Определение № 392 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 702/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ч. Ф.,С. Т. Ф., В. Т. К., М. Л. Ф., Х. Л. Ф., И. Л. Ф. и Т. К. Ф., всички чрез процесуалния им представител адвокат К. И., срещу въззивно решение № 6597/20.09.2019г. по гр.д.№7110/2012г. на Софийски градски съд. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията по чл.280,ал.1,т.1,т.2,т.3 и ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се поставят следните въпроси: 1.Отнася ли се изискването на ТР №1/1995г., ОСГК за възможност за обособяване на самостоятелен УПИ до реституирания имот, ако същият никога не е бил регулиран; 2.Съществува ли самостоятелно и подлежи ли на реституция от гл.т.на ТР№1/1995г., ОСГК, свободната от суперфициарното пространство част от нерегулиран имот, застроен частично след незаконното отнемане от държавата; 3.Може ли съдът да презюмира липса на самостоятелност на терена за реституция, поради факта на построяване на сгради, без да изследва въпроса конкретно. Сочи се, че свободните части са от неурегулирани имоти с големи празни площи, които се държат от тримата ответници, които съдът произволно ги е приел за части от сгради. Това води до очевидна неправилност на обжалваното решение. Освен това по тези въпроси е налице противоречие с ТР№1/1995г., ОСГК. В хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК е решен въпрос № 4 - Подлежи ли на реституция част от неурегулиран имот, която не попада в суперфициарното пространство на сградите, построени върху отнетия бивш имот.С твърдение за противоречие с конкретни решения на ВКС се поставят въпроси: 5.Пречка ли са за реституция построените в част от бившия отнет имот сгради, когато другата част от имота е свободна и ненужна за функционирането на последните; 6.Следва ли ответникът по иск за собственост, основан на реституция, да докаже, че цялата площ на владяния от него имот е необходима за функционирането на сградата; 7.Следва ли да се уважи иск за собственост, основан на реституция в случая когато построените след отнемането на имота сгради, впоследствие са погианли; 8.Следва ли да се уважи иск за собственост, основан на реституция в случая, в който постройките върху терена са незаконни и паянтови и не съставляват сграда по смисъла на закона; 9.Следва ли въззивният съд да предприеме съответни процесуални действия по установяване обема на правото на строеж върху сградите, построени в имота след отнемането; 10.Възстановена ли е собствеността върху отнет имот, който съществува реално до размера, в който е отчужден, макар и в рамките на по-голям имот; 11.Следва ли да се реституира земя, застроена преди или след влизане в сила на реституционния закон. Прилагат се решения на ВКС. Ответникът по касация „Химатех“АД, гр. София, оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Ответникът по касация Столична община оспорва жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК. Ответникът по касация „Сектрон“ ООД, гр.София, оспорва касационната жалба в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК. Ответникът по касация „Озмар“ ООД не изразява становище. Третото лице помагач на „Химатех“ АД - държавата, представлявана от миниктъра на финансите, оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение от 08.11.2011г. по гр.д.№ 10399/2004г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от настоящите касатори против Столична община искове по чл.108 ЗС относно част от 3470 кв.м. от УПИ * – за производство, складове и офиси, находящ се в квартал16, м.“Н.“, заедно с находящите се в тази част постройки, по чл.59 ЗЗД- обезщетение за лишаване от ползване и по чл.86 ЗЗД; против „Озмар“ ООД и „Сектрон“ ООД искове по чл.108 ЗС относно част от 2370 кв.м. от УПИ * - за производство, складове, магазини, офиси, обществено обслужване, трафопост и ПГ, находящ се в квартал 16, местност „Н. ", заедно с находящата се в тази част масивна сграда, по чл. 59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; против „Химатех“ АД искове по чл. 108 ЗС относно част от 2900 кв.м. от УПИ * - за производство, складове и офиси, находящ се в квартал 16, местност „Н.“, заедно с находящата се в тази част масивна сграда, по чл. 59 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД. Въззивният съд е обсъдил подробно приетите по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. няколко СТЕ. Приел е от представените нотариални актове,че наследодателят на ищците И.Ф.И. е придобил половината от нива, находяща се в землището на [населено място], м. „С.“, цялата по нотариален акт три дка., 864 кв.м. от нива, находяща се в землището на [населено място], м. „С.“, цялата с площ от 3,6 дка и нива, находяща се в землището на [населено място], м.„М.“ с площ от 7 дка. По заявление от 24.09.1948г. на Държавна чорапена фабрика „Братя Мутафчиеви“, оценителна комисия по чл. 139 от Закона за благоустройството е определила цени на частни и общински места и сгради в квартал № *, парцел *, в местността С. ,като място в парцел * от квартал * по плана на С. -, което по регулация се отчуждава от имота на наследниците на И.Ф.И. се придава към горепосоченият парцел при оценка 5,00 лева на кв.м. С Постановление от 05.07.2004 г. на СГС по т.д. № 16/1995 г. по искане на синдика на „Българска кожухарска индустрия“ ЕАД/н/ и документи за извършена продажба чрез търг с явно наддаване е възложен в собственост на „Озмар“ ООД и „Сектрон“ ООД недвижим имот, представляващ поземлен имот № 50, попадащ в УПИ * и УПИ * от кв.16 и УПИ * от кв.18, местност Н.“ и улична регулация по плана на [населено място], с площ 18 960 кв.м. при подробно посочени граници,ведно с построените в имота сгради:административна сграда на 2 етажа със застроена площ 557.50 кв.м.,битова-столова със ЗП 635.50 кв.м., административна сграда на 2 етажа със ЗП 537 кв.м., производствено-котелно със ЗП 310 кв.м., склад със ЗП 731 кв.м., склад със ЗП 205 кв.м., склад кухня ЗП 162.50 кв.м., гараж със ЗП 210 кв.м., портиерна-павилион“Б.“ със ЗП 20 кв.м., пералня със ЗП 112.50 кв.м., склад със ЗП 266 кв.м., склад със ЗП 384 кв.м., трафопост със ЗП 30 кв.м. и комин с височина 60 м. С договор от 30.06.2009 г.,вписан в Службата по вписвания, е извършена доброволна делба на описания по-горе имот възложен в съсобственост на двете дружества,като съгласно Решение № 24 по Протокол № 32/10.12.2011г. на СОС,Заповед № 74/18.01.2006г. и Заповед № РД-09-50-797/09.07.2007г. от имота са образувани самостоятелни имоти /подробно описани/. От заключението на СТЕ, приета в първоинстанционното производство/, е установено, че съгласно регулационна преписка № 509/1948г. от имоти с планоснимачни номера * и *, собственост на И.Ф.И., са отнети съответно 1400 кв.м. и 6 кв.м. и са придадени към парцел *, кв. 11 по РП от 1947г. Съгласно комбинирана скица спорният имот по действащия РП от 2001 г.,изменен 2007 г., попада с част в УПИ * за производствени складове и офиси на „Химатех“ АД - с площ от около 2 900 кв.м. От тази площ около 1050 кв.м. са заети от монолитна двуетажна сграда-химическа лаборатория. Частта от процесния имот, която попада в УПИ * за производство, складове, офиси, магазини, обществено обслужване,ТП и ПГ на „Озмар“ ООД и „Сектрон“ ООД, е с площ от около 2400 кв.м. От тази площ около 340 кв.м. са заети от монолитна едноетажна сграда. Частта от процесния имот, която попада в ПИ с пл.№ */УПИ */, е с площ от около 3 400 кв.м. Изброените в плановете сгради в този терен са разрушени към момента. Към датата на изготвяне на експертизата върху спорния имот попадат три сгради, както следва: в УПИ * за производство, складове и офиси на „Химатех“ АД попада масивна двуетажна стопанска сграда с монолитна стоманобенотова конструкция и застроена площ от около 650 кв.м. и височина на сградата от около 9 метра. Заедно с прилежащия терен, тази сграда заема около 1050 кв.м. от процесния имот. Сградата е построена през 1970 г. по одобрени проекти от 1966 г. и съгласно проектната документация е била предназначена за цех за сребърен нитрат. Установява се още, че в УПИ * за производство, складове и офиси на „Химатех“ АД, попада и полумасивна едноетажна жилищна сграда от сглобяеми елементи с площ от около 24 кв.м. и височина около 3 м., заедно с прилежащия терен тази сграда заема около 48 кв.м. от процесния имот. Сградата е построена през 1970 г. В УПИ * за производство, складове, офиси, магазини, обществено обслужване, ТП и ПГ на другите две дружества попада масивна едноетажна сграда със застроена площ от около 200 кв. м. и заедно с прилежащия терен тази сграда заема около 340 кв.м. от процесния имот. Съгласно заключението на приетата в хода на въззивното производство допълнителна единична СТЕ процесните имоти са с планоснимачни № * и № * по КП на [населено място], м. „Г. И.“ към 1947 г., по РП от 1959 г. те попадат в кв. 21, частично в парцел, отреден за кожухарска фабрика и в парцел за химическа фабрика. След приемането на действащия към момента регулационен план попадат частично в УПИ *, *, * и * в кв. 16, отредени за производство, складове и офиси. В процесните имоти са били изградени дванадесет на брой сгради. За сграда № 2 /“Цех за сребърен нитрат“/ има налични строителни книжа. По действащия към момента РП сграда № 12 попада в УПИ * в кв. 16, а останалите сгради в * – „за производство, складове и офиси“. В процесните имоти няма свободни от застрояване площи, които да се обособят в самостоятелни УПИ. По всички регулационни планове от 1947 г. до настоящия момент, процесните имоти, попадат в парцели, предвидени за промишлено строителство и след като има построени сгради в имотите, то цялата територия на отделните парцели се счита застроена с изпълнено комплексно мероприятие. Според тройната СТЕ, приета във въззивното производство, в процесните имоти има пространства без сграда, но тези пространства не могат да бъдат определяни като свободни и от тях да се образуват самостоятелни ПИ или УПИ. Съгласно Наредба № 7 ПНУТ, в различните територии производствени зони се предвиждат площи за нуждите на промишлените предприятия, освен за производствени предприятия и тяхното разширение и реконструиране, така и за открити складови площи за суровини и готова продукция, за паркинги за транспорт и товароподемна механизация, за паркинги за лични автомобили на персонала, за площи за обслужващи и административни сгради, контролно-пропусквателни пунктове и др., поради което не може да се приеме, че пространства, в които в момента няма сгради са свободни. От пространствата в процесните имоти, в които няма сгради не могат да се образуват самостоятелни ПИ или УПИ, поради изискването на чл. 14, ал. 4 ЗУТ.Приетата във въззивното производство нова тройна СТЕ е изготвила графичен документ, чрез който да се покаже разположението на процесните имоти спрямо нанесените имоти и сгради в КК. Съгласно заключението между имот пл. № * и улицата от изток е разположен имот № * с площ около 1150 кв.м., който не е част от имотите, описани в документите за собственост на наследодателя на ищците. Според вещите лица в процесните имоти има три свободни от застрояване части, които обединени заемат площ от 5341 кв. м. Според вещите лица може да се образува нов имот, без това да е свързано с изискване да имат достъп до улица. Урегулирането му се постига чрез изменение на действащия ПУП на основание § 5, т. 24 от ДР на ЗУТ и § 2, ал. 9 от ПЗР на ЗУЗСО. Въззивният съд е приел от правна страна, че соченото от ищците основание на правото на собственост – реституция по силата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ не е налице. Тъй като по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (в сила от 22.11.1997 г.) възстановяване правото на собственост върху отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред недвижими вещи, настъпва по право, за установяване материалната легитимация на ищците следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се осъществили всички материални предпоставки, обуславящи възникването на правото им да бъде реституиран процесния имот: - 1.имотът да е отнет без законово основание или да е отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините или от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.; 2. при влизането на закона в сила имотът да е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, както и да съществува реално до размерите, в които са отчуждени; 3. имотът да е бил отнет от ищците или от техен праводател - чл. 3, ал.1 ЗВСОНИ и бившите собственици да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. В случая по делото е установено, че процесните имоти са били собственост на наследодателя на ищците.Установено е и отнемането на имота в случаите, визирани в чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ. С регулационен план, одобрен със заповед № 380/07.10.1959, процесните имоти попадат в кв. 21, частично отреден за кожухарска фабрика и частично за химическа фабрика. Частта от процесните имот, попадаща в сегашния УПИ *, е представлявала част от дълготрайните материални активи на държавно дружество „Българска кожухарска индустрия“ ЕАД, в тази част на имота през 1961 г. е построена монолитна едноетажна сграда,а имотът е бил отразен в баланса на дружеството, включен е в масата на несъстоятелността на същото и осребрен за удовлетворяване кредиторите в производството по несъстоятелност. За да настъпи реституционния ефект, имуществото трябва да съществува реално в размерите, в които е отчуждено. Тази предпоставка за настъпване на реституцията не е установена по делото. За настъпването на реституцията е необходимо одържавеното имущество да съществува като обект на правото на собственост и извършените промени, свързани с предназначението му или вида, са без правно значение за действието на реституцията. Когато обаче имотът е променен след одържавяването в степен такава, че да не представлява вече същият обект на право на собственост, то е налице пречка за възстановяването му в полза на бившите собственици. В този смисъл, ако върху одържавения имот е извършено застрояване съобразно дадените указания с т. А.2. от ТР № 1/1995 г. следва да се съобразят разпоредбите на ЗС, определящи отношението между постройката и земята, върху която тя е изградена и при застрояване на имота изградената постройка придобива главно значение, а теренът- несамостоятелно и обслужващо. Той не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот, независим от сградата върху него. В този случай имотът съществувал преди застрояването, вече реално не е същият и ако одържавеният имот към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е застроен, следва да се приеме, че възстановяване на собственост не настъпва. В случаите на частично застрояване на отчужден имот, ако останалата незастроена част може да се обособи самостоятелен имот, респективно при имот в регулация - да е достатъчна съобразно ЗТСУ за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен парцел, така отделната част отговаря на законното изискване имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. В този случай се възстановява собствеността върху останалата незастроена част от имота.По делото е установено, че процесните имоти са били застроени в периода след одържавяването им /кожухарска фабрика и химическа фабрика за сребърен нитрат/. От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, изготвени в хода на въззивното производство /единична и тройна/ въззивният съд е приел за установено, че процесните имоти са изцяло застроени, използваеми, не съществуват в размерите на отчуждаването и от тях не може да се обособи част, която да отговаря на изискванията за самостоятелен поземлен имот- УПИ. Приел е, че не може да се обоснове извод за наличие на възможност да бъде обособен самостоятелен обект от имота. В тази връзка не е възприел заключението на новата /последна във въззивното производство/ тричленна експертиза, относно възможност за обособяването на парцел с площ, достатъчна за образуване на самостоятелен парцел, тъй като тази част представлява единно цяло с останалата част от промишлената база и с оглед естеството ѝ отделянето на такава част от имота би довело до невъзможност останалата част да обслужва обществените потребности, за които имотът е отреден. По отношение законността на извършеното върху процесния имот въззивният съд е приел, че от предствените доказателства за изграждане на сграда с идентификатор **** /построена във връзка с реконструкция на ДИП „Асен. Златаров“ – Гара Искър на основание Позволителен билет № 304/12.05.1966 г., издаден от СГНС – Управление „Архитектура и благоустройство“ за строеж на цех за сребърен нитрат/, съгласувани проекти за обект „Реконструкция на ДИП „Асен Златаров“, Генплан и вертикална планировка, озеленяване, питеен водопровод, производствен водопровод и площадков канал, външни В и К връзки и външно ел. захранване на сграда за пълначно на етер, то извършеното върху процесните имоти строителство след одържавяването им е законно и въз основа на издадени за целта разрешителни документи. Наличието на предпоставките за възстановяване на правото на собственост по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ се преценява към датата на влизане в сила на закона и предвид установеното по делото обстоятелство, че към този момент процесните имоти са били изцяло застроени, използваеми и променени след одържавяването им в степен такава, че не представляват вече същият обект на право на собственост, то по отношение на същите е налице пречка за възстановяването в полза на наследниците на бившия собственик. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/2006 г., ако в резултат на благоустройствени изменения отнетият без основание имот се е трансформирал, той ще подлежи на реституция само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията, а с оглед на всички данни имотът не съществува реално в размера, в които е отчужден, застроен е, няма самостоятелен характер и представлява обслужващ терен към мероприятието, което е осъществено върху него. Имотът е обслужващ по отношение на сградите, които към 1997 г. съществуват. Поради липсата на тази предпоставка за реституция,не може да се приеме, че тя не е налице в полза на ищците по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Съобразно чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. Съобразно чл.280,ал.1,т.2 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл в противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз. По отношение основанието по чл.280,ал.1, т.2 ГПК касаторите не сочат конкретни актове. В разглеждания случай поставените въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Те не могат да се приемат като релевантни правни въпроси. Касаторите ги поставят при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд и не е обсъждана от него /въпроси №1, №2, №5, №7, №8, №10 и №11/, освен това някои от тях са въпроси по съществото на спора, касаят основателността на предявения иск във връзка с установените по делото факти и обстоятелства /№3, №4, №6/, а други са изцяло неотносими от гл.т. на решаващите изводи на въззивния съд и очертания пред него предмет на спора /№9/. Ето защо и посочените решения на ВКС не могат да се приемат като относими. Доколкото може да се обобщи, че въпросите са свързани с предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, кога се приема, че незаконно отчужденият имот не съществува в същия вид и дали несъобразяването на изискванията за законност на строежите, извършени в незаконно отнети имоти, е пречка за настъпване на реституцията, следва да се има предвид, че даденото от въззивния съд решение относно наличието на предпоставките за възстановяване собствеността по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ към релевантния момент е в съответствие с ТР №6/2006г., ОСГК. В съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в него, както и в ТР№1/1995г., ОСГК, е прието, че макар да е налице незаконно отнемане, то осъщественото съгласно техническите експертизи строителство не е незаконно и имотът не съществува в размера, в който е бил отнет. Съобразена е задължителната съдебна практика в цитираните ТР, съгласно която целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /предвидено допълнително реституционно основание с §1,ал.2 ПЗР ЗОСОИ /ДВ, бр.107/18.11.1997г./ е осъществена, когато имотът съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет или отчужден не по установения ред. Трябва да бъдат съобразени промените в имота с оглед допустимостта на тяхното реституиране. Целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Ако те физически или правно са изгубили тази самостоятелност, не би могло да бъдат възстановени на собствениците им. Новото строителство в незастроен имот е пречка за неговата реституция, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост, съобразно нормативите за устройство на територията, в какъвто смисъл са разрешенията, дадени в т.1 и т.2 от ТР№1/1995г., ОСГК, ВКС. Реституцията е изключена, когато върху отнетата земя е осъществено законно строителство и обектът не съществува до размера, в който е бил отнет от държавата. Ако отнемането без законово основание или отчуждаване не по установения законов ред не води до реално придобиване на собствеността от държавата, като юридически собствеността се запазва от носителя на правото, това не означава, че изградените от нея строежи са незаконни поради това, че са изградени от несобственик. Разграничението на незаконните от законните строежи в такива имоти като условие за възстановяване на собствеността върху земята, поради това, че осъщественото законно строителство изключва реституцията /обектът е променен и не съществува до размера, в който е отнет/, следва да се сведе до несъобразяването с формални изисквания за законност на строежите. Несъобразяването с тези изисквания за законност на строежите в имоти – незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред, обуславят приложението на чл.2, ал.6 ЗОСОИ. В противен случай - при законност на строежите, за реституцията на имота са приложими постановките на т.1 и т.2 ТР№1/1995г., ОСГК. Във връзка с указанията, дадени с това ТР, въззивният съд е обсъдил релевантните факти, установени по делото, във връзка със застрояването на имота след отнемането и преди влизане в сила на реституционния закон и възможността да се обособи незастроената част като самостоятелен имот в регулация. Приел е, че процесните имоти са изцяло застроени, използваеми, не съществуват в размерите на отчуждаването и от тях не може да се обособи част, която да отговаря на изискванията за самостоятелен поземлен имот- УПИ. Не може да се обоснове извод за наличие на възможност да бъде обособен самостоятелен обект за образуване на самостоятелен парцел, тъй като тази част представлява единно цяло с останалата част от промишлената база, имотът е обслужващ по отношение на построените след одържавяването му сгради, съществуващи към момента на влизане в сила на реституционния закон. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Аргументацията на това основание от страна на касаторите не може да предпостави извод за порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на прпоцесуалните действия на съда и доказателствения материал. Няма данни за значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски, съгласно представените доказателства, както следва: на „Сектрон“ ООД – 1400 лева, на „Химатех“ АД – 6000 лева /за адвокатско възнаграждение/ и на Столична община – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.