Определение № 3078 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 386 от 27.03.2023г. постановено по гр.д. № 3218/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263067 от 13.05.2021г. по гр.д. № 11606/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от СД „ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху изнесения на публична продан имот по изп. дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ С. П. № *, а именно: първи и два частични административни етажа от сграда с идентификатор ****, находяща се в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 2644 кв.м., не принадлежи на „Исма” ЕООД - длъжник в изпълнителното производство. Касационната жалба е подадена от ищеца СД „ХИК-91-Пацев с-ие”. За обосноваване допускането на касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ в производството по несъстоятелност приложими ли са правилата на чл. 368 ТЗ (касаторът вероятно има предвид чл. 638 ТЗ) по отношение на всички изпълнителни производства или само по отношение на тези, образувани от кредитори на несъстоятелния длъжник; 2/ приложимо ли е правилото на чл. 717н ТЗ по отношение на продаден в несъстоятелността недвижим имот, възбранен в полза на трето лице за дълг на праводател на несъстоятелния длъжник; 3/ какво означава „противопоставими на длъжника права“ по смисъла на чл. 717з, ал.1 ТЗ - дали всякакви субективни права или само правата, които купувачът от проданта придобива; 4/ в производството по несъстоятелност оправомощен ли е синдикът да преценява включването и изключването на имущества от масата по несъстоятелността въз основа на евентуална относителна недействителност на транслативни сделки, с които тези имущества са придобити от праводатели на несъстоятелния длъжник или от самия него; 5/ липсва ли процесуална възможност кредитори на праводател на несъстоятелния длъжник, обезпечени с възбрана върху негово (впоследствие на несъстоятелния длъжник) имущество, да реализират вземанията си в хода на производството по несъстоятелност; 6/ припокриват ли се по съдържание обезпечителната и изпълнителната възбрана; 7/ кого ползва обезпечителната възбрана - кредиторът, по чието искане е наложена или всички взискатели в изпълнителното производство при реализиране на правата на обезпечения кредитор по нея. Спрямо поставените въпроси се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както и очевидна неправилност. Ответниците И. Л. С. и И. П. С. представят отделни писмени отговори, изготвени от пълномощника им адв. К. М., които са с идентично съдържание. Молят да не се допуска касационно обжалване.Претендират разноски. Ответникът „Исма“ ЕООД чрез пълномощника адв. М. също изразява становище да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Производството е по иск по чл. 440 ГПК, предявен от СД„ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. за установяване, че първият ответник, като длъжник в изпълнително производство, не е собственик на недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението за удовлетворяване вземане на кредиторите И. П. С. и И. Л. С.. Производството по изпълнителното дело е спряно като обезпечение на настоящия иск. Ищецът твърди, че е собственик на спорните имоти, които е придобил в откритото производство по несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД. Счита, че наложената по-рано обезпечителна мярка - възбрана върху имотите не му е противопоставима на основание чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, респ. чл. 717з, ал. 1 ТЗ. От фактическа страна е безспорно установено следното: На 08.08.2013г. е вписана възбрана върху процесния имот по персоналната партида на собственика „Исма” ООД за обезпечаване на предявени от ответниците-физически лица И. П. С. и И. Л. С. срещу дружеството искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 129, ал. 1 ТЗ. На 12.11.2013г. (след налагане на възбраната) недвижимият имот е продаден от „Исма” ООД на „Моника Комерс” ЕООД. На 27.08.2014г. този приобретател е прехвърлил собствеността на „Моникс имоти 14” ЕООД. На 28.04.2017г. е открито производство по несъстоятелност на приобретателя „Моникс имоти 14” ЕООД по т.д. № 23/2017г. по описа на ОС-гр. Хасково. На 01.08.2017 г. е постановено Решение за обявяване в несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД по реда на 710 ТЗ, по което е постановена на обща възбрана на основание чл. 715, ал. 1 ТЗ от същата дата. На 26.09.2017 г. съдът по несъстоятелността е издал Постановление № 7, влязло в сила на 06.10.2017г., с което е възложил процесния имот на ищеца СД „ХИК-91-Пацев с-ие”. Въз основа на издаден на 18.09.2017 г. изпълнителен лист в полза на ответниците-физически лица по влязло в сила съдебно решение е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Ст. П. за принудително удовлетворяване на изпълняемото право, част от което е било обезпечено чрез налагане на процесната обезпечителна мярка възбрана на спорния имот. Това изпълнително дело е спряно като обезпечение на настоящия иск въз основа на обезпечителна заповед от 09.08.2019 г. При тези факти съдът е посочил, че основният правен спор по настоящото дело се съсредоточава върху това дали възбраненият по искане на ответниците-физически лица имот е идентичен с този, който е придобит от ищеца с Постановлението за възлагане № 7/26.09.2017 г., издадено от съда по несъстоятелността, както и дали предходно наложената върху придобития от СД „ХИК-91-Пацев и сие” имот възбрана, като обезпечение на предявените от И. П. С. и И. Л. С. срещу длъжника по изпълнението „Исма” ЕООД искове, е противопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. на купувача по извършената в производството по несъстоятелност публична продан. По първия спорен въпрос съдът е установил, че според техническата експертиза в поземлен имот *** са изградени две самостоятелни сгради: цех, понастоящем с идентификатор ****, и пристройка към цеха, понастоящем с идентификатор ****. В. е наложена именно върху процесния имот с идентификатор **** и тя обхваща всички самостоятелни обекти вътре в сградата, вкл. и след като те са обособени към 29.10.2013г. Това е видно и от Постановлението за възлагане № 7/26.09.2017 г., издадено от съда по несъстоятелността, на което самият ищец основава своята процесуална и материална легитимация. В него са отразени старите идентификатори на имотите, както и фактът, че цехът за ксероксни барабани е в поземлен имот № *. В устните си обяснения вещото лице пояснява, че двете сгради са представлявали една сграда с идентификатор *, като сградата с идентификатор * е на две нива; обезпечителната заповед от 2013 г. (издадена по искане на ответниците-физически лица) касае сградата, която по КК е нанесена с идентификатор ****. При тези изводи е направен положителен извод за наличие на идентичност между възбранения имот и придобития от ищеца с постановлението за възлагане. По втория спорен въпрос съдът е приел, че правните последици на извършена публична продан на недвижим имот са ясно посочени в чл. 717з, ал. 2 ТЗ и чл. 496, ал. 2 ГПК, а именно, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е притежавал върху имуществото, т.е. законът поставя възникването и обема на правата на купувача в зависимост от съществуването на правата на несъстоятелния длъжник. Ако длъжникът по изпълнението (вкл. и несъстоятелният длъжник) не е собственик на изнесената на публична продан недвижима вещ, купувачът не може да придобие това вещно право. По сходен начин е регламентирана и противопоставимостта на права върху обекта, предмет на индивидуалното (по ГПК) и на универсалното (по ТЗ) изпълнително производство - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК („правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите”), респ. чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ („правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника”). Макар и формално различието да касае лицето, на което правата на трети лица могат да се противопоставят - при индивидуалното изпълнително изпълнение по отношение на взискателите, а при универсалното изпълнително изпълнение по отношение на длъжника, законодателната идея е ясна: на купувача по изпълнението (индивидуално и универсално) могат да се противопоставят права на трети лица, които са придобили правата, предмет на публичната продан, надлежно от длъжника по изпълнението преди извършването на публичната продан, т.е. ако длъжникът е притежавал правото на собственост върху недвижимата вещ към момента на възбраната (обезпечителна или изпълнителна), купувачът ще придобие това вещно право на деривативно основание, като извършени продажби след този момент - доброволни или в изпълнително производство, вкл. и в универсалното, не са противопоставими на купувача по публичната продан и обратно правата на трети лица върху недвижимия имот, противопоставими на длъжника, остават противопоставими и спрямо лицето, на което впоследствие е възложен имота. В настоящия случай въз основа на наложената обезпечителна възбрана по силата на чл. 401 ГПК във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК всички действия на разпореждане с имуществото, послужило за обезпечение на претенциите на И. П. С. и И. Л. С., извършени след възбраната, са относително недействителни (непротивопоставими) спрямо обезпечените кредитори. Сключените сделки са действителни между страните, но не могат да бъдат противопоставени на тези кредитори. Поради това спрямо обезпечените кредитори се счита, че прехвърляне не е имало. Това се отнася и за разпореждане с възбранения имот, извършено с публичен акт с вещнотраслативно действие – постановление за възлагане, издадено от съда по несъстоятелността. По тези съображения съдът е намерил за неоснователен доводът на ищеца, че възбраната е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. непротивопоставима на купувачите по публичната продан съгласно правилото на чл. 638, ал. 4 ТЗ. За да изясни действителната нормативна воля на законодателя съдът е извършил систематично, логическо и телеологично тълкуване както на тази правна норма, така и на нормативната цел на индивидуалното и универсалното изпълнително производство. Съдът е посочил, че съдебният изпълнител и синдикът са изрично овластени от закона органи на публична власт, които при принудителното изпълнение на парично притезание (в производството по несъстоятелност винаги изпълняемото право е парично - арг. чл. 617, ал. 2 ТЗ) притежават правомощие да установят секвестируемите имуществени права на длъжника, да ги превърнат в пари (да ги осребрят) и събраната сума да я разпределят между кредиторите на длъжника - съобразно съществуващите привилегии. И макар една от основните цели на производството по несъстоятелност да е насочена към обезпечаване справедливото удовлетворяване на кредиторите (в случай че е невъзможно да бъде оздравено предприятието на дружеството-длъжник), нормативните правила, уреждащи осребряването на длъжниковото имущество и в частност извършването на публичната продан с нейните материалноправни последици са сходни при индивидуалното и универсалното изпълнително производство. Тези два института според съда, разкриват значителни сходства, което представлява и нормативно основание да бъдат уредени по сходен начин. И двата органа на изпълнението - съдебният изпълнител и синдикът, осъществяват публични функции под контрола на съда (при индивидуалното производство опосредено - чрез жалба срещу неговите действия по реда на чл. 435 ГПК, а при универсалното, принципно, пряко - арг. чл. 659, ал. 2 ТЗ, чл. 716, ал. 2 ТЗ и пр.), като техните актове, които са влезли в сила (не са обжалвани или са потвърдени от съда), се ползват със стабилитета на публичния акт и тяхната действителност може да бъде оспорена по исков ред или инцидентно, само в изрично предвидените от закона случаи. Но тъй като публичната продан на недвижим имот е деривативен придобивен способ, купувачът черпи придобитите права от длъжника по реда на правоприемствата, поради което той не би могъл да има повече права от своя праводател/праводатели. В този смисъл са правните норми, уредени в чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ и чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. Чрез тях по сходен начин е регламентирана противопоставимостта на права върху обекта, предмет на принудителното изпълнение по ГПК и по ТЗ (в производството по несъстоятелност) - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК („правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите”), респ. чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ („правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника”). Следователно, щом първата транслативна сделка - след наложената обезпечителна възбрана, е непротивопоставима на обезпечените кредитори (арг. чл. 401 ГПК, във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 3 ГПК), непротивопоставимо (относително недействително) е и последващото разпоредително действие дори и то да представлява публичноправен акт - Постановление за възлагане, какъвто е настоящият случай. Приеме ли се обратното съждение, бе се достигнало до извод, че при образуване на производство по несъстоятелност срещу длъжник, по отношение на когото обезпечените взискатели в индивидуалното изпълнително производство не са кредитори на несъстоятелността, предходната наложена възбрана не охранява техните права, което е в пряко противоречие с чл. 401 ГПК, във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо съдът е счел, че за решаването на спора не са приложими чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ (в редакция преди изменението в ДВ бр. 66/2023г.). Обезпечените взискатели (с предходно наложена възбрана) в индивидуалното изпълнително производство не са кредитори по несъстоятелността в образуваното срещу несъстоятелния длъжник „Моникс имоти 14” ЕООД производство по несъстоятелност, поради което те нито биха могли да предявят своите обезпечени вземания (изпълняемите права в индивидуалното изпълнително производство) пред съда по несъстоятелността, нито да бъдат кредитори с приети вземания, респ. да участват в разпределението в производството по несъстоятелността или да обжалват актове на съда по несъстоятелността, както счита жалбоподателя. Следователно, поради непротивопоставимостта на последващите обезпечителната възбрана разпоредителни сделки на обезпечените кредитори (ответници-физически лица в настоящото исково производство) имотът, макар и да е бил собствен на несъстоятелния длъжник, не е следвало да се включва в масата по несъстоятелността до момента, в който взискателите в образуваното индивидуално изпълнително производство не бъдат изцяло удовлетворени (в случай че изпълнението в индивидуалното изпълнително производство бъде насочено върху възбранения имот, само получената над размера на обезпечението сума следва да бъде внесена в масата на несъстоятелността). Този извод следва и по аргумент от чл. 638, ал. 3, изр. 2 ТЗ, който обаче не намира пряко приложение при решаване на настоящия правен спор. Тези правнорелевантни обстоятелства е следвало да бъдат съобразени както от синдика, така и от съда по несъстоятелността, поради което предходно възбраненият имот е трябвало да бъде изключен от масата по несъстоятелността на несъстоятелния длъжник. Индивидуалното изпълнително производство не е било спряно на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ и съдебният изпълнител законосъобразно е продължил изпълнителните действия по отношение на спорния имот до момента на спирането, наложено като обезпечителна мярка на настоящия иск. По-нататък съдът е посочил, че възбраната (обезпечителна или изпълнителна) не представлява привилегия за предпочитателно удовлетворяване на обезпечения кредитор, а ползва всички присъединили се до изготвяне на разпределението взискатели в индивидуалното изпълнително производство (арг. чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 456, ал. 1 ГПК, чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК). Синдикът в универсалното изпълнително производство не може да присъедини обезпечен с възбрана в изпълнителното производство по ГПК кредитор, който не е и кредитор на масата по несъстоятелността, както е в настоящия случай. По тази причина нито възбраненият имот трябва да бъде включен в масата на несъстоятелността, нито тези обезпечени с възбраната кредитори могат да участват в откритото производство по несъстоятелност, респ. при изготвяне на сметката за разпределение. Такива права притежават само обезпечените с ипотека и залог кредитори, тъй като тяхното вземане е привилегировано и за тях би било безразлично дали предпочитателно ще удовлетворят своето вземане в индивидуалното или универсалното изпълнително производство - арг. чл. 717н ТЗ, във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Обезпечените с възбрана кредитори обаче не могат да участват в универсалното изпълнително производство и да защитават своите материални права, нито да участват с привилегия при разпределението на осребрената сума след продажба на възбранения имот. Целта на чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ е всички кредитори на несъстоятелността да бъдат в едно и също процесуалноправно положение, като се осуети възможността някой от тях да проведе индивидуално принудително изпълнение и евентуално да увреди останалите кредитори, намалявайки масата на несъстоятелността. По отношение на обезпечени с възбрана взискатели, които не са и кредитори на масата по несъстоятелността, какъвто е настоящият случай, не е приложима правната норма, уредена в чл. 638, ал. 1 ГПК, поради което образуваното индивидуално изпълнително производство по отношение на процесния имот, не трябва да се спира, а да продължи. Обективно то не може и да бъде прекратено; невъзможно е обезпечени с възбрана кредитори на правен субект, който е праводател на несъстоятелния длъжник, да предявят изпълняемите права в производството по несъстоятелността, респ. те да бъдат приети, вследствие на което да станат кредитори на масата на несъстоятелността. Поради тези правни съображения за правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство не е приложимо правилото, уредено в чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ, според което наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Напротив, както бе изяснено, образуваното по искане на обезпечени с предходна възбрана кредитори индивидуално изпълнително производство нито може да бъде спряно, нито да бъде прекратено поради образувано производство по несъстоятелност срещу трето лице (приобретател след наложената обезпечителна мярка), което не е длъжник на обезпечените кредитори. Следователно, ответниците-физически лица като обезпечени в индивидуалното изпълнително производство взискатели притежават противопоставими на несъстоятелния длъжник права. Той е последващ (след наложената обезпечителна възбрана) приобретател, поради което и купувачът на извършената в производството по несъстоятелността публична продан не може да противопостави на обезпечените кредитори в индивидуалното изпълнително производство правата, придобити от несъстоятелния длъжник (по аргумент от обратното основание на чл. 717н, ал. 2, изр. 2 ГПК, който предписва, че правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника). В обобщение Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че макар и ищецът да е собственик на имота, обект на изпълнителните действия по образуваното индивидуално изпълнително производство, ответниците- физически лица притежават право на принудително удовлетворяване от цената на този възбранен от тях имот, придобит впоследствие от трето лице - несъстоятелен длъжник, а по-късно от ищеца в производството по несъстоятелността, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК е неоснователен. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК Върховният касационен съд намира следното: Формулираните от касатора правни въпроси от първи до трети са разрешени в обжалвания акт и са предопределили изхода на спора. Поради което те покриват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. По тези въпроси не е посочена съдебна практика. В Решение № 116 от 26.03.2021г. по т.д. № 525/2019г. на ІІ т.о. е дадено тълкуване на чл. 717н ТЗ (в редакцията му преди изменението в ДВ, бр.105/2016 г.) в хипотеза когато длъжникът в несъстоятелност е придобил ипотекиран от праводателя му недвижим имот за обезпечаване задължение на последния. Прието е, че когато синдикът продава имот с ипотека, учредена не от длъжника, а от негов праводател, за обезпечаване задължението на лице, различно от длъжника, нормата на чл. 717н ТЗ в предходната си редакция защитава правата на ипотекарния кредитор по същия предвиден в нея ред - синдикът следва да изпрати на ипотекарния кредитор /като присъединен по право кредитор при осребряване на обезпечението/ съобщение за насрочване на продажбата, а при осъществяването й - да запази припадащата му се сума до представяне на изпълнителен лист, срещу който същата да му бъде предадена. В обжалваното решение изрично е проведено разграничение между горепосочената хипотеза и настоящата, която касае имот, възбранен за обезпечаване вземане на праводател на несъстоятелния длъжник. Тъй като практика не се открива, то касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите могат да бъдат конкретизирани така: 1/подлежи ли на спиране на основание чл. 638 ТЗ изпълнително производство, образувано не от кредитори на несъстоятелния длъжник, а от кредитори на праводател на длъжника в несъстоятелност, в полза на които е вписана възбрана, преди имотът да е придобит от несъстоятелния длъжник; 2/приложимо ли е правилото на чл. 717н ТЗ по отношение на продаден в несъстоятелността недвижим имот, възбранен в полза на трето лице за дълг на праводател на несъстоятелния длъжник; 3/какъв е обхватът на противопоставимите на длъжника права по смисъла на чл. 717з, ал.1 ТЗ, които могат да бъдат противопоставени и на купувача; включват ли се в тях правата на кредитор на праводател на длъжника, в полза на когото преди откриване на производството по несъстоятелност е вписана възбрана върху продадения в несъстоятелността имот. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.