Определение № 5600 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Индра Системас С.А. с ДДС № [номер] със седалище в Мадрид, Испания, депозирана чрез адв. Александров, адв. Александрова и адв. Димова, против Решение, обективирано в писмо № 20-26-80/06.03.2024 г. на Министъра на отбраната на Р България, във връзка с избор на изпълнител на инвестиционен проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“ – придобиване на седем бр. 3D радари- 5 броя радари за далечно откриване и 2 броя радари за близко откриване, формиращи основно радарно покритие, и интегрирана логистична поддръжка за тях“. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като се иска отмяната му. След преценка на характера на обжалвания акт, административния орган, доказателствата по административната преписка и изискванията на АПК относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. С Решение №8 от 23.04.18 г. по к. д. №13/2017 г., КС на РБ е дал задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като е посочил, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." От мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд, правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125 ал. 2 от Конституцията са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност –чл. 25 ал. 1 от Закона за администрацията /ЗА/, за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – на чл. 25 ал. 2 от ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Упражненото от страна на Министъра на отбраната в конкретния случай правомощие, е свързано с възможността за издаване на Окончателно решение по оценка и класиране на постъпили оферти по проект „Придобиване на нови триизмерни радари“, издадено във връзка с процедура, развила се при условията на чл. 149 ал.1 т. 2 от ЗОП, т.е. обявяване на резултат от проведена състезателна процедура за доставка на определен вид оборудване. В случая, централният едноличен орган с обща компетентност не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а провежда процедура, насочена към осигуряване на възможността на повереното му за ръководство министерство, да осъществява специфичната си дейност, чрез набавяне по съответния ред на необходимата му техника и оборудване. Обстоятелството, че процедурата се провежда по ред, съобразен с разпоредбата на чл. 149 ал. 1 т. 2 от ЗОП не променя нейния характер. С оглед на описаното, спорът за законосъобразност на обжалвания пред съда акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд, който следва да разреши всички засегнати от жалбоподателя въпроси, включително и тези, касаещи допустимостта и редовността на подадената жалба. За да определи местно компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 133 ал.1 от АПК. С оглед на факта, че седалището на жалбоподателя е в чужбина, то спорът е местно подсъден на Административен съд – София град. Водим от горното и на основание чл. 135 ал.2 във вр. с чл. 132 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение