Определение № 60184 от 29.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1689/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от „Деаз 11“ ЕООД за изменение на определение № 264/22.04.2021 г. по т.д. № 1689/2020 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. С молбата касаторът прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като излага, че правната защита на ответника в касационното производство се изразява само в изготвянето на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, както и че обжалваемият интерес не надвишава данъчната оценка на имотите – предмет на договора, чиято валидност е оспорена. Моли присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата Г. Н. В. в качеството й на ЕТ „Авангард – Галина Вълчева.“ изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че присъденото като разноски адвокатско възнаграждение не надвишава минималното такова, предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и отговаря на чл.9, ал.3 от Наредбата. Счита още, че фактическата и правна сложност на предявените искове значително надхвърля средната степен на сложност. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 1689/2020 г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на „Деаз 11“ ЕООД срещу решение № 29/09.04.2020 г. по в.т.д. № 17/2020 г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение № 400/30.10.2019 г. по т.д. № 544/2018 г. на Бургаски окръжен съд, I ГО, за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 10, том IV, рег. № 2136, дело № 553/22.06.2015 г. на нотариус с рег. № 560 на НК, с район на действие – района на РС – Средец, между Г. Н. В. в качеството й на ЕТ „Авангард – Галина Вълчева“ и „Деаз 11“ ЕООД, като сключен при накърняване на добрите нрави, и е осъден касаторът, на основание чл.34 ЗЗД, да върне на Г. Н. В. в качеството й на ЕТ „Авангард – Г. В.“ недвижимите имоти – предмет на договора. Ответникът по касацията Г. Н. В. в качеството й на ЕТ „Авангард – Галина Вълчева“ е подала писмен отговор, с който е оспорила касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК и е поискала присъждане на разноски по спора. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който е било уговорено и заплатено от Г. Н. В. в качеството й на ЕТ „Авангард – Галина Вълчева“ на упълномощения адвокат възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 2 200 лв. Състав на I т.о. на ВКС е постановил определение № 264/22.04.2021 г. по т.д. № 1689/2020 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 29/09.04.2020 г. по в.т.д. № 17/2020 г. на Бургаски апелативен съд, ТО, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени в полза на Г. Н. В. в качеството й на ЕТ „Авангард – Галина Вълчева“ сторените от нея разноски в пълния размер от 2 200 лв. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответника, е неоснователно. При оценяем интерес на предявените искове от 80 566,20 лв. /формиран като сбор от данъчните оценки на недвижимите имоти - предмет на договора, чиято валидност е оспорена/, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2946,99 лв. След редукция на посочената сума на основание чл.9, ал.3 от Наредбата минималното възнаграждение, което ответникът е следвало да заплати на процесуалния представител за касационната инстанция, е в размер на 2 210,23лв., което е повече от уговореното и докаозано като заплатено – 2 200 лв. Отделно, настоящият състав намира, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора: правната защита е по отношение на формулирани три правни въпроса при допълнително въведено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изискващо съобразяване на съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове, релевирани оплаквания за наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касация за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение, както и изразени съображения относно неправилността на съдебния акт. С оглед на това заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. не обосновава въведеното от касатора твърдение за прекомерност. Съобразно изложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС