Определение № 2188 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4850/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. С., Д. С. С. и С. С. С. против решение № 260028/14.06.2022г., постановено по гр.д. № 266/2020г. по описа на Окръжен съд– Кюстендил след отмяна на решение № 793/31.12.2019 г., постановено от РС – Дупница по гр. д. № 1669/2019г. и са осъдени Т. К. С., Д. С. С. и С. С. С. на основание чл. 109 от ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Р. А. Я. и Л. А. Я. да упражняват правата си върху поземлен имот с пл. № ...., с площ от 490 кв. м., за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № ....., е отреден УПИ VIII-....., ...... и УПИ IX-....., ..... в кв. 48 по плана на [населено място], общ. К. като премахнат изградената в УПИ VІІ-....., ..... едноетажна мacивна сграда с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонови тухли с височина от около 0. 90 м., разположена до имотната и регулационна граница със собствения на ищците имот Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. От ответниците по касационната жалба Р. А. Я. и Л. А. Я., чрез адв. Конедарев, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Страните претендират присъждане на направените разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с пл. № ...., с площ от 490 кв. м, за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № ..... са отредени УПИ VIII-....., ...... и УПИ IX-....., ..... в кв. 48 по плана на [населено място]. Ответниците са собственици на 1/2 ид.ч. от съседния УПИ VІІ-...., ...., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв. м.; едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 35 кв. м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63 кв. м. Тези сгради са допълнени в действащия кадастрален и регулационен план на [населено място] и за тях не са налични строителни книжа. Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че в имота на ответниците /на регулационната линия с УПИ Х и УПИ ІХ/ е изградена едноетажна масивна сграда с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонни тухли с височина около 0.93 м. Същата е изградена върху изцяло каменните основи на второстепенна постройка, заварена към 1963 г., когато е одобрен действащият КРП на [населено място] и в него е нанесена паянтова плевня, висока около 6 м. Понастоящем височината е намалена от 6. 00 м. на 3, 63 м., а южната ограждаща каменна стена с дебелина 45 см, дължина 1078 см. и височина 220 см. е изцяло вградена в обема на видоизменената едноетажна масивна сграда със застроена площ 63 кв. м. При така приетото за установено въззивният съд е направил извод, че ищците са доказали и двете предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС за събаряне на процесната постройка, изградена на вътрешната имотна граница между имотите на страните от наследодателя на ответниците. Построяването на процесните постройки до каменната ограда обозначаваща имотната граница между имотите и плътно долепена до оградата представлява неоснователно действие, тъй като строежът на постройката е незаконен /без издадено строително разрешение/ и представлява нетърпим строеж. По смисъла на пар. 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г., търпими са строежите, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон /ЗУТ/. В случая процесната постройка е построена на мястото на съществуваща плевня, като липсват категорични данни това да е станало в периода 1984-1986 г., както твърдят ответниците. Дори да се приеме, че е построена към момента, сочен от ответниците, то същата не е била допустима съгласно действащите към момента на изграждането й или към настоящия момент разпоредби. Изграждането на постройките е било в нарушение както на действащите към горепосочения момент норми, така и към сега действащите. Съгласно чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г., отменена през 1995 г. второстепенни постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласието на собственика на съседния парцел.В имота на ищците няма изградена стопанска сграда на калкан към сградата на ответниците, а също и няма дадено от ищците или техните праводатели съгласие. Съдът е приел, че постройката пречи на ищците за пълноценното упражняване на правото им на собственост, защото е незаконно изградена, без съгласието им и при липса на необходимото отстояние от вътрешната имотна граница. С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните. Този правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС / напр.т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44/10.07.2020г. по гр.д.№ 1963/2019г., ІІ г.о.;решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011г. на ВКС, III г.о.; решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010 г на ВКС, IV г.о. /, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. В отклонение от тази практика въззивният съд е направил извод за основателност на иска, без да обсъди всички събрани доказателства, вкл. и тези, че процесната постройка е изградена на мястото на съществувала към 1963г. плевня. Предвид горното, Върховният касационен съд намира, че е налице основанието по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,