Определение № 6 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с определение № 3715 от 04.02.2025 г., постановено по адм. дело № 12184/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е повдигнат спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), а производството е прекратено. В определението е прието, че е подадена искова молба с основание чл. 1 ЗОДОВ от Б. Т. Х. и К. Д. срещу Република България, представлявана от министъра на правосъдието, Народно събрание на Република България, Столична община и Министерство на труда и социалната политика за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева и за имуществени вреди в размер на 30 000 лева за всеки от тях, като делото не е подсъдно на този съд. Посочено е, че с постъпило искане от процесуалния представител на ищците се претендират вреди съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, поради което не е компетентен да се произнесе по така предявената искова претенция. Настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното: На 28.11.2024 г. Б. Т. Х. и К. Д. подават до Върховния касационен съд искова молба, с която претендират заплащане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на ответниците. Твърдят, че повече от 15 години са лишени от жилище и социални помощи, защото нямат постоянен адрес, подложени са на геноцид, гонения, мъчения, изтезания и дискриминация, както и че са жертви на политическа, административна, социална, икономическа, гражданска и човешка изолация от институциите, които бездействат по разрешаването на тежкото им и животозастрашаващо социално и материално положение. С резолюция на председателя на III – то гр. отделение на ВКС исковата молба е изпратена на АССГ по компетентност. Пред този съд е образувано адм. дело № 12184/2024 г. С разпореждане от 19.12.2024 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищците за отстраняване на констатирани нередовности. Със заявление – уточнение от 03.02.2025 г. процесуалният им представител посочва, че претенцията е по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, тъй като вредите са причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз и прави искане делото да се изпрати на компетентния да разгледа спора граждански съд. С определение № 3715 от 04.02.2025 г. АССГ повдига спор за подсъдност пред смесен състав и прекратява производството по делото. Определението е недопустимо. В случая липсва спор за подсъдност, който да бъде разрешен от настоящия състав. По подадената искова молба пред ВКС не е образувано дело и няма произнасяне на последния, че спорът не му е подсъден. Исковата молба само е администрирана от председателя на III – то гр. отделение на ВКС. Видно от извършените до момента процесуални действия по адм. дело № 12184/2024 г. на АССГ няма формиран спор относно подсъдността за разглеждане на предявените искове между административния и гражданския съд. Съгласно чл. 135, ал. 5 АПК споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. За да бъде сезиран този състав, следва да е налице спор за подсъдност между общ съд и административен съд. В конкретната хипотеза такъв спор няма. След като достига до заключение, че делото не му е подсъдно, то АССГ е следвало да го изпрати на надлежния според него граждански съд. Последният може да приеме, че е в правомощията му да се произнесе по така предявената искова претенция или да откаже разглеждането й, тъй като не е компетентен. Едва тогава, ако този съд намери, че делото не му е подсъдно, би възникнал спор за подсъдност между общ и административен съд, по който следва да се произнесе смесеният състав на ВКС и ВАС. В случая такъв спор не е формиран, поради което за АССГ не е възникнало процесуалното право да повдигне препирня за подсъдност, съответно не са налице предпоставките за сезиране на смесен петчленен състав за произнасянето му чрез определяне на компетентния съд, който да разгледа предявените с исковата молба, подадена от Б. Т. Х. и К. Д., искове. Като приема, че е налице хипотезата на чл. 135, ал. 5 АПК, без да е налице валидно възникнал спор за подсъдност, административният съд постановява недопустимо определение поради липсата на предвидените за това законови предпоставки. Предвид изложеното определението следва да бъде обезсилено, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото - върнато на Административен съд София - град за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд,