Решение № 308 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 225/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2, изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. „Н”, представлявано от адв. М. К. срещу разпореждане №273/17.02.2010 год., постановено по гр.д. № 789/2009 год. на Окръжен съд гр. Б., с което е постановено връщане на касационна жалба вх. № 4223/30.12.2009 год. на Ю. - Благоевград срещу постановеното по делото въззивно решение №517/11.11.2009 год. С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че са изпълнени дадените от въззивния съд указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба. Частният жалбоподател счита, че преценката относно изложените в поправената касационна жалба основания за допустимост на касационното обжалване следва да бъде извършена от ВКС в производството по чл. 288 ГПК, а не от въззивната инстанция. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато на Благоевградския окръжен съд с указания. Ответникът по частната жалба - проф. д-р. С. Г. М., не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разп. на чл. 274,ал.2,изр.2 ГПК във вр. чл.274,ал.1,т.2 ГПК във вр. чл. 286,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че дадените от него указания във връзка с отстраняване нередовностите на подадена от Ю. „Н” касационна жалба не са отстранени с допълнително подадената от тази страна касационна жалба. Според въззивният съд касаторът не е посочил точно и не е обосновал основанията за допустимост на касационното обжалване, на които се позовава - най - общо се сочи основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, но без да е конкретизиран процесуалноправният или материалноправният въпрос, разрешен във въззивното решение, който би имал значение за развитие на правото и в какво се изразява това значение; касаторът не е приложил изложение на касационните основания в съответствие с изискването на чл. 284,ал.3 ГПК; не е представено и пълномощно за адвоката, който е подал жалбата. С оглед на това и на осн. чл. 286 ,ал.1,т.2 ГПК е постановил връщане на касационната жалба. Така постановеното разпореждане е неправилно. При неговото постановяване въззивният съд е навлязъл в преценка на съдържанието на представената допълнителна касационна жалба, извън предоставените му правомощия по чл. 285 ГПК, които се изчерпват с проверка на процесуалната редовност на жалбата: В изпълнение указанията на съда в представената допълнителна касационна жалба касаторът е посочил съществуващия според него материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което е поискал касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.3 ГПК. Дали този въпрос е прецизно формулиран и дали същият има белезите на въпрос, който е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и е обусловил изхода на спора, т.е. дали касаторът е формулирал въпрос съгласно изискванията на чл. 280,ал.1 ГПК, следва да се прецени от състав на ВКС в производството по чл. 288 ГПК. В случай, че касационната инстанция прецени, че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, касационното обжалване на решението няма да бъде допуснато. Последното изрично е посочено в ТР № 1/2009 год. на ОС ГК ТК / т.1 от мотивите /, където посочването на правния въпрос се разглежда като общо основание за допустимост на касационното обжалване и съответно неговото непосочване, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Обосноваността и съответно наличието на конкретното основание за допустимост на касационното обжалване – в случая това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, също е предмет на проверката по чл. 288 ГПК и се извършва от касационната инстанция. Не представлява нередовност на касационната жалба обстоятелството, че материалноправния въпрос и основанието за допустимост на касационното обжалване не са обективирани в отделно изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, ако същите се съдържат в самата касационна жалба. Въззивният съд неправилно е приел и това, че за подаване на касационна жалба следва да се представи отделно пълномощно при положение, че адвоката, чрез който жалбата е подадена, е бил упълномощен по делото да представлява страната – касатор до завършване на делото във всички инстанции. Обстоятелство, което се установява от представеното пред първата инстанция пълномощно. По изложените съображения обжалваното разпореждане е неправилно и подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на Благоевградския окръжен съд за администриране на подадената касационна жалба от Ю. „ Н. Р. ”. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.