Решение № 5896 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12194/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Казанлък, представляван от председателя на Общинския съвет, подадена чрез адвокат З. Йовчева, срещу решение № 4087 от 20.10.2025 г., постановено по адм. д. № 500/2025 г., по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменено Решение № 441, прието с Протокол № 34 от извънредно заседание на Общински съвет – Казанлък, проведено на 22.04.2025 г., за повторно приемане на Решение № 410, прието с Протокол с Протокол № 32 от редовно заседание на ОбС Казанлък на 27.03.2025 г. В касационната жалба се извежда довод за неправилност на съдебното решение поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. Спoред касатора, с извършената промяна на начина на трайно ползване на имотите, предмет на решението на общинския съвет, същите са поставени извън обхвата на чл. 3, ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и по отношение на същите няма сила ограничението, въведено с чл. 25, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), поради което не съществуват законови пречки за промяна на статута им от публична общинска собственост в частна такава. По изложените съображения изразява искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването областния управител на област Стара Загора срещу Решение №441, прието на заседание Общински съвет Казанлък, проведено на 22.04.2025 г., с което повторно е прието Решение №410 от 27.03.2025г. на ОбС Казанлък. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Областен управител на област Стара Загора, представя подробен писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява искане обжалваното решение на Административен съд – Стара Загора да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение на Административен съд – Стара Загора е отменено Решение № 441, прието с Протокол № 34 от извънредно заседание на Общински съвет – Казанлък, проведено на 22.04.2025 г., за повторно приемане на Решение № 410, прието с Протокол с Протокол № 32 от редовно заседание на ОбС Казанлък на 27.03.2025 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Решение № 441 е прието след изпълнение на процедурата по чл.45, ал.6-7 от ЗМСМА. Заповедта на областен управител на област Стара Загора за връщане за ново обсъждане на Решение № 410 е била получена в Общински съвет Казанлък на 09.04.2025 г., докладвана на председателя на Общинския съвет на 16.04.2025 г. и решението е било включено за повторното му обсъждане, ведно с доклада за вземане на решение на извънредно заседание на Общинския съвет, проведено на 22.04.2025 г., което е в срока по чл.45, ал.7 от ЗМСМА, след отправена покана до общинските съветници съдържаща предложение за дневния ред, в който под т.1 е включен докладът на председателя на Общински съвет Казанлък с проект на решение за повторно гласуване на решение №410 от заседание на 27.03.2025 г. Върнатото за ново разглеждане решение № 410 е разгледано на заседанието на общинския съвет в град Казанлък на 22.04.2025 г., на което от общо 37 съветници са присъствали 29. Прието е, че е спазено изискването за поименно гласуване, като решението е прието с 26 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“, поради което е направен извод, че същото е взето при необходимия кворум и мнозинство, с поименно гласуване, при спазване нормите на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, от компетентен орган, защото именно съответният Общински съвет разполага с установеното в закона правомощие да взема решения по управление за общинско имущество, вкл. и такова за промяна характера/вида на общинска собственост за даден недвижим имот, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, както и в необходимата писмена форма. На заседанието на Общински съвет Казанлък от 22.04.2025 г. е гласувано Решение №441 за повторно приемане на решение № 410. Съдът обосновава извод, че трите имота, посочени в решението са със статут на публична общинска собственост, с трайно предназначение – земеделска земя и това е така включително до датата на протокола по чл.78, ал.4 от ППЗСПЗЗ, одобрен от Началник Общинска служба Земеделие Казанлък, като с протокола е променен единствено начинът на трайно ползване (НТП), като от „пасище, мера“ е определен на „нива“, но промяна на предназначението на земите в тази процедура не е настъпила. Изложени са доводи, че с факта на промяна на начина на трайно ползване на земеделската земя от „мера и пасище“, т.е. с предназначение за паша на добитък, в „нива“ не се променя нейното предназначение, тъй като тази територия ще се ползва пак в очертаното в чл. 2, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) предназначение на земеделските земи. Промяната на трайното ползване на земеделската земя е в рамките на едно и също нейно предназначение, на земеделска територия и това е в съответствие с целта на закона, очертана в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и прогласена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ, съгласно която земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Между страните не се спори, че ПИ идент. 40292.100.9 с площ от 8389 кв.м. по КККР на град Крън е актуван като публична общинска собственост с Акт за публична общинска собственост (АПОС) №708, съставен на 15.05.2020 г., като имот с трайно предназначение на територията земеделска земя и с НТП пасище, възстановен с план за земеразделяне, ПИ идент. 40292.108.2 с площ от 1377 кв.м. по КККР на гр. Крън е актуван като публична общинска собственост с АПОС №1049, съставен на 26.11.2024 г., като имот с трайно предназначение на територията земеделска земя и с НТП нива, шеста категория, ПИ идент. 40292.106.49 с площ от 3522 кв.м. по КККР на гр. Крън е актуван като публична общинска собственост с АПОС №1048, съставен на 26.11.2024 г., като имот с трайно предназначение на територията земеделска земя и с НТП нива, шеста категория. От страна на кмета на община Казанлък е подадено заявление вх. № ПО -21-700 от 04.09.2024 г. до началника на Общинска служба Земеделие Казанлък за изпълнение на процедура по чл.78а от ППЗСПЗЗ, във връзка с което е назначена комисия, съставен е протокол № ПО-21-700 от 04.09.2024 г., с който е установено, че на терен начинът на трайно ползване на трите процесни имота е „нива“ и е взето решение да се отрази смяна на НТП по отношение на тези имоти от „пасище“ на „нива“. На заседание на Общински съвет Казанлък на 26.09.2024 г. е внесен доклад от кмета на общината с проект на решение за даване съгласие за промяна НТП от „пасище, мера“ в НТП „нива“ на посочените по-горе три имота, което гласувано и прието с Решение № 262, като с т. I общинските съветници са гласували промяна НТП на трите имота от „мера, пасище“ на „нива“, а в т. II с решението имотите са обявени за частна общинска собственост. Това решение е върнато от областния управител със Заповед № АК-01-Зд-21/10.10.2024г. в частта на т. II за ново обсъждане. С Решение № 287 от заседание на Общински съвет на 31.10.2024 г. е гласувана отмяна на същата. От страна на кмета на община Казанлък е изготвен доклад и е предложен за разглеждане на заседание на Общинския съвет за гласуване на решение за промяна на статута на ПИ идент. 40292.100.9, идент. 40292.108.2 и идент. 40292.106.49 от публична общинска собственост за частна общинска собственост. На заседание на Общински съвет Казанлък, проведено на 27.03.2025 г. е прието Решение №410 по Протокол № 32, с което ПИ идент. 40292.100.9, ПИ идент. 40292.108.2 и ПИ идент. 40292.106.49 са обявени за частна общинска собственост, тъй като са с променен НТП – от „пасище, мера“ в „нива“. Със Заповед № Ас-01-ЗД-18 от 08.04.2025 г. на областния управител на област Стара Загора Решение №410 по Протокол № 32 от 27.03.2025 г. е върнато за ново обсъждане от Общински съвет Казанлък. С Решение № 441 по Протокол № 34 от 22.04.2025 г. на ОбС Казанлък повторно е прието Решение № 410/27.03.2025 г. Със Заповед № Ас-01-ЗД-21 от 08.05.2025 г. на областния управител на област Стара Загора Решение № 441/22.04.2025 г. на Общински съвет Казанлък е оспорено като незаконосъобразно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОбС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Няма спор, че решението на Общинския съвет Казанлък за промяна на вида собствеността се взема в качеството му на колективен орган на местното самоуправление и в този случай общинският съвет упражнява властническа компетентност по управление на имота. Обаче, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, общинския съвет е взел решение за промяна характера на собствеността от публична в частна върху имотите, без да е изложил мотиви за промяна на предназначението им, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗОбС. Прието е, че е налице промяна в начина на трайно ползване на имотите, предвид което същите са загубили публичния си характер на ползване и е отпаднало предназначението им по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС. Правилно административния съд е приел, че възможността за промяна на характера на общинската собственост от публична в частна е свързано с промяна на нейното предназначение, очертано в чл. 3, ал. 2 от ЗОбС, както и че съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, предназначението на земеделските земи е за растителна продукция и за паша на добитък, като промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя от това за паша на добитък в нива обосновава извода, че земята ще продължава да се ползва съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ. Промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя позволява за определен времеви период същата да се ползва като нива, но това не изключва възможността същата тази земя да се ползва отново като пасище, мера. Правилни са и изводите на административния съд, че промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя не води до промяна на характера на собствеността, тъй като приемането на такова следствие ще предостави възможност, чрез заобикаляне на закона, общинските земеделски земи да бъдат отчуждавани. Действащият понастоящем и към момента на постановяване на обжалвания акт, текст на чл. 25 ЗСПЗЗ също допуска промяна на предназначението на мери и пасища, но само по изключение - при осъществяване на някоя от хипотезите по ал. 3 на чл. 25, когато те могат да бъдат обявени за частна общинска собственост по реда предвиден в ЗОбС, и след като са изпълнени специалните изисквания, установени с чл. 25, ал. 5 - ал. 9 ЗСПЗЗ, /които разпоредби изрично отграничават предназначението и начина на трайно ползване на имотите/. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал. 3 случаи. В разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ законодателят изрично е направил разграничение между предназначение и начин на трайно ползване на имотите. Посоченото законово ограничение е залегнало и в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОбС, съгласно която имотите и вещите – публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОбС, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Законодателят свързва възможността за промяна на характера на общинската собственост от публична в частна единствено с промяна на нейното предназначение, очертано в чл. 3, ал. 2 ЗОбС. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и за паша на добитък. Следователно предназначението на земеделските земи е очертано в две насоки: едната е производство на растителна продукция, а другата е за паша на добитък. Промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя от това за паша на добитък /мера и пасище/ в нива означава, че земята ще се ползва отново в очертаното в чл. 2, ал. 2 ЗОЗЗ предназначение на земеделските земи. В този смисъл промяната на трайното ползване на земеделската земя е в рамките на едно и също нейно предназначение, дефинирано от закона. Този извод е в съответствие с целта на закона, очертана в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗОбС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и прогласена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ, съгласно която земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Целта на закона е да ограничи хипотезите, в които се допуска промяна на характера на общинската собственост, за да се запази тя за задоволяване на нуждите на населението. Промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя позволява за известен период от време отредените за мери и пасище земи да се ползват като земеделска земя за производство на растителна продукция. Но това не е пречка впоследствие тази земя отново да бъде ползвана като мера и пасище. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния и процесуалния закон, не се установяват сочените с касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 102 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,