Определение № 50003 от 09.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. К., подадена чрез адв.М., срещу решение №81 от 11.10.2021 г. по в.гр.д. №169/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №411 от 18.01.2021год. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.дело №50/2019год., с което са отхвърлени исковите претенции за приемане за установено в отношенията между страните и по исковете с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК предявени от Р. Т. К. против М. С. Ж., че не съществуват претендираните вземания, удостоверени с издадения по ч.гр.д.№ 6156/2010 г. по описа на Бургаския районен съд изпълнителен лист от 01.09.2010год., както следва: сумата от 30 000лв., представляваща главница по запис на заповед от 06.01.2010год., с падеж 30.04.2010год., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2010 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на 2750лв., на база на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №№176/2010год. по описа на ЧСИ, рег.№705, с район на действие Бургаски окръжен съд, като погасени по давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от ищеца по предявените искове с правно основание чл.439 ГПК е направено искане за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и се поставя въпрос свързан с погасителната давност, докато трае изпълнителния процес относно вземането, по изп.дело образувано до приемането на ТР№2/26.06.2015год. по т.дело №2/2013год. на ОСГТК на ВКС. Поставения въпрос е посочено, че е обуславящ за изхода на делото и е решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС констатира, че отговорът на конкретизирания по-горе въпрос е обусловен от разрешението на въпроса, прередактиран, предмет и на образуваното тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС: „Прилага ли се нормата на чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015год. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015год. по т.дело №2/2013год. на ОСГТК на ВКС? “. Поради това основателна е молбата за спиране на настоящото производство и производството по делото следва да бъде спряно по аргумент от чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,