Определение № 31 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 737/2020 г.
ВКСII търговско отделение05.02.2021 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Марвин“ ООД срещу въззивно решение №178 от 31.10.2019 г. по в.гр.д.№433/2019 г. на ОС Сливен. ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№737/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
С обжалваното решение е потвърдено решение №736 от 01.07.2019 г. по гр.д.№928/2019 г. на РС Сливен в частта му, с която са уважени предявените от К. Д. Р. – Б. и И. Д. Р. срещу „Марвин“ ООД искове: по чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.13 от ЗАЗ, съответно за сумите от по 12 000 лв. за всеки от ищците, част от претенции от по 69 888.60 лв., обезщетение за вреди под формата на претърпяни загуби, изразили се в унищожаване на 42 дка лозови насаждения, поради виновно неизпълнение на договор за аренда от 23.08.2013 г. и по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.8, ал.1 от ЗАЗ, съответно за сумите от по 1 250 лв. за всеки от ищците, дължимо арендно плащане за периода 01.11.2017 г. – 06.04.2018 г. по договор за аренда от 23.08.2013 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Установява се, че въззивното решение, предмет на в.гр.д.№433/2019 г. на ОС Сливен, е постановено по търговско дело, тъй като предмет на исковете са вземания, произтичащи от търговска сделка - по силата на процесния договор за аренда, търговското дружество „Марвин“ ООД е приело за временно ползване земеделски земи срещу определена арендна вноска, като договорът е сключен с оглед упражняваното от търговеца занятие, поради което и съобразно въведения от законодателя с чл.286, ал.1 от ТЗ субективен критерий, сделката се счита за търговска /о тделен в тази връзка е въпросът, че с нормата на чл.286, ал.3 от ТЗ е въведена и презумпция, че при съмнение извършената от търговеца сделка се счита за свързана с неговото занятие/. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела, а в случая разгледаните от въззивния съд искове са с размери на цената им под 20 000 лв. или цената е под установения в нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, респективно подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение