по кадастралната карта на населеното място, при описани съседи, заедно с 2,98 % от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата и гараж № Г5, находящ се на първи етаж от жилищната сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, са нейна изключителна собственост на основание пълна трансформация на лично имущество. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. посочването на жилището като семейно в решението за прекратяване на брака означава ли, че страните са живели в него, ако гласните доказателства сочат друго; 2. когато предмет на дарението са пари в брой, които са внесени от дарителя за заплащане на процесните имоти, те попадат ли в кръга на обектите, изброени от чл.19 СК, върху които разпростира действието си съпружеската имуществена общност; 3. парите в брой, предоставени от дарител, представляват ли лично имущество на съпруга; 4. парите, използвани за заплащане на покупната цена за придобитите поземлени имоти, предоставени от трето лице – дарител, остават ли извън обхвата на съпружеската имуществена общност; 5. длъжен ли е съпругът да доказва обстоятелството, че дарението на парични средства е било направено само по отношение на него, а не и на другия съпруг. Сочи се противоречие с решение № 62/01.04.2011 г. по гр. д. № 1680/2009 г. на четвърто г. о., решение № 464/05.08.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г. на трето г. о., решение № 347/15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на четвърто г. о., решение № 828/20.12.2010 г. по гр. д. № 1477/200 г. на четвърто г. о., решение № 168/30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на второ г. о., решение № 88/24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г. на второ г. о., решение № 129/04.05.2011 г. по гр. д. № 89/2010 г. на четвърто г. о. и решение № 75/05.06.2018 г. по гр. д. № 3178/2017 г. на второ г. о. Ответникът Е. А. Х. не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Ищцата е предявила срещу ответника иск за признаване за установено, че е налице пълна трансформация на нейни лични средства в придобиването на процесните апартамент и гараж, получени по дарение. Посочила е, че имотът е закупен с договор от 08.02.2011 г. по време на брака й с ответника, прекратен с развод на 01.02.2015 г. Продажната цена в размер на 24 900 лв. е била получена по дарение от нейната майка Н. Д.. Ответникът е оспорвал иска с твърдението, че има принос в придобиването на имотите. По делото е установено, че с влязло в сила на 30.07.2015 г. решение по гр. д. № 223/2015 г. на Добричкия районен съд, е прекратен сключения на 26.11.1995 г. брак между страните, като е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, в което не са уредени имуществените им отношения. С нотариален акт № 116, н. д. № 102/08.02.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Нюнам“ ООД – гр. Добрич, като продавач и Н. Т. Х., като купувач, е прехвърлено правото на собственост върху процесните имоти, попадащи в жилищна сграда със степен на завършеност 63 %. Заплатената продажна цена е 24 900 лв., за която е посочено, че е заплатена изцяло и в брой при подписването на акта. В удостоверение, издадено от дружеството-продавач, е посочено, че цената е заплатена изцяло от Н. Д.. Документът съдържа единствено изявление за този факт от управителя на дружеството. Според свидетелските показания на А. и М. /съответно леля и вуйна на ищцата/ нейната майка е предоставила паричните средства за закупуване на процесните имоти. Тези средства са били давани на вноски, като за заплащането им тя се е връщала от чужбина, където живеела. С обжалваното въззивно решение е прието, че не е доказано дарението в полза на ищцата. Анализирани са гласните доказателства, като са изложени съображения, че свидетелите, които са в близка родствена връзка с ищцата, възпроизвеждат само узнатото в разговори с нейната майка. Не са посочили конкретни факти /суми и време на предоставяне/. Напротив те свидетелстват за помощ, подпомагане от майката, която е поканила семейството при себе си в чужбина. Удостоверението от дружеството не е издадено въз основа на счетоводни документи. При изследване характера на вложените в придобиването средства е посочено, че ако дарената парична сума е дадена от родител на единия съпруг за нуждите на семейството, не може да се приеме, че желанието на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете. Ищцата не е доказала, че паричните средства са дарени само на нея, а не на семейството. В обобщение е направен извод за придобиване на процесните имоти в режим на съпружеска имуществена общност, при прекратяването на която дяловете на съпрузите са равни. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, който не е обуславящ за изхода на конкретното дело. Вторият поставен въпрос е свързан с положението на придобитото имущество със средства, получени по дарение от единия съпруг. Съвместният принос в придобиването, който води до възникване на СИО, е изключен при влагането на средства, получени по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК, като в тези случаи може да се установява пълна или частична трансформация. В настоящата хипотеза обаче такава не е установена. Обобщени, третият и четвъртият въпрос се свеждат до това дали заплащането на покупната цена за имотите, извършено от майката на ищцата, е с цел тя да бъде надарена или дарственото намерение е спрямо семейството, включващо и другия съпруг. В създадената трайна практика на ВКС се приема, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение. В случай, че е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение. Когато договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е съпружеска имуществена общност и не може да е основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище. По делото не е доказано, че е сключен договор за дарение между ищцата и нейната майка, за да може да се направи заключение, че дарственото намерение е само спрямо ищцата. В този смисъл не е налице твърдяното противоречие с решение № 75/05.06.2018 г. по гр. д. № 3178/2017 г. на второ г. о. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения пети въпрос. За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно: придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл.22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот – изцяло или отчасти; влагането им за придобиването на процесния имот. Ищцата носи и тежестта да обори презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК /в цитирания смисъл са решение № 218/01.12.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. и решение № 69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на ВКС, първо г. о./. В случая ищцата не е доказала посочените факти, което е обусловило и решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска. Представената съдебна практика разглежда въпросите, свързани с изключване на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на другия, които не са относими към настоящата хипотеза. Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на горната разпоредба, тъй като не се налага осъвременяване на създадената при точно тълкуване на закона съдебна практика. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение