Определение № 4691 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 228/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Ответникът по касационната жалба Б. З. Л. с молба прави искане за изменение на определение № 1599/01.04.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските, като моли да й бъдат присъдени разноските в размер на 1200 лв. – адвокатско възнаграждение за представителството пред Върховния касационен съд. От ответника по молбата А. Т. Ф. е постъпил отговор, с която заявява становище за допустимост на молбата. По отношение на основателността й сочи, че в полза на Б. З. Л. е извършил паричен превод в размер на сумата 2762 лв. – представляваща платени разноски за трите съдебни инстанции, вкл. и за пред ВКС. В допълнителна молба Б. З. Л. потвърждава получаването на сумата, но моли съдът да се произнесе по молбата й с правно основание чл. 248 ГПК, тъй като, в противен случай, полученото от нея плащане би било без правно основание. Настоящият състав намира молбата за допустима - подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, при надлежна процесуална легитимация, представен е списък по чл. 80 ГПК. Молбата е основателна по следните съображения: С определение № 1599/01.04.2025 г. касационната жалба на А. Т. Ф. е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. Ответникът Б. З. Л. е представила отговор на жалбата, изготвен от адвокат Д.. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено възнаграждение в размер на 1200 лв., като изрично е посочено, че сумата е платена в брой и в тази част договорът има характер на разписка. Следователно са налице доказателства за извършения разход от ответника. С определението по чл. 288 ГПК обаче настоящият състав е пропуснал да ангажира отговорността на касатора по чл. 78, ал. 3 ГПК. Пропускът следва да се поправи при условията на чл. 248 ГПК. Воден от горното, съдът