Определение № 75 от 21.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 120/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу определение № 2609 от 07.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 2538/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение от 14.06.2021 г. по т. д. № 751/2020 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ против „Ву Кафе“ ЕООД иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН вр. § 1, т.7 от ДР на ЗБН. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил характера на разпоредбата на § 3 ПЗР на ЗИД ЗБН, обн. ДВ, бр.22/2018 г., с която е изменен чл.62, ал.1 ЗБН и срокът за предявяване на искове за попълване на масата на несъстоятелността е удължен от 2 на 5 години, както и обстоятелството, че в конкретния случай искът е предявен след влизане в сила на законодателното изменение. Поддържа се, че процесуалноправните разпоредби от категорията на § 3 ПЗР на ЗИД ЗБН се прилагат и към правоотношения, предмет на неприключили по време на влизането им в сила съдебни дела, тъй като с тях се въвежда по-съвършена процедура и те са в интерес на правните субекти. Излагат се аргументи, че приетото от Конституционния съд на РБ /КС на РБ/ Решение № 8 от 27.05.2021 г. действа занапред и с оглед на това действителността на процесуалното действие - предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелността в срока по чл.62, ал.1 ЗБН, изменен с § 3 ПЗР на ЗИД ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г./, следва да се преценява към момента на извършването му, когато е била действаща разпоредбата на § 7 ПЗР ЗИД ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г./. Навеждат се и доводи, че обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна няма за последица недопустимост на производството по надлежно предявения иск с правно основание чл.60а ЗБН, а има значение за основателността на иска. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното определение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Препис от частната касационна жалба е връчен по реда на чл.50, ал.4 ГПК на ответника „Ву Кафе“ ЕООД - [населено място], който не е подал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - София е констатирал, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ против „Ву Кафе“ ЕООД с правна квалификация чл.60а, ал.1 ЗБН, предявен на 24.04.2020 г. в рамките на преклузивен срок, определен с § 3 ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр.22/2018 г./, с който е изменен чл.62, ал.1 ЗБН относно сроковете за предявяване на искове за попълване на масата на несъстоятелността, въз основа на § 7 ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр.22/2018 г./, според който изменението на закона се прилага и за откритите до влизането му в сила производства по несъстоятелност. След като е съобразил, че с Решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ, влязло в сила на 12.06.2021 г., разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г., доп. ДВ, бр.33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г./ е обявена за противоконституционна, въззивният съд е формирал извод, че образуваното въз основа на обявената за противоконституционна разпоредба производство е недопустимо, тъй като е образувано по иск, предявен извън преклузивния двугодишен срок по чл.62, ал.1 ЗБН в приложимата преди изменението от ДВ бр.22/2018 г. редакция. Недопустимостта на производството е мотивирана от въззивния съд и с разясненията, дадени в Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, съобразно които по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Предвид обстоятелството, че производството е започнало въз основа на обявена за противоконституционна разпоредба, съдът е приел, че регулиращото действие на разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН е преустановено по отношение на него и последиците от обявяване на противоконституционността се изразяват в неприлагане на разпоредбата, което води до недопустимост на предявения иск. Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от Апелативен съд - София определение не следва да се допуска до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са обуславящи за изхода на делото и попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „ 1. Какъв е характерът на нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН - процесуален или материален; 2. Намира ли правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК предявеният иск; 3. Обявяването на противоконституционността на чл.60а, ал.1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до предявен осъдителен иск; 4. Допустимо ли е прекратяване на производството и връщане на исковата молба в случай на обявена противоконституционност на законовата норма, на която се е позовал ищецът в исковата молба, на етап от развитие на съдебното производство, когато липсва доклад по делото и спорът не е квалифициран от съда като такъв по обявената за противоконституционна законова разпоредба; 5. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правната норма, на която се е позовал същият в исковата молба“. Първите два въпроса, както и въпросът по т.4, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода на делото, тъй като не са обсъждани от въззивния съд при формиране на решаващите му правни изводи за недопустимост на производството по иска с правно основание чл.60а, ал.1 ЗБН. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е произнасял по отговорността на страните за разноски, поради което последният въпрос от изложението също не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Формулираният в т.3 въпрос е значим за изхода на делото, но по отношение на него не е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отговор на въпроса за правните последици на решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а от ЗБН, спрямо заверените искови производства е даден с постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК и чл.290 ГПК определение № 60239/14.06.2021 г. по ч. т. д. № 902/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 60167/22.12.2021 г. по т. д. № 1284/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 158/03.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, I т. о., и решение № 60142/25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, I т.о. В цитираните съдебни актове е възприето разрешението, че предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна, исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими. Разрешението е мотивирано с правилото на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията на РБ и с произнасянето в Решение № 22/1995 г. по к. д. № 25/1995 г. на КС на РБ, че правният ефект на решението на Конституционния съд за обявяване на един закон /или разпоредба от закон/ за противоконституционен се изразява в неприлагането на закона от деня на влизане на решението в сила, като от този момент насетне законът /разпоредбата/ престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата правна уредба. Съобразено е и решение № 3/28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на КС на РБ, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага /като според мотивите към решението „не се прилага“ означава, че макар да не е отменен, този закон фактически не е част от приложимото право и няма правна сила/. Изразено е разбиране, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „К.“ АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, сочена за основание /правопораждащ факт/ на претендираното с исковете вземане, но и на възможността синдиците да търсят вземането по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с твърдените в исковата молба правни последици. Формираната практика на ВКС по релевантния за изхода на делото правен въпрос се споделя от настоящия съдебен състав, а нейното съществуване прави неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обжалваното определение е съобразено с посочената практика, поради което няма основание да се допуска до касационно обжалване. Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска и на поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице поради „приетата недопустимост на иска без наличие на доклад от съда и правна квалификация от една страна, и приетата недопустимост на осъдителен иск, какъвто е допустим по чл.124, ал.1 ГПК“, не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Поради това въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение,