Определение № 646 от 15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. М. М. от [населено място] против решение №397/12.12.2013 год. на Пернишкия окръжен съд по въз. гр.д. №462/2013 год., с което е потвърдено решение №218/15.04.2013 год. по гр.д. №2443/2012 год. на РС [населено място], с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. А. М. и С. С. И. и двамата от [населено място], Кюстендилска обл. иск за обявяване недействителността на договор за покупко –продажба по НА №60, том І, рег. №1631, дело №59/2005 год., поправен с НА № 61, том І, рег. №1674, дело №60/2005 год. на нотариус М. М., поради сключването му от мним представител. Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, обозначено като молба. Ответницата по касационната жалба С. А. М., счита, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на правен въпрос, посочен от касатора. Оспорва касационната жалба и по същество. Претендира разноски. Ответникът С. С. И. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно евентуалната основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното с касационната жалба Изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос. Вместо това се съдържат оплаквания, че Пернишкият окръжен съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, както и доводите на страните, което е съществено нарушение на процесуалните правила.Посочено е, че в тази насока има многобройна и постоянна съдебна практика, която е изрично визирана, като са представени и копия от съответните решения на ВКС.Евентуалното нарушение на процесуалните правила обаче съставлява касационно основание за отмяна на постановеното решение / чл. 281,т.3 ГПК/, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. С оглед на това същото има отношение към производството по чл. 290 ГПК, когато следва да бъде обсъдено от съда, а не към настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това, непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Предвид изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация С. М. направените разноски в размер на 550 лв. адвокатски възнаграждение. . Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.