Определение № 396 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2958/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 86120/24.08.2020 г., подадена лично от Т. Д. П., притежаващ юридическа правоспособност, против определение № 6575/05.05.2020 г. постановено по гр. д. № 2317/2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 5026990/17.02.2020 г. срещу определение № 36739/10.02.2020 г. по гр. д. № 18210/2019 г. на СРС, с което е върната исковата молба. Жалбоподателят не оспорва допуснатите формални грешки, но счита, че е следвало да му бъде указано да отстрани същите. Посочва още, че Софийският градски съд е върнал делото на Софийския районен съд, което е неправилно, защото са пристрастни към своя колега. В изложението за допускане на касационно обжалване, се твърди, че е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като неправилно е върнато делото на Софийския районен съд, а това индицирало предубеденост. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че жалбоподателят не е сезирал съда с редовна искова молба, като в хода на производството не е изпълнил дадените му указания съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4и т. 5 ГПК.. В допълнение е прието, че жалбоподателят търсел защита срещу ответника за дискриминация, използвайки език, недопустим за употреба в гражданския процес. Позовавайки се на трайната практика на европейския съд по правата на човека, въззивният съд формирал решаващ извод, че използването на недопустим, обиден или заплашителен език представлява основание за недопускане на жалбата до разглеждането ѝ по същество – чл. 35, т. 3, б. „а“ КЗПЧОС. По тези съображения частната жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение следвало да бъде оставена без уважение. При тези решаващи правни изводи на въззивния съд, настоящият състав счита, че обжалваното определение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както жалбоподателят твърди. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и предпоставя необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о,