Определение № 1129 от 16.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 457/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на Н. Н. У. ЕГН [ЕГН] срещу решение №310 от 06.11.2025 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №417/2025 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №242 от 02.06.2025 г.,постановено по т.д. №563/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,TO,XVI-ти състав, в обжалваната му част,с която е бил отхвърлен предявеният от Н. Н. У. против “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ ИНШУРЪНС”АД-гр.София с ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие,състояло се на 13.05.2024 г. в [населено място], [улица], за разликата над уважения размер от 130 000 лв. до пълния претендиран размер от 400 000 лв.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗАД „АСЕТ Иншурънс“АД изпраща писмен отговор на същата с развити съображения и доводи за липса на основание за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е изложил следните съображения: Вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие, на 13.05.2024 г. в [населено място], [улица], причинено виновно при управление на лек автомобил Ленд Роувър с рег. [рег.номер на МПС], за който автомобил е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ ИНШУРЪНС“АД на ищцата са били причинени следните телесни увреждания: От заключението на комплексната съдебно-мадицинска експертиза се установява ,че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:1.)травма на черния дроб-разкъсване-руптура на черния дроб в областта 7-седми сегмент; 2.)хемоперитонеум-кръвоизлив в коремната кухина около 1500 мл.;3.)хематом /кръвонасядане/ на дебелото черво в областта под черния дроб/;4.)счупване на ключицата /дясна/;5.)счупване на горния край на раменната кост /хумерус/;6.)счупване на гръбначния стълб в поясната областфрактури на страничните израстъци на два лумбални прешлена; 7.) счупване на ацетабулума (тазобедрена става); 8.) счупване на сакрума.Според експертното заключение,като интензитет получените от ищцата У. наранявания се характеризират като тежки травми с голяма сила, а в психологически аспект са с висока степен на емоционално напрежение или вълнение.Тези увреди на У. са били следствие на тежка механична,съчетана и комбинирана политравма,засягаща глава,гърди,корем и крайници,довели до тежко общо състояние и кръвозагуба,налагащиспешно,оперативно лечение,поради епосредствената,временна опасност за живота й. На та е извършена животоспасяваща спешна операция по повод тежката тъпа коремна травма,причинила разкъсване на черния дроб,с продължаващ кръвоизлив в коремната кухина общо около 1500 мл.Вещите лица сочат,че първоначалното тежко състояние на ищцата е наложило болничен престой в продължение на 15 дни, но окончателното й възстановяване е продължило месеци,като медико-биологичната характеристика на установените травматични увреди са с разстройство на здравето временно опасно за живота.Сочат още,че получените от ищцата травми и последствията от тях са довели до болки от момента на травмата,операциите и болничния престой, с тенденция за постепенно намаляване на болките с времето и възстановяването.От документалните данни,болките и страданията непосредствено след травмата са били значителни,засягащи общото й състояние,определено като тежко,довело до затруднена подвижност и невъзможна самостоятелна походка.Съгласно заключението,ищцата е имала силни болки от множеството счупвания на костиключица,рамо,таз,сакрум,контузия на глава и гръден кош и операцията на корема,което е наложило продължително аналгетично медикаментозно лечение,при дългият й болничен престой от 15 дни. Вследствие на приложеното лечение и времето за възстановяване след травмата,болките са намалели,но подвижността и походката са се възстановили чак след три месеца от изписването,а болките от фрактурираните кости се предполага,че са в продължение на месеци,според вещите лица. Страданията,които ищцата е изтърпяла са били силно изразени поради засягане на горния и долния крайник,таза и оттам невъзможно придвижване,самообслужване и хигиенен режим.Вещите лица сочат,че ищцата се е нуждаела от грижи в дома и чужда помощ през целия период на лечение и възстановяване,а интензивността на болките й е била голяма непосредствено след травмата,след оперативното лечение и началния период на раздвижването. От заключението на комплексната СМЕ се установява още,че след спешната коремна операция,ищцата Н. У. е преведена за реанимация и интензивно лечение и наблюдение в КАИЛ,а след относително бързото й възстановяване от кръвоизлива,болничното й лечение е продължило до изписването й във Втора клиника по хирургия.След възстановяване целостта на разкъсания черен дроб,същият напълно е възстановил интегритета и функцията си,без остатъчни функционални или органични дефицити. В същото заключение е отразено още,че фрактурите на дясната ключица,на горния край на дясната раменна кост и фрактурите на страничните израстъци на 2-ри и 3-ти лумбален прешлен зарастват за един месец,но възстановителния период и раздвижването е различно дълъг и особено е подълъг в случаите на съчетаване с други травми на тялото и долните крайници.Фрактурите в областта на таза зарастват за период от 75 дни,а възстановяването за вертикализация и прохождане продължава не по-малко от още толкова време,като придружаващото увреждане на горните крайници забавя този процес до 6-7 месеца при добро протичане на оздравителния процес.След такива увреди,според вещите лица, рехабилитационните мероприятия са много продължителни, особено за хипотрофията на мускулатурата. При ищцата е налице остатъчна увреда на сетивната функция в областта на дясното бедро (не усеща допир на това място), която й причинява дискомфорт, но не нарушава нормалния живот и ежедневните дейности. Посочва се ,че е налице и болков синдром в дясното рамо и ограничения в движението на дясна предмишница до 90 градуса, което се дължи на счупванията на рамо и ключица, които са зарастнали, но са довели до контрактура на меките тъкани и обездвижване. Това,според вещите лица,може да бъде преодоляно чрез планова рехабилитация. От психиатрична гледна точка не са налице значими рискови фактори,които да ограничават пълното възстановяване и нормален начин на живот на ищцата,според експертизата. В крайна сметка е констатирано в заключението, че ищцата има разстройство на адаптацията с изявена тревожност,което се нуждае от специализирана терапевтична подкрепа, но липсват значими рискови фактори за невъзможност за пълното й възстановяване и нормален начин на живот. Вещите лица са посочили, че няма данни за други психиатрични синдроми у ищцата, освен описаните в заключението нарушения на съня,тревожност,дезадаптация,които са част от разстройството в адаптацията. За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди /болки и страдания/ въззивният състав изрично е посочил, че се основава на вида и тежестта на получените от ищцата телесни увреждания, отчита, че се касае за множество травми, някои от които животозастрашаващи и наложили спешна животоспасяваща операция ,а други /счупванията/ са довели до обездвижване на ищцата за период от около 3-4 месеца.Отчел и степента на търпените от нея физически болки в резултат на травмите,които болки според коментираното по-горе експертно заключение са били значителни непосредствено след травмата и са засягали общото състояние на ищцата,определено като тежко и довело до затруднена подвижност и невъзможна самостоятелна походка за посочения по-горе период и периодите на зарастване на получените фрактури и на изпитваните болки от тях,както и възстановяване на подвижността и походката й след три месеца от изписването й от болницата, значителното ограничаване на възможностите й за самообслужване през това време и нуждата през същото от чужда помощ за извършване и на най-обичайните ежедневни грижи за себе си. Съдът се е позовал и на констатацията на медицинските експерти,че към момента на извършения клиничен преглед на ищцата през м. февруари 2025 г. липсват остатъчни негативни здравословни последици от получените от ищцата увреждания на черния дроб и коремната стена и дадената прогноза от същите специалисти,че не се очакват последици и усложнения занапред. Отчел е и остатъчните описани погоре белези по тялото на ищцата и психическите й притеснения от тях,а също и промяната в психическото състояние на ищцата вследствие на получените травми,изразяваща се в разстройство в адаптацията с изявена тревожност,нуждаещо се от специализирана терапевтична подкрепа,без обаче да са налице значими рискови фактори за невъзможност за пълното й възстановяване и нормален начин на живот,както е прието в заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза. Съдът е съобразил и липсата на усложнения от травмите като цяло и наличието само на остатъчна увреда на сетивната функция в областта на дясното бедро,която причинява дискомфорт,но не нарушава нормалния живот и ежедневните дейности на ищцата,както и наличието на остатъчен болков синдром в дясното рамо и ограничение в движението на дясна предмишница до 90 градуса,дължащо се на контрактура на меките тъкани и обездвижванепроблем,преодолим според специалистите чрез планова рехабилитация за вбъдеще. Посочено е, че съдът съобразява и възрастта на пострадалата към момента на настъпване на процесното ПТП /22 години/,както и социално-икономическата обстановка в страната към същия момент. С оглед на гореизложеното въззивният съд е приел ,че определеното с обжалваното пред него първоинстанционно решение обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лв. е съобразено с принципа на справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси в обобщен вид следните: за това как се прилагалат критериите при определяне по справедливост на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, дали следва да се извърши задълбочена и цялостна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД ,като се изложат съответните съображения за тава в мотивите на въззивното решение, както следва ли да се отчита в тази връзка и икономическата конюнктура в страната. Твърди се, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси само тези за начина на определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди отговарят на горните критерии за обуславящи изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретния размер на обезщетението за страданията на ищцата. Евентуален отговор на въпроса от изложението: дали следва да се вземе предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и обществено-икономическата конюнктура, не би имал за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на определения размер на обезщетението, доколкото в своята константна задължителна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че тоци критерий не се явява решаващ сам по себе си, а следва да се отчита наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК. В полза на ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200-двеста евро на основание чл.78 ал.8 ГПК, с оглед изготвянето на отговор на КЖ. С оглед изложеното, съдът