Определение № 95 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6695/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С. М. Т. и В. Т. К. от гр.В.Т. са подали касационна жалба вх.№ 8376 от 19.08.2013 год. срещу въззивното решение № 360 от 12.07.2013 год. по в.гр.дело № 316/2013 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 81 от 21.01.2013 год. по гр.дело № 1725/2012 год. на Великотърновския районен съд и е отхвърлен установителния иск за собственост върху ¼ ид.ч. от югозападната сутеренна стая с кухненски бокс, коридора, санитарния възел и избата, находящи се в сутеренния етаж на къщата, както и върху ½ ид.ч. от тавана, а така също и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на установителния иск за разликата над ¼ до цялата собственост върху югозападната сутеренна стая с кухненски бокс в сутеренния етаж; за разликата над ¼ до претендираните ½ ид.ч. от собствеността върху коридора, санитарния възел и избата в сутеренния етаж, както и в частта за присъдените по делото разноски. Поддържа се, че в частта за ½ ид.ч. от тавана въззивното решение е недопустимо (а и неправилно), а в останалите обжалвани части – неправилно. Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешавани въпроси от съдилищата и следните въпроси, които според жалбоподателите, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: а/ допустимо ли е въззивният съд да отменя като неправилно, валидно и допустимо първоинстанционно решение в част, за която няма въззивна жалба? б/ допустимо ли е наследниците на етажен съсобственик да придобият по наследство идеални части от помещения в сграда в режим на етажна собственост, която идеална част е от помещения, които са: обща част на сградата, вкл. на наследения от тях самостоятелен обект или обслужващо складово помещение /чл.40 ЗУТ/, вкл. за наследения самостоятелен обект /жилище/ в сградата или жилищни помещения, различни от горните, които не са самостоятелен обект; в/ допустимо ли е при надстрояване на сграда и създаване на етажна собственост между етажните собственици да се извърши сделка с идеални части от складово помещение с цел осигуряване на складово помещение за всеки от обектите в етажната собственост и г/ допустимо ли е лице-етажен собственик да придобие чрез сделка идеална част или цяло помещение, което не е самостоятелен обект и което не е обща част по естество или по предназначение; не е задължително принадлежащо като складово помещение към жилището на друг етажен собственик. К. са посочили и представили решения на ВКС и на съдилища от страната. Касационна жалба вх.№ 8377 от 19.08.2013 год. са подали Д. С. Р. и И. К. Т. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на установителния иск за собственост на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 10447.514.17, целият с площ 408 кв.м., заедно с целия втори жилищен етаж от построената в този имот къща, както и в частта за присъдените разноски. Поддържат се оплаквания, че в частта за целия втори етаж от къщата, искът е недопустим, а в частта за ½ ид.ч. от поземления имот – неоснователен. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпроси относно: правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост; за последиците от непредставяне от ищеца на данъчна оценка или на пазарна цена и за определянето на цената на иска при представена данъчна оценка за част от квадратурата на имота; противоречи ли решението, което е без тълкуване по смисъла на чл.20 ЗЗД, при спор относно предмета на договор за продажба, с оглед индивидуализацията на същия, на решение № 38 от 27.02.2012 год. по гр.дело № 1227/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. К. се позовават и на определение № 422 от 18.03.2011 год. по гр.дело № 538/2011 год. на Софийския апелативен съд; определение от 07.02.2011 год. по гр.дело № 137/2011 год. на Пловдивския апелативен съд; определение от 08.04.2009 год. по гр.дело № 231/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд; определение от 17.04.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Габровския окръжен съд и определение № 2313 от 30.03.2010 год. по гр.дело № 2774/2009 год. на Благоевградския районен съд. По касационна жалба вх.№ 8376 от 19.08.2013 год. на С. М. Т. и В. Т. К. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявения установителен иск за собственост върху ½ ид.ч. от тавана на къщата. С решението на първата инстанция искът по отношение на претендираното право на собственост върху ½ ид.ч. от тавана на къщата е бил уважен. Въззивна жалба срещу решението в тази му част не е подадена, поради което в тази част следва да се допусне касационно обжалване, за да се провери допустимостта на въззивното решение /чл.281, т.2 ГПК/. Към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са приложени 14 бр. съдебни актове на Върховния съд и на Върховния касационен съд, както и 5 бр. решения на окръжни и районни съдилища от страната, на които касаторите основават твъденията си за противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и противоречиво разрешавани материалноправни въпроси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. В изложението не е посочено конкретно кое разрешение, възприето от въззивния съд на кой/кои/ съдебен акт на ВКС противоречи, нито кои от приложените съдебни актове формират противоречива съдебна практика по определен процесуалноправен или материалноправен въпрос. Анализът на приложените към изложението актове на Върховния съд, Върховния касационен съд и на окръжни и районни съдилища показва следното: Липсва противоречие с тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 год. по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК на ВС. По отношение на процесния таван въззивният съд е приел, че представлява обща част от сградата и не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. В. съд е възпроизвел т.4 от диспозитива на тълкувателното решение и е съобразил останалите указания на ОСГК на ВС /т.т.1-3 от диспозитива/. Посочил е, че като обща част на етажните собственици, таванът следва техните права в съсобствеността, т.е. те имат дял в общите части, съразмерен между стойностите на помещенията, които притежават. Решение № 52 от 02.02.2011 год. по гр.дело № 1896/2009 год. на ВКС, І г.о. се позовава на т.р.№ 34/1983 год. Решение № 861 от 14.11.1986 год. по гр.дело № 492/1986 год. на ВС, І г.о. не е пряко относимо към настоящия казус. Същото касае допустимост на доброволна или съдебна делба на съсобствено жилище, при която е възможно придаване на част от едното съседно жилищно помещение към другото. Посочено е и че е допустимо да се придобие по давност една стая от едно жилище, ако както останалата част от същото жилище, така и съседното жилище, към което тя е придадена, отговарят на законовите изисквания и за тази промяна е утвърден архитектурен план. В. решение не противоречи и на решение № 556 от 24.12.1989 год. по гр.дело № 492/1989 год. на ВС, І г.о., според което, ако избеното помещение е единственото складово помещение на жилището, не може да бъде обект на придобивна давност самостоятелно – без придобиване собствеността върху жилищния обект, към който то принадлежи. Н. към настоящия казус е и решение № 325 от 23.04.1993 год. по гр.дело № 963/1992 год. на ВС, І г.о., с което е приета за нищожна доброволна делба на помещения, които не са били обособени като самостоятелни жилища, а и в единия дял/две стаи/ няма обслужващи помещения – кухня, баня, клозет. Прието е, че е налице и владение на идеални части и придобиване на собствеността върху целия апартамент по давност от страните. С решение № 1266 от 07.07.1995 год. по гр.дело № 1439/1994 год. на ВС, ІV г.о. се приема, че не съществува забрана да се придобие по давност мазе, щом в сградата и двете страни притежават апартаменти и мазета. Решението на ВС, ІV г.о. не е относимо към процесния казус /в същия смисъл е и решение № 394 от 22.10.2010 год. по гр.дело № 185/2010 год. на ВКС, ІІ г.о./. Същото се отнася и за решение № 585 от 06.11.2003 год. по гр.дело № 248/2003 год. на ВКС, І г.о., както и за решение № 207 от 16.06.2011 год. по гр.дело № 867/2010 год. на ВКС, І г.о. С първото се приема, че принадлежащите към първия жилищен етаж две избени помещения, намиращи се в полуподземния етаж на сградата, макар и да са преустроени и ползвани като жилища, съставляват принадлежност към жилището – чл.37 ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ – чл.98 ЗС. Второто решение приема, че лица, притежаващи самостоятелни жилищни обекти в сградата, могат да придобият собствеността върху обособените достатъчно на брой складови помещения, намиращи се в избата посредством всеки от предвидените в чл.77 ЗС способи. В този смисъл е и решение № 189 от 09.07.2012 год. по гр.дело № 107/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. – за придобиване по давност на принадлежащо към самостоятелно жилище в сграда – етажна собственост таванско помещение. Н. е и решение № 371 от 14.02.2012 год. по гр.дело № 84/2011 год. на ВКС, ІІІ г.о., което касае разпореждане с обект, обособен с построяването на сградата като таванско жилище, отчуждено от държавата като самостоятелен имот, отделно или заедно с други етажи, реституирано съгласно ЗВСОНИ на собственика на сградата във вида, в който е отнето. Определение № 1135 от 01.12.2010 год. по гр.дело № 867/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., което е по чл.288 ГПК не следва да бъде коментирано, тъй като по същото дело е постановено решение № 207 от 16.06.2011 год., което е разгледано по-горе. В контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не биха могли да бъдат преценявани представените към изложението решения на окръжни и районни съдилища от страната, за които няма данни, че са влезли в законна сила. С оглед наличието на многобройна съдебна практика, вкл. на Върховния съд и на Върховния касационен съд по въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, същите въпроси не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не обосновават необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение, извън частта, с която е отменено решението на първата инстанция и е отхвърлен у становителния иск за собственост на ½ идеална част от тавана на къщата, за да се провери допустимостта на съдебния акт в тази му част. По касационна жалба вх.№ 8377 от 19.08.2013 год. на Д. С. Р. и И. К. Т. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първите три въпроса, формулирани с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са свързани с правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост на недвижим имот /раздел І, т.т.1-3/. К. не сочат коя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 хипотези е налице и за кой от въпросите се отнася. Трите въпроса изразяват по-скоро становище на жалбоподателите по допустимостта на въззивното решение /чл.281, т.2 ГПК/, но не могат да обосноват хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото не се прави позоваване на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или на противоречиво разрешаван от съдилищата процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Жалбоподателите не твърдят, че е налице непълнота, неяснота или противоречие в процесуалноправната уредба на установителния иск, което да налага разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. Същото важи и за въпросите по т.т.4-5 от изложението, с тази разлика, че би могло да се предположи, че някой от приложените съдебни актове /определения на апелативни, окръжни и районни съдилища/ се отнася и за процесния случай. Прегледът на петте определения, обаче не дава основание да се приеме, че е налице противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът за цената на иска в случая е бил разрешен окончателно в заседанието на Великотърновския районен съд на 26.09.2012 год., в съответствие с правомощията на първата инстанция по чл.70, ал.1 ГПК. Независимо от това, с определения от 24.04.2013 год. и от 03.07.2013 год. въззивният съд е приел, че е обвързан от отразената в удостоверенията актуална данъчна оценка на процесните имоти и не е в компетентността на съдебните инстанции да преизчисляват посочената от административните органи оценка. В процесния случай, въпросът за цената на иска е бил разрешен окончателно в срока по чл.70, ал.1 ГПК и не подлежи на преразглеждане. В приложените определения на районни, окръжни и апелативни съдилища са разгледани различни хипотези на определяне цената на исковете в зависимост от представени пред първата инстанция удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти и са постановени по висящ процесуалноправен спор за родовата подсъдност на делото. Т. противоречие на въззивното решение с решение № 38 от 27.02.2012 год. гр.дело № 1227/2011 год. на ВКС, ІІ г.о./т.6 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ касае оплакването по т.3 от жалбата срещу правилността на извода на въззивния съд, че с алеаторния договор, предмет на нотариален акт № 52, т.8, нот.дело № 2706/16.11.1992 год., е прехвърлена ¼ ид.ч. от втория етаж на сградата. Решението на ВКС, ІІ г.о. припомня постоянната практика на върховната съдебна инстанция по приложението на чл.20 ЗЗД – при търсене на действителната обща воля на страните по договора се съобразяват обстоятелствата при сключването му, както и изявленията и поведението на страните, предшестващи и последващи сключването на договора. Само по себе си решението на ВКС, ІІ г.о. не може да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не се отнася до аналогична хипотеза, а проверка на оплакването за нарушение на чл.20 ЗЗД би могла да се извърши само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с оплакването за неправилност на извода, че съдебната делба по гр.дело № 749/1977 год. на Великотърновския районен съд е нищожна. Не се сочи и задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК или противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, които да обосноват допустимост на касационното обжалване. В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на Д. С. Р. и И. К. Т.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.