Определение № 2372 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 422/2025 г.

намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №686/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу К. М. искове по чл.59 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 6037 лв. срещу получената от ответницата част от имот на ищеца - гараж №6, индивидуализиран по делото и в решението. Претендираната обща сума е формирана от сумите: 3000 лв. за част от сградата на гараж №6 от 6,76 кв.м.; 1897 лв. изплатена общинска земя с площ 18,24 кв.м. и 1140 лв. наем/ обезщетение за ползване/ за посочения период от 57 месеца, по 20 лв. на месец. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е насочена срещу неподлежащо на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивно решение, постановено по три отделни и различни по предмет искови претенции с цена на всяка под 5 000 лв./ в подобен см. са напр. опр. по гр.д. №936/18 г. на първо г.о., опр. по гр.д. №764/24 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Затова касационната жалба следва да остане без разглеждане и ВКС на РБ, трето г.о.