Определение № 4361 от 13.12.2022 г. на ВКС по д. № 4246/2022 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Пазарджик и Районен съд – Пазарджик, повдигнат от последния с определение № 2299 от 09.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3473/2022 г. по описа на този съд. Административният съд е сезиран с молба от К. Д. И., понастоящем в Затвора – гр.Враца с правно основание чл. 207 ГПК за обезпечение на доказателства по бъдещ иск, който ще предяви срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за вреди по чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) – т. е. за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Иска се да бъдат съхранени видеозаписите от видеонаблюдението в Затвора – гр.Пазарджик за периода от 13.09.2022 г. до 13.10.2022 г., направени от следните камери: 1/ тези, находящи се в коридора на Първо отделение на затвора; 2/ всички тези, които се намират по пътя от Първо отделение до медицинския център на затвора; 3/ тези, монтирани в коридора, в който се помещава медицинския център на затвора. Твърди, че претенциите му по бъдещия иск са свързани с неизвършване на медицински прегледи, тъй като не бил посещавал медицинския център на затвора, за времето на престоя си там, съвпадащ с посочения по – горе период. За да прекрати делото при себе си и го изпрати по подсъдност на районния съд в гр.Пазарджик, административният съд в същия град е приел, че производството по обезпечение на доказателства – по чл. 207 ГПК се развива пред съда, който разглежда делото, а ако то още не е заведено – в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът. Изтъкнато е, че без оглед на бъдещия иск, предявим срещу ГДИН за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона, производството по чл. 207 ГПК е от компетентността на районния съд. Развити са аргументи, че последната не е предпоставена от факта дали бъдещото исково производство ще се развие пред общия (граждански) съд или административен съд, тъй като процесуалните действия, които следва да извърши районния съд са идентични и са подчинени на разпоредбите на ГПК. Затова след като не е образувано съдебно дело и с оглед правилото на чл. 208, ал. 1 ГПК е намерено, че молбата за обезпечение на доказателства следва да се разгледа от районния съд. Районният съд – Пазарджик от своя страна е приел, че няма компетентност да се произнася по молбата по чл. 207 ГПК. Счел е, че с такава разполага именно административния съд в града при позоваване на разрешението, дадено с определение № 27 от 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 27/2017 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС. Изложени са съображения, че при субсидиарната приложимост на уредените в ГПК производства и при свързаното тълкуване на нормите по чл. 128, ал. 1, т. 6, чл. 203, чл. 144 АПК и чл. 285 ЗИНЗС общата компетентност на административните съдилища да разгледат бъдещия иск за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона, обуславя и компетентността им да се произнесат по молбата за обезпечаването на доказателствата по този иск и в случаите, когато се касае за претенция, която предстои да се предяви. Мотивирани са доводи, че в случая преценката за допустимост и квалификацията на обстоятелствата, на които се основава бъдещия иск са изцяло в правомощията на съда, който е общо компетентен да го разгледа, съответно - гражданският или административният съд, съобразно правилата за разпределение на общата компетентност между гражданските и административните съдилища. Поради това, общо компетентният съд е надлежният орган, властен да реши от една страна - необходимо ли е обезпечението, поискано по реда на чл. 207 ГПК, налице ли е обезпечителна нужда, а от друга страна - относими ли са доказателствата, чието предварително събиране се иска за висящия или бъдещ спор и налага ли се провеждане на производството по чл. 207 и сл. ГПК. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигната препирня за подсъдност намира следното. С влизане в сила на АПК редът за разглеждане на споровете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, е уреден по принципно нов начин, като компетентен да разглежда същите вече е административният съд. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Горното правило въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI-та „Производства за обезщетения“ от АПК, като допустимостта на осъдителната претенция е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по съответния ред – арг. чл. 204, ал. 1 АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по чл. 203, ал. ал. 1 АПК се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Производствата по тези закони срещу държавата и общините за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност са регламентирани като искови, по които компетентен е административният съд и за които са приложими правилата на АПК. Предвид исковия характер на производството по чл. 284 и сл. ЗИНЗС извън няколкото процесуални норми в АПК (чл. 204 - чл. 207), субсидиарно приложение съгласно препращащото правило по чл. 144 АПК намират нормите на ГПК, т. е. и тези по чл. 207 и сл. ГПК за обезпечаването на доказателства. Субсидиарната приложимост на ГПК и обстоятелството, че компетентен да разгледа иска по главното производство (предявимия иск срещу ГДИН за вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС) е административният съд обуславят извод, че именно той е компетентен по молбата за обезпечение на доказателства по бъдещия иск. Защото преценката за допустимост и основателност на молбата за обезпечение се извършва именно с оглед на фактите по делото, изтъкнати като основание на бъдещия иск. В този смисъл, преценка и квалификация на обстоятелствата по бъдещия иск може да направи единствено съдът, който е общо компетентен да го разгледа, съответно - гражданският или административният съд, съобразно правилата за разпределение на общата компетентност между гражданския и административния съд. Именно в правомощието на този съд е да прецени необходимо ли е подобно обезпечение на доказателства, каквото е заявено с молбата по чл. 207 ГПК и дали е налице обезпечителна нужда, респ. относими към бъдещия или висящия спор ли са доказателствата, чието предварително събиране се иска, за да се проведе такова производство (така определение № 6 от 25.01.2016 г. по адм. д. № 31/2014 г. и определение № 27 от 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 27/2017 г. и двете по описа на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС). В обобщение, съставът на ВКС и ВАС приема, че молбата по чл. 207 ГПК за обезпечение на доказателства по бъдещия осъдителен иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС следва да се разгледа от компетентния да се произнесе по иска административен съд в Пазарджик. Воден от горното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС,