Определение № 454 от 09.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 237/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./. Образувано е по касационни жалби на Н. Д. М. /починал в хода на делото и с конституиран наследник по закон Д. Н. М./, С. Д. М., К. Д. М., Г. Д. Г. и М. С. Г. срещу решение № II-131 от 11.09.2017 г. по в.гр.д.№ 1603 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав. Ищецът Н. Д. М. /починал в хода на делото и с конституиран наследник по закон Д. Н. М./ обжалва решението на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е обезсилено решение № 1175 от 15.07.2016 г. по гр.д.№ 7925 от 2013 г. на Бургаския районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от Н. Д. М. против Л. Д. Х., А. Г. Х., Д. Г. Г., С. А. Х., С. Л. Х., М. Л. И., Г. Д. Г., В. С. Д., В. М. Д., Н. Д. Н., [фирма], М. С. Г., Н. П. В., М. А. Ш., А. Д. Т., Д. А. Т., И. Х. Т., И. Н. К., Д. Д. Д.- П., К. Н. П., Н. С. К. и З. Г. Л.- К. иск за делба на 15 самостоятелни обекта /жилища/ в жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1 по кадастралната карта на [населено място], Бургаска област, одобрена със заповед № РД-18-60 от 04.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и делото в тази част е върнато на Бургаския районен съд за произнасяне по предявения иск за делба на цялата жилищна сграда. В жалбата на Н. М. се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с решение № 49 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 549 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следния правен въпрос: представляват ли нови имоти по смисъла на чл.341, ал.2 ГПК самостоятелните обекти на собственост в една жилищна сграда и отнася ли се за тях предвидената в същия законов текст преклузия относно крайния момент, до който могат да бъдат въведени като предмет на иска за делба, при условие че с исковата молба същата жилищна сграда е въведена като предмет на делбата ? Главно встъпилите лица С. Д. М. и К. Д. М. обжалват решението на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е обезсилено решение № 1175 от 15.07.2016 г. по гр.д.№ 7925 от 2013 г. на Б. районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от С. Д. М. и К. Д. М. против Н. Д. М., Л. Д. Х., А. Г. Х., Д. Г. Г., С. А. Х., С. Л. Х., М. Л. И., Г. Д. Г., В. С. Д., В. М. Д., Н. Д. Н., [фирма], М. С. Г., Н. П. В., М. А. Ш., А. Д. Т., Д. А. Т., И. Х. Т., И. Н. К., Д. Д. Д.- П., К. Н. П., Н. С. К. и З. Г. Л.- К. иск за делба на 15 самостоятелни обекта /жилища/ в жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1 по кадастралната карта на [населено място], Бургаска област, одобрена със заповед № РД-18-60 от 04.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и делото в тази част е прекратено. В жалбата на С. М. и К. М. се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с решение № 49 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 549 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следния правен въпрос: представляват ли нови имоти по смисъла на чл.341, ал.2 ГПК самостоятелните обекти на собственост в една жилищна сграда и отнася ли се за тях предвидената в същия законов текст преклузия относно крайния момент, до който могат да бъдат въведени като предмет на иска за делба, при условие че с исковата молба същата жилищна сграда е въведена като предмет на делбата ? Ответниците Г. Д. Г. и М. С. Г. обжалват решението на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отменено частично решение № 1175 от 15.07.2016 г. по гр.д.№ 7925 от 2013 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], м.“М.“, с площ от 389 кв.м., представляващ имот с идентификатор 67800.503.260 по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-60 от 04.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В жалбата на Г. Г. и М. Г. се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с решение № 2 от 26.03.2009 г. по гр.д.№ 197 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следния правен въпрос: кога е налице валидно вписване на искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и по-конкретно валидно е такова вписване, при което по записванията в нотариалните книги е невъзможно да се узнае за заведеното дело ? Ответниците Л. Д. Х., А. Г. Х., Д. Г. Г., С. А. Х., С. Л. Х., М. Л. И., В. С. Д., В. М. Д., Н. Д. Н., [фирма], Н. П. В., М. А. Ш., А. Д. Т., Д. А. Т., И. Х. Т., И. Н. К., Д. Д. Д.- П., К. Н. П., Н. С. К. и З. Г. Л.- К. не вземат становище по жалбите. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване счита следното: I. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА Н. Д. М. /починал в хода на делото и с конституиран наследник по закон Д. Н. М./: За да постави решението си за обезсилване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Н. Д. М. иск за делба на 15 обекта в жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1 по кадастралната карта на [населено място] и за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Н. М. иск за делба на 15 самостоятелни обекта в сградата с идентификатор 67800.503.264.1 е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск: с исковата молба и допълнителна молба от 19.05.2014 г. Н. М. е предявил иск за делба на цялата сграда, с твърдения, че тази сграда не е етажна собственост и впоследствие не е изменял, поправял или допълвал исковата си молба, нито е направил искане по чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбената маса на други имоти. Според съда, искането на Н. М. в молбата от 03.12.2015 г. се явява преклудирано, тъй като е направено след първото по делото съдебно заседание, поради което съдът не е следвало да се произнася по него. Решението на Бургаския окръжен съд в тази част противоречи на посоченото решение № 49 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 549 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., в което е прието, че ако е налице несъответствие в описанието на имотите в исковата молба, в решението по допускане на делбата и в решението за извършване на делбата, което не сочи на произнасяне по предмет, различен от заявения с исковата молба /включително и когато допуснатите до делба имоти са описани като новообособени/, това не обосновава недопустимост на съдебното решение по допускане или по извършване на делбата. В случая първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като няма несъответствие между имотите, за които е предявен иска за делба и за които е постановено решението. Касае се само за различно описание на тези имоти: в исковата молба се претендира за делба на цялата сграда с идентификатор 67800.503.264.1, а в решението на първоинстационния съд до делба са допуснати всички 15 самостоятелни обекти, изградени в тази сграда. Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд по този иск следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора Н. М. правен въпрос: представляват ли нови имоти по смисъла на чл.341, ал.2 ГПК самостоятелните обекти на собственост в една жилищна сграда и отнася ли се за тях предвидената в същия законов текст преклузия относно крайния момент, до който могат да бъдат въведени като предмет на иска за делба, при условие че с исковата молба същата жилищна сграда е въведена като предмет на делбата ? II. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА С. Д. М. И К. Д. М.: За да постави решението си за обезсилване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от С. М. и К. М. иск за делба на 15 обекта в жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1 по кадастралната карта на [населено място] и за прекратяване на делото в тази част въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд по този предявен от С. М. и К. М. иск е недопустимо, тъй като не са били налице предпоставките на чл.225, ал.1 ГПК за допускане на главното встъпване в делбата на С. М. и К. М.. Съдът е приел, че те нямат правен интерес от такова встъпване, тъй като твърдят, че са съсобственици на отделните обекти в жилищната сграда с идентификатор 67800.503.264.1 /обекти с идентификатори от 67800.503.264.1.1. до 67800.503.264.1.15 включително/, които не били прехвърлили на ищеца Н. М. с договора за замяна от 06.11.2009 г., а тези обекти са извън предмета на иска за делба /в първоначалната искова молба Н. М. претендирал за делба на жилищната сграда, а не на отделни обекти в нея/. Решението на Бургаския окръжен съд в тази част също противоречи на посоченото решение № 49 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 549 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., в което е прието, че ако е налице несъответствие в описанието на имотите в исковата молба, в решението по допускане на делбата и в решението за извършване на делбата, което не сочи на произнасяне по предмет, различен от заявения с исковата молба /включително и когато допуснатите до делба имоти са описани като новообособени/, това не обосновава недопустимост на съдебното решение по допускане или по извършване на делбата. В случая жалбоподателите имат правен интерес от главно встъпване по делото, тъй като твърдят, че са съсобственици на отделните обекти в сградата, чиято делба претендира Н. М. с първоначалната искова молба /обекти с идентификатори от 67800.503.264.1.1. до 67800.503.264.1.15 включително/, поради което произнасянето на първоинстанционният съд по предявения от тези главно встъпили лица иск за делба е напълно допустимо. Поради това тази касационна жалба на С. Д. М. и К. Д. М. също следва да бъде допусната до касационно разглеждане. III. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА Г. Д. Г. И М. С. Г.: За да постави решението си за допускане на делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], Бургаска област, м.“М.“, с площ от 389 кв.м., представляващ имот с идентификатор 67800.503.260 по кадастралната карта на града, въззивният съд е приел, че този имот е съсобствен между Г. и М. Г. в режим на СИО и при квота 19/22 ид.ч. и и Н. М. при квота 3/22 ид.ч. Приел е, че Н. М. е придобил горепосочените 3/22 ид.ч. от имота на основание влязло в сила на 14.05.2009 г. решение по чл.19, ал.3 ЗЗД № III-250 от 06.01.2009 г. по в.гр.д.№ 1028 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд и нотариален акт за замяна № 167 от 06.11.2009 г. Съдът е отбелязал, че исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД по горепосоченото дело е била вписана на 22.06.2005 г. /преди сключването на договора за доброволна делба между част от наследниците, вписан на 16.09.2005 г./, отбелязано е било и влязлото в сила решение за обявяване на предварителния договор за окончателен /на 12.06.2009 г./ Следователно вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е запазила оповестително-защитното си действие по чл.114, б.“б“ ЗС по отношение на всички трети лица и придобитите вещни права след вписването на тази искова молба не могат да се противопоставят на ищеца. Няма противоречие между решението на Бургаския окръжен съд в тази негова част и посоченото от касаторите решение № 2 от 26.03.2009 г. по гр.д.№ 197 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което е прието, че третите лица могат чрез азбучния регистър и партидната книга да узнаят, че срещу лицето, с което възнамеряват да сключат имотна сделка, и за същия имот има извършени вписвания на други актове от други лица и че когато по записванията в нотариалните книги такова узнаване е невъзможно, следва да се приеме, че няма валидно вписване. В обжалваното решение съдът не е приел, а и по делото не е било установено, че страните по договора за доброволна делба не са имали възможност да узнаят за завеждането на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. Напротив, прието е, че тази искова молба е била надлежно вписана в Службата по вписванията преди сключването на договора за доброволна делба, поради което страните по този договор са имали възможност /при извършена от тях проверка в Службата по вписванията/ да узнаят за завеждането на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Поради това не е налице посоченото от касаторите Г. Г. и М. Г. основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната от тези касатори част. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение