Определение № 2813 от 08.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 356/2025 г.

Производството е по подадените и от двете страни срещу определение № 425/04.09.2024г. по възз.гр.д. № 214/2023г. на АС - Бургас, както следва:

• частна касационна жалба на адв.П. В., като процесуален представител на ищците Н. Щ., З. Щ. и Е. А., срещу определението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу постановеното по чл.248 ГПК определение № 1275/11.05.2023г. по гр.д.№ 1025/2022г. на ОС - Бургас и

• частна жалба на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място], чрез адв. Н. Ш., срещу определението в частта, с която съставът на апелативния съд се е произнесъл по молбата на ответника, с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Съставът на I т.о., намира следното:

По частната касационна жалба:

В нея са изложени подробни аргументи, че липсата на договор за правна помощ не е основание за отказ за присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Същевременно е релевирано оплакване, че и двете инстанции не са съобразили приложения към молбата по чл.248 ГПК договор за правна помощ. По тези съображения искането е за отмяна на определението в обжалваната част.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доказателства и възражения на страните относно правно-релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои недоказани ? Цитирано е решение № 670112/01.12.2021г. по т.д.№ 1221/2020г., I т.о.

2. При искане за разноски и представен списък по чл.80 ГПК до приключване на последното заседание със съдържание, че претендирано адвокатско възнаграждение е по реда на чл.38/ материално затруднени лица/вр. с чл.36 от ЗА и липса на указания от съда за представяне на договор за правна помощ, допустимо ли е прилагането на договор за правна помощ към молба с основание по по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските му и трябва ли съдът да го обсъди и съобрази при постановяване на съдебния акт? Извършено е позоваване на определение № 1246/18.03.2024г. по гр.д.№ 1257/2023г., II г.о.

С писмен отговор ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място], чрез адв.Н. Ш., оспорва основателността на частната жалба.

В обжалваната с частната касационна жалба част определението е постановено по частна жалба на пълномощника на ищците адв.П.В. срещу постановеното по чл.248 ГПК определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за предоставеното безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство. Въззивният състав е споделил приетото в първоинстанционното решение и в определението по чл.248 ГПК, че липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като своевременно - до постановяване на първоинстанционното решение, не е представен договор, в който предоставянето на процесуалната защита и съдействие да е уговорено безплатно, поради наличието на някоя от предпоставките по чл.38 ЗА, а такъв договор е представен след постановяването на решението, с молбата за изменение на решението в частта за разноските, поради което не следва да бъде взет предвид.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, която е приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на отнесения до съда възникнал между страните спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.

Доколкото в частната касационна жалба е релевирано оплакване, че не е обсъден приложения към молбата по чл.248 ГПК договор за правна помощ, поставеният процесуално правен въпрос № 1 е значим в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за крайния изход на спора. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по него произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка. Видно от мотивите на обжалваното определение, приложеният към молбата по чл.248 ГПК договор за правна помощ е обсъден, но е прието, че е несвоевременно представен, поради което не е взет предвид. В този смисъл и двата поставени въпроса касаят пряко законосъобразността на обжалваното определение, която обаче подлежи на изследване само при условие, че бъде допуснато обжалване, при наличие на основанията за това.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

По частната жалба на ответника:

В нея са изложени подробни съображения в подкрепа на тезата, че направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за допълнително присъждане на разноски над присъдените в размер на 4260лв. с ДДС до размера от 9468лв.

С подадения чрез адв.П.В. съвместен отговор ищците оспорват частната жалба.

В обжалваната с частната жалба част определението е постановено по молбата на ответника, с правно основание чл.248 ГПК. С нея е допълнено въззивното решение чрез присъждане в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4260лв. с ДДС, но липсва произнасяне по искането му за присъждане на разноски за размера над 4260лв. Със стабилизирано определение от 14.07.2025г. по възз.гр.д.№ 214/2023г. на АС - Бургас е оставено без разглеждане обективираното в частната жалба на ответника искане за допълване. Тъй като определението в обжалваната част е изцяло благоприятно за ответника, за него липсва правен интерес от обжалване на мотивите към него /т.18 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/.

Налага се извод, че частната жалба на ответника е недопустима, като лишена от предмет, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: