Определение № 1268 от 08.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1984/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. Д. срещу определение № 697 от 28.09.2023г. по ч.т.д. № 436/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което, като е обезсилено определение от 20.06.2023г. по т.д. № 188/2023г. на Окръжен съд – Варна, е прекратено производството по молбата на касатора от 20.06.2023г. за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по делото. Оплакванията на П. Л. Д. в подадената жалба са, че по делото няма доказателства да са правени усилия съдебните книжа да му бъдат връчени лично, за да се премине на връчването на друго лице, макар и родител. Съдебните книжа не са били връчени в пълен обем, а е връчено едно съобщение без към него да е имало приложени съдебни книжа, исковата молба и приложенията към нея. Съдебните книжа не са редовно връчени, както повелява разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, за да започне да тече срок за отговор. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Формулираният от касатора въпрос е: Бил ли е жалбоподателят редовно уведомен за пропускането на срока с оглед спазване на срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК за подаване на молбата за възстановяване и следва ли срокът за физическите лица за подаване на отговор по исковата молба да бъде двуседмичен или едномесечен, както повелява нормата на чл. 131, ал. 1 от ГПК? От насрещната страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не е подаден отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Производството пред Окръжен съд – Варна е било образувано по искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу П. Л. Д. с предявени искове по чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума от 27 215 лева, със законната лихва за забава от 31.03.2023г. до окончателното плащане. Като е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК (търговски спорове), с определение от 12.04.2023г. първоинстанционният съд е постановил връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника за отговор в двуседмичен срок съобразно чл. 367 от ГПК. Определението от 12.04.2023г. е било връчено на постоянния адрес на касатора – ответник в [населено място] чрез майка, живуща на адреса, на 19.04.2023г. С определение по чл. 374, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК от 09.05.2023г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 20.06.2023г. с изготвяне на проект на писмен доклад и произнасяне по посочените и представените от застрахователното дружество доказателства. Изрично в определението на първоинстанционния съд е било отразено, че в срока по чл. 367 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Определението от 09.05.2023г. също е било връчено чрез майката на касатора на адреса в [населено място] – на 12.05.2023г. В насроченото открито съдебно заседание П. Л. Д. се е явил лично и с упълномощен адвокат. Не е възразил за редовното си призоваване. Поискал е, освен другото, да се възстанови срокът за подаване на отговор на исковата молба, тъй като е бил в чужбина, където работи. Майка му е получила някакво определение на съда, но не е имало приложени искова молба и документи. Застрахователното дружество е възразило по възстановянването на срока. Първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата на касатора за възстановяване на срок в откритото заседание на 20.06.2023г., като я е оставил без уважение. Приел е, че съобщението за определението от 12.04.2023г. е било връчено на постоянния адрес на П. Л. Д. чрез неговата майка и в съобщението е било удостоверено прилагането на препис от исковата молба с приложенията, а на 28.04.2023г. касаторът е посетил сградата на съда и е получил книжата. По подадена от П. Л. Д. въззивна частна жалба определението от 20.06.2023г. на Окръжен съд – Варна е било обезсилено и производството по чл. 64 от ГПК – прекратено. С обжалваното по настоящото дело определение въззивният съд е приел, че молбата на касатора от 20.06.2023г. за възстановяване на срока за отговор на исковата молба на застрахователното дружество е била просрочена. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ГПК молбата за възстановяне на срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая това е било с връчването на 12.05.2023г. на определението на първоинстнационния съд от 09.05.2023г., съдържащо изрично отбелязване, че в срока по чл. 367 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Уведомяване за пропускане на срока може да се извърши с нарочен акт на съда, но и с връчване на друг акт, в който се съдържа такава констатация, както и на акт, с който се прилагат правните последици от пропускането на срока. При тези установени обстоятелства поставеният от касатора въпрос в частта следва ли срокът за физическите лица за подаване на отговор на исковата молба да бъде двуседмичен или едномесечен, не е въпрос от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Въззивното определение е постановено в производство по чл. 66, ал. 2 от ГПК, като решаващите изводи на съда са по приложение на разпоредбата на чл. 64, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Прието е, че молбата от 20.06.2023г. на касатора за възстановяване на срока за отговор на исковата молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е просрочена, тъй като още на 12.05.2023г. той е бил уведомен за пропускането на срока – с получаване на определението на първоинстанционния съд от 09.05.2023г., съдържащо констатация, че отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК не е подаден. Въззивният съд не е излагал и не е дължал излагането на съображения за това какъв е бил срокът за отговор на исковата молба на застрахователното дружество и дали делото е трябвало да бъде разглеждано по общия ред или по реда на търговските спорове. Въпросът на касатора в частта бил ли е редовно уведомен за пропускането на срока с оглед спазване на срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК за подаване на молбата за възстановяване, е фактологичен и свързан с правилността на обжалваното въззивно определение, поради което отново не е правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл също е Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС (т.1.). По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна. Воден от горното съдът