Определение № 3335 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2288/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. Б. чрез адв. П. против решение № 93 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 782/2023 г. на Окръжен съд – София. Ответника Кооперация „Трудовец“ с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], Софийска област чрез адв. Й. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК счита касационната жалба за процесуално недопустима и моли производството по нея да бъде прекратено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери допустимостта на настоящото производство, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Предмет на касационна проверка е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260043 от 11.08.2023 г. по гр. д. № 1582/2020 г. на Районен съд – Ботевград и като краен резултат са отхвърлени предявените от П. П. Б. срещу Кооперация „Трудовец“ искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ – за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, в размер на сумата от 920 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 20.12.2017 г. до 18.11.2020 г., в размер на 284 лв. и в полза на ответника са присъдени разноски. Съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В случая цената на всеки един от предявените обективно съединени искове за обезщетение по трудово правоотношение и за забава при неговото плащане (акцесорна претенция), определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е до 5 000 лв. Ето защо, производството по такъв спор е двуинстанционно, а постановеното по него въззивно решение е окончателно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол, а образуваното пред ВКС производство по нея да се прекрати. Погрешното посочване в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване не обуславя достъпа до него при наличие на императивното правило на закона, изключващ определената по посочения по – горе критерий категория дела. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.