Определение № 365 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Длъжниците В. Г. Т. и Г. Ц. Ц. обжалват определение № 1/ 02.01.2014 г. по ч. гр. д. № 1233/ 2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд за допускане до незабавно (предварително) изпълнение издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на [фирма] по ч. гр. д. № 1959/ 2013 г. по описа на Софийски районен съд. С определение № 216/ 14.04.2014 г. касационното производство по двете частни жалби е спряно до приключване на тълкувателно дело № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. По тълкувателното дело е постановено ТР № 4/ 2014 г. ОСГТК на ВКС. Следователно е отпаднала привременната пречка за касационното производство. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК на касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат определения на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи развитието на делото и определенията, с които се дава решение по съществото на други производства. С обжалваното пред ВКС определение въззивният съд потвърждава разпореждането на заповедния за допускане на незабавно (предварително) изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Т. решения са задължителни за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Като резултат от извършеното нормативно тълкуване настоящият състав е длъжен да приеме, че т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС се инкорпорира в съдържанието на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и има действие от 01.03.2008 г. – датата, на която влезе в сила ГПК от 2007 г. Частната жалба е с недопустим предмет. При тези мотиви, съдът